Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Много шум за нищо (Становище на ИПИ относно настоящия дебат за АЕЦ "Белене")

Автор: ИПИ / 27.04.2012
Оцени тази статия:

Много шум за нищо

(Настоящият дебат за АЕЦ „Белене”)

Становище на ИПИ

Сагата по изграждането на „АЕЦ Белене” трае повече от двадесет години. На периоди шумно, емоционално, в други тихо, но подмолно.

 

Интересът в полза на „Белене”

От края на 1990-те години насам интересът от изграждането на централата е основно на „Русия”, т.е. на няколко руски компании и на част от управниците на Руската федерация. В икономически смисъл това са интереси от строителство, кредитиране, скрити субсидии и от монополни, в продължение на много години, доставки на гориво и оборудване. В геополитически смисъл става дума за интерес от съществена собственост и дял в енергетиката на друга страна, в случая – България, който интерес се трансформира лесно в различни видове друга зависимост, най-вече политическа.

Проектът е толкова очевидно икономически неизгоден,[1] че ако не съществуваше местно обслужване на тези интереси, замисълът на Росатом не би успял нито да извади от нафталина АЕЦ „Белене” през 2002 г., нито да подпише договор с неясни условия през 2006 г., нито да осъществи дейностите по изграждането на площадката и първия реактор през 2012 г., за които пряката загуба за  българската икономика е равна на поне 2% от БВП (за т.г.). Тези загуби са невъзстановими, но сега задачата е да не се трупат нови загуби от продължаването на този и подобни проекти.

Българското обслужване на Росатом и руските управници е в интерес предимно на БСП и гравитиращите около нея „русофилски” групи. Освен исторически и емоционален, е и икономически. Не бива да се забравя, че знакови фигури от тази партия са свързани с енергетиката и търговията с електроенергия. Покрай тях съществува и т.нар. група на услужливите идиоти: фирми и индивиди, политически и бизнес опортюнисти, които са доволни от всяка възможност за облагодетелстване за чужда сметка.

 

Посланията на привържениците

Ако се проследи продължителната пропаганда в полза на АЕЦ „Белене”, може да се приеме, че аргументите на главните поддръжници на втората атомна електроцентрала все още попадат в благодатната почва на общественото невежество. Конкретните говорители нямат значение, но „аргументите” се свеждат основно до:

  • „Без АЕЦ „Белене” България ще остане на тъмно”;
  • „Без АЕЦ „Белене” цената на електроенергията ще нарасне неимоверно много”;
  • „След няколко години ще спрат всички ТЕЦ”
  • „Електроенергията от възобновяемите източници е много скъпа”;
  • „Електроенергията от АЕЦ е най-евтина”;
  • „Ще се осигури поминък за населението в региона”;
  • „Ако не се построи АЕЦ „Белене”, „руснаците” няма да ни разрешат да удъл­жим срока на работа на АЕЦ „Козлодуй””;
  • „Без АЕЦ „Белене” България няма да бъде енергиен център на региона”;
  • „Ако не се построи АЕЦ „Белене”, България ще загуби огромни приходи от търговията с електроенергия”;
  • „Турция ще има АЕЦ, а ние - не и ще се наложи да внасяме ток оттам”;
  • „Отказването от АЕЦ „Белене” е национално предателство” (с нюанси в голямото разнообразие квалификации);
  • „Отказът от АЕЦ „Белене” слага кръст на българската атомна енергетика”;
  • HSBC има положително мнение за проекта, затова правителството го крие.

И така нататък...

Мнението на HSBC вече е известно. То даже в подробностите е близко до оценката на ИПИ от 28-ми март м.г. Това е нейното трето независимо потвърждение. Ние го очаквахме, защото използвахме същата методология.

Прави впечатление, че изброените аргументи са по-скоро от лексикона на политическите дебати и кръчмарските препирни; те не са обосновани с анализи и количествени оценки. През призмата на фактите обаче, картината изглежда съвсем различна.

 

Факти и действително състояние на нещата: потребление

Наистина ли България ще остане на тъмно и кога?

