Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Можем ли да преборим акцизите?

Автор: Методи Лазаров / 04.05.2007
Оцени тази статия:

Разрешението на проблема с акциза над етиловия алкохол се превърна в одисея с непредизвестен край през първите месеци на членството ни в Европейския съюз. И то не защото родната сливовица не понася на европейските комисари, а защото заради общия пазар ЕС е въвела минимални акцизни ставки над редица стоки като горива, тютюневи изделия и различни видове пива. Кой ли не се опита да яхне народното опълчение и да защити неприкосновеното на българина да си произвежда ракия, докато единствено евродепутатът Мартин Димитров имаше успех с прокарване на предложението за отпадане на минималните акцизи върху алкохола пред Комисията по икономически и финансови въпроси[1].

Акцизът е косвен данък[2], с който се облагат предварително определен набор от стоки, най-често окачествявани като вредни за обществото. Този данък съответно оскъпява крайната цена за потребителя и по този начин правителството се надява да демотивира населението от ползване на дадената стока. Например, алкохолът и цигарите са вредни за здравето и прекалено натоварват здравеопазването с произтичащите заболявания, а изгарянето на горивата замърсява околната среда. Въпреки че данъкът има спорни ефекти в средносрочен план, той донася стабилни приходи за правителствения бюджет и съвсем естествено бива защитаван от държавната власт. Според данни на Министерство на финансите[3], приходите от акцизи за 2006 са в размер от 2 498 милиона лева или близо 15.3% от всички данъчни постъпления. Съответно 55.4% идват от акцизите над горивата, 36.9% от тютюневите изделия, а 7.7% от другите облагани стоки като пиво, спиртни напитки, кафе, пътнически автомобили и др. Приходите от акцизи в европейските страни възлизат между 2 и 4.7% от БВП, докато в България за 2006 общата стойност на акциза е цели 5%! Този факт пределно ясно показва, че акцизните ставки са прекалено високи за стандарта на живот у нас.

Нека разгледаме акцизните ставки, определени от ЕС, като започнем със спиртните напитки, които въпреки че съставляват най-малък дял от данъчните постъпления (и съответно плащани от обикновения потребител), парадоксално доведоха до известен евроскептицизъм у нас.

Спиртна напитка

Минимална ставка на ЕС

Акциз у нас

Примери от ЕС

Бира

0.748 евро на хектолитър

0.767

Румъния: 0.748

Чехия: специален режим между 0.424 и 0.764 за по-малки производители

Вина

0

0

Финландия: 212 евро на хектолитър

Междинни продукти

45 евро за хектолитър

46,01

Естония: 33.32 за напитки със съдържание на алкохол под 15%

Етилов алкохол

550 евро за хектолитър

562.43

Финландия: 2 825

Етилов алкохол: малки производители

225 евро за до 0.3 хектолитъра на година

281.21

Възможно е да се договарят по-добри условия за производители на до 10 хектолитъра, както примерно Гърция за узото и Франция за рома

От тази таблица няма как да не ни направят впечатление две неща: 1) въпреки че става въпрос за стотинки за крайния потребител, държавата е фиксирала по-високи ставки от минималните, изисквани от ЕС, и 2) в общия случай могат да се предоговарят специални, по-ниски ставки от официално обявените. Следващите примери затвърждават това заключение.

Акцизът над цигарите представлява 76,32% от крайната цена на продукта или 58.80 евро за 1 000 къса цигари (тук се включва и ДДС), докато в Латвия и Литва този процент е съответно 60.30% и 55.59% или в цифрово изражение - 46.70 и 54.30 евро.

При безоловния бензин минималната ставка е 359 евро за 1 000 литра и България е постигнала успех като засега е договорила 322.12 евро за 2007, но според последните планове на МФ - ще увеличи акциза до минималния от 710 лева до 2011. Впечатление обаче прави Естония с акциз от 287.54 евро.

При газта, ситуацията е подобна - по-нисък акциз от обявения, но Естония отново е с по-нисък.

Недоумение буди ставката от 25,58 евро над 1 000 литра газ за отопление, докато минималната е 21 евро, а Белгия е договорила цена между 17 и 18 евро.

При газта като гориво, което се предлага на бензиностанциите или т.н. LPG, акцизът е 173.83 евро при минимална ставка от 125 евро, докато Естония прилага 57.47 евро.

Минималната ставка за 1 мегават час електроенергия за бизнес потребители е 0,5 евро, а за различни от бизнес цели е 1 евро. Засега двете ставки в България са 0,51 евро, а МФ смята да ги увеличи до 2010 на 1 евро като специална клауза е, че акцизът няма да се прилага за домакинствата. Редица европейски страни-членки като Естония, Испания, Ирландия и др. обаче са договорили нулев акциз над електричеството.

Акцизът е вид намеса в личната свобода на индивида. До някаква степен държавата се опитва да контролира живота на потребителя, имайки едно на ум, че при временна нетрудоспособност в следствие на прекомерната употреба на определени стоки - ще трябва да плати лечението му или да го включи в социални програми. Това щеше да е иначе ако социалните програми бяха ограничени до минимум, а здравеопазването частно. Тогава индивидът щеше да си дава сметка за произтичащите разходи и да се самоконтролира, упражнявайки личното си право на избор. Ето защо силно социалните скандинавски страни прилагат високи акцизи, а през лятото на нашето Черноморие сме свидетели на резултатите от тяхната политика.

Гореизброените факти показват, че акцизът не винаги е необходимото зло, а Европейската комисия е по-скоро отстъпчива, когато солидни аргументи се предоставят срещу въвеждането на по-висок акциз. Правителството трябва да използва най-силното си оръжие - че сме най-бедната страна в Европа и като такава, трябва да бъдем частично освободени, за да се стимулира икономическата дейност у нас. Мислете за акциза като данък, приходите от които потъват в държавния бюджет и биват харчени според усмотрението на правителството - без да бъдат инвестирани в солидни програми за възстановяване щетите от употребата на вредните стоки. Държавата е по-скоро немотивирана да предоговаря нивата на акциз, защото това означава и намаление на данъчните постъпления и съответно, вътрешен натиск за реформиране на разходната част на бюджета. Затова най-вероятно ще станем безучастни свидетели как акцизите още повече свиват покупателната способност на населението, а управляващите обвиняват лошите момчета от Европейския съюз.


 


[1] Виж повече: Активна позиция - има такова нещо и то дава резултати, Светла Костадинова http://ime.bg/bg/articles/aktiwna-poziciq-ima-takowa-neshto-i-to-dawa-rezultati/

[2] Прочети повече: Акцизите в ЕС http://ime.bg/bg/articles/akcizite-w-es/

[3] Изпълнение на консолидирания бюджет месец декември 2006 г.