Напомнителна бележка по Плана за възстановяване и устойчивост в областта на правосъдието

Националният план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) е поредният инструмент на ЕС, с който да бъдат обезпечени конкретни действия и постигнати важни за държавата цели. За целта е необходимо да бъдат приети редица промени в законодателството, включително и в законите, уреждащи устройството и организацията на съдебната власт, както и борбата с корупцията. Крайният срок за това начинание е 31.12.2022 г., очакваното плащане е в размер на малко над 724 млн. евро и това реално е вторият транш, при все че до момента не сме получили одобрение за мерките, които са условие за получаване на първия. Това само припомня колко съществено важно е да има действаща законодателна власт.

В сферата на правосъдието списъкът е сравнително кратък, но силно поляризиращ политическите партии. А ние добре знаем, че разминаванията между стратегически цели и приети закони е често явление за българската действителност. Вече изтеклата Стратегия за съдебна реформа 2014-2020 г. само потвърди това – изпълнихме много, не постигнахме почти нищо.

Ето и „задължителния списък“:

• Изменения на Закона за правната помощ – разширяване на кръга лица, които могат да се ползват от правна помощ, както и на самия обхват на органите, пред които лицата мога да се обърнат към адвокат за подкрепа;
• Приемане на Закон за защита на лицата подаващи сигнали за нарушения – идеята е да се транспонира директивата на ЕС по темата от 2019 г., действие, по което страната ни е в забава;
• Закон, с който да бъде трансформирана КПКОНПИ, в това число и процедурите за отнемане на противоправно придобитото имущество. Това може би е най-трудната и противоречива материя, която, освен че се ползва за изграждане и поддържане имиджа на политическите играчи, крие в себе си редица трудности. На този етап с особена охота се търсят решения относно проверката на декларациите на лица от висшите етажи на властта, възлагане на органа на компетенциите по извършване на оперативно-издирвателни дейности по реда на НПК,  възможността антикорупционният орган да обжалва постановленията на прокурора за отказ да се образува досъдебно производство, както и постановленията за прекратяване или спиране на наказателното производство. Но все още няма проект нито на ДБ, нито на ПП, нито на служебното правителство по въпросите на конфискацията – най-трудната и обстойна тема. Немислимо би било до края на годината да се реши този въпрос в детайли дори и при действащо 48-о НС.
• Ревизиране на производството по медиация в ГПК чрез разширяване мрежата на центровете по медиация и въвеждане на задължителни етапи;
• Промени в Търговския закон, касаещи производството по несъстоятелност – относно задължение за ранно предупреждение от страна на търговеца както и повишаване критериите към синдиците;
• Промени в Закона за съдебната власт, свързани с правомощията на съдебния инспекторат да проверява съдии, прокурори и следователи;

В най-добрия случай дори и да бъде спазен срокът по приемане на тези законови изменения, то ще бъде с ясната цел да се усвоят средствата от ЕС. За останалото няма време, тоест целите, свързани с по-ефективни и по-отчетно функциониране на институциите и правораздаването като цяло отново ще бъдат на заден план. Историята от предприсъединителните за страната ни години се повтаря.