Минималните заплати защитават монополите
През изминалата седмица отново беше направено предложение за увеличаване на минималните заплати и минималните осигурителни прагове като средство за борба с кризата. Вредата от налагането със закон на минимални възнаграждения е често дискутирана тема в публикациите на ИПИ, но поне към момента минималните заплати и осигурителни прагове са реалност в страната, като често се чуват подобни мнения за тяхното вдигане.
Противно на общите разбирания за минималната работна заплата и социалната й стойност, тя на практика не постига целите си да помогне на ниско платените работници, а реалните последици от нея са, че държавата не може да гарантира запазване на съществуващите работни места.
Въвеждането на минималната заплата (или други подобни недоговорни стандарти) добавят изкуствена стойност към цената на труда за компаниите. Договори, които биха се сключили при липсата на такава, се пропускат заради тези ограничения. Такива регулации само възпират навлизането на нови компании и потенциални печалби. Така те действат като реални бариери за навлизане, защитавайки съществуващи традиционни монополи от конкуренция.
По този начин нови проекти, които създават и нови работни места, може да не видят дневна светлина, а потребителите не успяват да се възползват от ползите на конкуренцията като например намалени цени за пощенските услуги, адаптирани спрямо нуждите.
Всъщност, дискусиите за минималните заплати често се водят на теоретично ниво, затова сега ще представим реален пример за ефектите от въвеждането на минимални възнаграждения. Примерът идва не от къде да е, а от Германия – една от малкото страни в Европа, където подобно законодателство не съществува в неговия познат вид. В Германия няма единна минимална заплата, но съществуват определени сектори с дефинирани минимални възнаграждения. До преди две години секторът на пощенските услуги не беше сред тези сектори.
В началото на 2008 г. се въвежда минимална заплата в сектора на пощенските услуги в Германия, като резултатът от това са загубени работни места, по-малко инвестиции и пълното монополизиране на сектора. Да, минималните заплати водят до по-големи бариери за навлизане в сектора и понякога до монопол.
Как се случва всичко това?!
Показателен е случаят с Deutsche Post и въвеждането на минималната работна заплата в пощенския сектор в Германия[1]. Негативните ефекти бяха забелязани веднага – хиляди работни позиции бяха загубени, множество потенциални инвестиции не се случиха, а новите бариери пред конкуренцията доведоха до монополизиране на сектора.
Когато през 90-те години ЕС издига официалната си политика на демонополизиране на пощенския сектор, за да могат да се възползват от благоприятните икономически последици от по-голяма конкуренция, повечето членки решават да премахнат съществуващия си монопол до 2011 г., а 11 страни до 2013 г. Четири страни – Швеция (1993), Финландия (1994) и Англия (2006) вече са премахнали монопола за писма под 50 гр., тук влиза и Германия (1.01.2008). За да се защити обаче, немската Deutsche Post успешно лобира за въвеждането на минималната работна заплата в сектора (в момента няма минимална работна заплата на национално ниво в Германия), като по този начин се премахне възможността за конкуренция, базирана на по-ниски заплати. Не случайно, датата на либерализацията на пощенските услуги и на въвеждането на минималната заплата съвпадат – 01.01.2008 г. Ефектът то всичко това е, че до момента либерализацията на сектора е само на хартия и на практика нищо не се случва.
Твърде високата въведена минимална работна заплата представлява шок за компаниите, съревноваващи се с Deutsche Post и те са принудени да преустроят плановете си на пазара. Втората по големина компания за предлагане на пощенски услуги в Германия – PIN Group обявява публично, че няма друг избор, освен да продаде или да затвори компанията си на пазара. Над 1000 заети в компанията бяха освободени.
Въведената минималната заплата е и основната причина за неосъщественото сливане между TNT и Hermes, което щеше да бъде истинска алтернатива на Deutsche Post. Всичко това са пропуснати възможности, който обаче са се случили другаде, примерно в Англия.
Отварянето на пазара е мощен фактор на растежа, имайки предвид навлизането на иновации, по-ниски цени и по-голяма адаптация към променящите се нужди на потребителите. Според едно проучване**, следващо отварянето на пазара на пощенски услуги в Англия, новите конкуренти UK Mail, TNT и Gobal Mail вече са създали над 3 хиляди нови работни места.
Отварянето на пазарите води до по-голяма конкуренция и съответно повече избор – за цена и качество. Всичко това води и до създаването на нови услуги, откъдето и трайни работни позиции. Минималните заплати ощетяват директно пазара на труда, но и индиректно чрез създаването на пречки за навлизане в сектора.
Било във времена на криза или не, за да бъде постигнато оптимално количество на създадените работни места, работодатели и работници трябва да имат свободата да се договарят за работната заплата.
* Невена Кръстева е стажант в ИПИ.
** Виж Europe Economics, "The Benefits of Competition in the UK Mail Market", 12 март 2008, достъпно тук:
[1] Виж "Minimum Wage in Germany's Postal Sector Slashes Jobs; A Lesson for the United States", 19 май 2009, достъпно тук: http://iret.org/pub/ADVS-240.PDF