По потребление на електроенергия – около 4 722 kWh и инсталирани мощности от 1,5 kW/на жител през 2010 година България все още изпреварва редица развити европейски страни.

За единица БВП обаче България разходва около пет пъти повече електроенергия от средното в ЕС. По отношение на загубите от пренос и разпределение на електроенергията България е европейски шампион – два пъти над средните.[2]  Причина за това състояние в крайна сметка е същата идеология на съветска индустриализация, която сега поддържа проекта „Белене” и на която се градят посочените по-горе аргументи.

Фактите за електропотребление са известни, но винаги недооценявани от българските избиратели и политици като акумулиран потенциал за икономическо развитие. Иначе казано, електроспестяването е огромен наличен ресурс, а изграждането на нови мощности трябва да започва само тогава, когато този ресурс е изчерпан. Както писахме м.г., за периода 2000 - 2010 г. БВП на България нараства над два пъти, но за същия период не е регистриран практически никакъв прираст на електропотреблението. То се запазва на равнището 36,3 - 36,5 TWh/годишно. Данните за 2011 и 2012 г. не променят картината, по-скоро обратното: потреблението намалява и нуждата от нови мощности се отлага във времето.

Прогнозата на НЕК за електропотреблението през 2020 г., без да е отчетена политиката за енергоспестяване, е около 42 TWh. Прогнозата на МИЕТ, НЕК и БАН за същия период при енергоефективното развитие на икономиката е около 36,6 - 39,3 TWh.  Върховото натоварване на електроенергийната система през прогнозната година се очаква да бъде около 7 670 MW. Прогнозите са на сериозни институции и няма причина за недоверие към тях. Засега траекторията на вътрешното електропотребление е по-близо до енергоефективното развитие.

 

Инсталирани мощности и нуждата от нови мастодонти

С какви електропроизводствени мощности ще разполага страната, за да осигури електропотреблението през 2020 г., 2025 г. и след това?

 

Трябва да се знае, че ТЕЦ „Марица-изток 2”, ТЕЦ „АЕS Гълъбово” и ТЕЦ „Контур Глобал Марица-изток 3” вече са приведени в пълно съответствие с европейските изисквания за опазване на околната среда, а ТЕЦ „Бобов дол” и ТЕЦ „Варна” изпълняват програма за екологизиране на производството.

От таблицата се вижда, че България няма да остане на тъмно нито през 2020 г., нито през 2025 г., а и след това без АЕЦ „Белене”. И ще може да изнася (това ще правят споменатите фирми на приятели на БСП) електроенергия най-малко до 10 TWh годишно, а ако се изпълнят намеренията на правителството за енергоефективно развитие - и повече.

Липсата на икономическа необходимост до 2025 г. се отнася както за АЕЦ „Белене”, така и за нов реактор на площадката на „Козлодуй”, така и за паро-газова централа на площадката в „Белене”.

 

Енергийна зависимост и износ на електроенергия

Тогава с каква зависимост от внос на електроенергия, най-вече от Турция, ни плашат БСП и ВМРО.

Между впрочем Турция дълго време внасяше евтина електроенергия от България, но това не я направи зависима. Нещо повече – през този период, при потребление 2 530 kWh/на жител срещу 4 722 kWh/на жител за България, Турция реализира значителен икономически напредък и вече е в десятката на най-бързо растящите икономики.

Електроенергия внасят Италия, Унгария, Гърция и други страни, като използват възможностите на пазара, където се търгуват оперативни излишъци на цени, много по-ниски от тази на новоизгражданите мощности. Това са цени около два пъти по-ниски от прогнозните за АЕЦ „Белене”. На либерализиран пазар „Белене” може да работи само на загуба. Всички рискове от тази втора централа остават за сметка на потомците на сега-невежите български граждани.

Вярно е, че сега електроенергията от АЕЦ „Козлодуй” е най-евтина, но от АЕЦ „Белене” би била много по-скъпа, даже по-скъпа от възобновяемите източници – над 10 евроцента за киловатчас. Пресметнаха я няколко независими институции, като отчетоха пълните разходи – за изграждане, инфраструктура, поддържане, разходи за горивния цикъл, застраховки, погребване на централата. Дори HSBC, които имаха интерес проектът да се окаже печеливш, не можеха да си позволят да назоват различна от пресметната от нас цена.

От това следва, че с АЕЦ „Белене” цената на електроенергията няма да се намали, а напротив, ще се увеличи значително. Според HSBC – почти два пъти.

След като не е необходима за вътрешното електропотребление, АЕЦ „Белене” ще работи изключително за износ на електроенергия. Но електропроизводството от ТЕЦ и АЕЦ е мръсно и рисково производство. Да се изграждат такива електроцентрали, предназначени само за износ на електроенергия е недалновидно, даже престъпно.

След като до 2025 г. има достатъчно добра перспектива за износ при никаква заплаха за местното потребление, защо продължават да се разпространяват такива безумни аргументи „за” строителството на АЕЦ „Белене”?

Отговорът е този въпрос е очевиден:

a) Защото е по-добре за изнасяш повече, обобществявайки разходите и рисковете чрез политиката на правителството по изграждане на ненужни енергийни мастодонти и

b) Защото само планирането им открива добра перспектива за държавни поръчки и поддържане на енергийната зависимост от Русия.

 

Стопанска ефективност?

Обикновено се изнасят оперативните излишъци, а България ще разполага с такива за дълъг период от време.  Освен това производството на електроенергия създава малка добавена стойност, т.е. голямата печалба е за доставчика на горивото, а не за този, който го преработва.

Твърди се, че спирането на проекта лишава България от милиарди приходи. Но не приходите, а печалбата определя ефективността на инвестициите – по-големи от 10 милиарда евро.

Нека направим простата сметка, при условие, че е намерен т. нар. „стратегически” инвеститор на 75% в АЕЦ „Белене” (ако случайно българските граждани са толкова глупави, че позволят проектът да продължи).

Тази сметка е отново за „ядрения остров”, без системните връзки, заместващи и компенсиращи мощности и депа за отпадъци. „Страната” може и да печели 64 милиона лева на година, но правителството харчи повече само за един ден.  През 2012 г. данъкоплатците в България финансират бюджета с 68 милиона лева на ден.

Къде са тогава „златните яйца” от проекта „Белене”?

Те остават в кошницата на доставчика на централата, доставчика на горивото (внесено без мито) и в кошничките на всички, които се въртят около тях. Останалите ще затъват в блатото – без пътища, образование, здравеопазване, с неефективна и неконкурентна икономика, натоварени с огромен риск, защото парите вече са похарчени.

Жителите на региона дълго време бяха лъгани, че АЕЦ „Белене” ще им осигури поминък. Не бива да се лъжат и сега, че там ще се изгради паро-газова централа, защото дори два пъти по-високият коефициент на полезно действие не може да компенсира многократно по-високата цена на газа.  По този проблем държавата трябва да извърви своя път. Що се отнася до т. нар. компенсиращи мощности, за периода до 2025 г. са достатъчни ВЕЦ „Цанков камък” и каскадата „Горна Арда”.

Твърдението, че руснаците няма да се съгласят с удължаване на срока на работа на АЕЦ „Козлодуй” е част от репертоара за сплашване, защото едва ли те ще рискуват престижа, приходите и бизнес интересите си от работата на централата още поне 20 години.

 

Анализи и политика

През 2007 г. екип на БАН разработи икономически доклад за президента на Република България. В него обосновано бе направен извода, че доизграждането на АЕЦ „Белене” не се налага в обозримото бъдеще.

При обсъждането президентът високомерно квалифицира този извод като „интелектуална закачка”, а малко след това участва (активно) в договарянето на „големия шлем”. Г-н Първанов и сега твърди, че никой не е представил убедителни аргументи срещу изграждането на АЕЦ „Белене”, без дори да е направил опит за дискусия по тази тема.

Той и новият президент разполагат и с копие от анализа на ИПИ.

Ориентиране на българската енергетика към енергийната ефективност, възобновяемите източници и намаляване на енергийната зависимост на страната трябва да се приветства. Време е правителството и институциите да престанат да се занимават непрекъснато с чужд за страната проблем, какъвто е АЕЦ „Белене”, вместо да съсредоточат вниманието си върху проблемите на обществото – висока енергийна интензивност, незадоволително усвояване на ВЕИ, незадоволител­на структура на енергетиката, висока степен на корупция в сектора, отсъствие на перспектива за реален пазар и силно монополно влияние по веригата производство – пренос – разпределение на електроенергията.  

А ако на г-н Първанов, БСП и ВМРО толкова им се иска провеждането на референдум, нека първо се запитат коя цивилизована държава след трагедията във Фукушима ще изгради нова АЕЦ за производство на електроенергия изключително за износ, с незначителни ползи за обществото и дали то би се съгласило да поеме огромния риск от тази авантюра.

Привържениците на АЕЦ „Белене” съзнателно избягват фактите и техния анализ. При споменатото невежество на избиратели и народни избраници, тази тактика се оказва успешна.

Тя е такава и защото правителството прави малко за преодоляване на невежеството при вземането на решения в енергетиката. Както вече писахме, то следва да направи следното:

  • Инвентаризация на мощностите;
  • Нов реалистичен енергиен баланс;
  • Да отвори пътя за частни инвестиции в осъвременяването на действащите въглищни ТЕЦ, инвестиции в централи с местен ресурс, включително нова 500-700 MW централа в Марица-Изток и осъвременяване на водните централи;
  • Отмяна на мораториума за проучване на находища за шистов газ; преосмисляне на сегашния приоритет, отдаден на паро-газовите централи с доставки от Газпром;
  • Разнообразяване на доставките на газ (за целта е подходящо да се изучи опита на Грузия);
  • Закриване на БЕХ (създаден заради „Белене”);
  • Либерализация на електропреносната мрежа и пазара.

 

Заключение

Настоящето становище е стъпка в тази посока.  Засега е ясно поне следното. 

Привържениците на АЕЦ „Белене” вече много години поддържат този проект с грубо изопачаване на фактите, за да грабнат каквото могат от българската икономика и данъкоплатци.

Потреблението на електроенергия се развива нормално, няма опасност от дефицити, има излишъци и дори възможности за износ.

Инсталираните мощности са достатъчни поне до 2025 – 2030 година. Нови следва да се изграждат след съставянето на реалистичен баланс и приемане на нова енергийна стратегия.

Без „Белене” цените на електроенергията ще останат относително нормални, може би ще нарастват, но не шоково.

Без „Белене” енергийната независимост на България получава шанс да се осъществи.  Този проект е крайно неефективен, в полза на шепа фирми и свързаните с тях хора, корупционен, натоварващ потребителите и данъкоплатците и затова и вреден за страната.

И накрая, но не по значение: проектът АЕЦ „Белене” е поредното доказателство, че и невежеството на избирателите, и наглостта на техните избраници да го използват имат много висока обществена цена.

 

София, 20 април 2012 г.

 

 


[1] Виж становището на ИПИ по въпроса от 28 март 2011 г. „Какво да се прави с проекта АЕЦ „Белене” (http://ime.bg/bg/articles/izsledvane-na-ipi-kakvo-da-se-pravi-s-proekta-aec-belene-28-mart-2011/ - важно е да се обърне внимание и на приложенията), а също и статиите на Красен Станчев „Защо дори „руснаците” няма да построят АЕЦ Белене” (в-к 24 часа от 30 март 2011), Георги Ангелов „АЕЦ „Белене” – как да разберем руските намерения (в-к Пари от 27 октомври 2011) и на Красен Станчев „Мутацията „Белене”: гол тумбак с чифте централи” (в-к Труд и Преглед на стопанската политика на ИПИ от 30 март 2012).  Последната статия съдържа оценка на спирането на проекта и връзки към други анализи, които потвърждават изводите на ИПИ – виж: http://ime.bg/bg/articles/mutaciyata-belene-gol-tumbak-s-dve-centrali/ .

[2] Средните за ЕС загуби от пренос и разпределение се оценяват на 11-12%; оценявайки само магистралните електропроводи, Системният оператор изчислява българските загуби на 16-17%; ние предполагаме, че оценката на настоящия премиер – „два пъти”, т.е. 25-26% е реалистична.