Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Механизъм на изпроводяк

Автор: Иван Брегов / 01.11.2019
Оцени тази статия:

През годините

През декември 2006 г. с решение на Европейската комисия (ЕК) е учреден Механизмът за сътрудничество и проверка (CVM) с цел да подпомогне българската държава да продължи реформите в областта на правосъдието и да насърчи борбата с организираната престъпност и корупцията. По замисъл механизмът е временно решение, един вид продължение на неблагополучните предприсъединителни преговори в областта на правосъдието. Но от временно решение се превръща в трайно такова. Именно временният му характер предполага да бъде достатъчно остър и ефективен способ. С други думи целта му е да изреже останалите от предприсъединителния период тумори и решително и категорично да оздрави средата, така че тя да се доближи до написаното в Конституцията и законите в България, следователно и до написаното в договорите на Европейския съюз. Но за повече от 10 години приложение механизмът запазва характера и спецификите на предприсъединителния период – много на вид усилия с малко резултати.

В рамките на предприсъединителния период Главата "Правосъдие" е най-трудна за затваряне и работата по нея води до множество нормативни усилия у нас:

  • шест поправки в Конституцията;
  • нов Закон за съдебната власт, изменян многократно впоследствие;
  • приемат се и, още съвсем новоприети, се изменят основните съдопроизводствени кодекси;
  • създават се, разтурят се и се обединяват комисии и пр.

 

Основната задача обаче – да се направи такова правосъдие, което да е бързо, независимо и в интерес на бизнеса, т.е. когато има търговски спор, инвеститорът да не трепери какво съдът ще реши, а решенията му да бъдат предсказуеми, не се постига. Не мръдна осезаемо напред и въпросът с бързата и ефикасна защита на правата на гражданите. Краденето на едро и дребно, ако искате ги наречете корупция по низшите и висшите етажи на властта, са и до днес основен проблем.

Случиха се и някои положителни неща

От 2007 г. Висшият съдебен съвет е постоянно действащ орган, което би трябвало да даде възможност за изграждане на капацитет. Вместо това се изгражда администрация от 200 души, която харчи повече отколкото постига (решението за преструктурирането и числеността на ВСС администрацията е тайно и дълбоко скрито, вж. стр. 55 тук). С механизма се дават много възможности за положителни промени, които не се реализират. А това показва, че може би държащите от 2007 г. насам властта не са се справили.

Прокуратурата вече не се меси изцяло в кариерните въпроси на съдиите. Съдиите не получават необходимата независимост – политическата намеса остава. И съдии, и прокурори нямат адекватен механизъм, по който влизат в системата, биват оценявани, мотивирани и наказвани. За 12 г. с подкрепата на ЕК можеше да постигнем много, но поради чисто политически съображения механизмът е използван да се манифестират политически успехи, а не да се извършват дълбоки и важни реформи.

Основен недостатък на механизма е, че не изгражда базово отчетливи индикатори, по които да се проследи напредък или липсата на такъв. Например, в първите години ВСС съставя списък с обществено значими дела, чието развитие и резултати отчита пред Комисията. Лека-полека интересът към този списък стихва и не се проследява развитието – има ли осъдителни присъди, няма ли, ако има или няма на какво се дължи това. Оттам можеше да лъснат и проблемите на наказателния процес като законова уредба и приложение, както и да излязат на показ зависимостите и причините за това. А зависимости има и днес. Установено клише е, че излиза по-евтино да си наемете магистрат, отколкото адвокат.

През 2017 г. се стига до 17-те препоръки на Юнкер, чието постижение в обозрим срок обещава механизмът да отпадне. С ноемврийския доклад от 2018 г. вече се минава на принципа „да става каквото ще“ - формулата на ежегодния доклад започва да отчита само успехи, съвсем отдалечени от действителността.  

Към настоящия момент

При политическите размествания нароилите се закони и институции, като чуждите нам спец. съдилища, разните чрезвичайни конфискационни структури, обрасли с всевъзможни правомощия, ще бъдат ползвани срещу този, който ги е направил, както преди това са били и ще бъдат ползвани срещу неудобните граждани и бизнес.

С много витиевати формулировки през последните две години механизмът се превръща в оръжие срещу тези, които го подкрепят и като основание за политическа саморазправа срещу силните и важните хора вътре в самата система. А през цялото време на съществуване всеки, осмелил се да дава становище за Европейската комисия, е заклеймен за непатриот и родоотстъпник. Като че ли формулата за българщина е да ни тормозят местните властови дерибеи, но ние да си мълчим, без да искаме по-добър живот, та да не се изложим нещо пред чужденците.

Проблемите остават, макар и докладът да пада

Красноречиво доказателство за това е последният такъв, в който криво-ляво пак се казва, че нещата никак не са розови, но вече ще трябва нашите институции сами да ги разрешават и сами да се отчитат пред себе си и обществото.

С тази цел Министерски съвет създава  Съвет за координация и сътрудничество между властите. Въпросът е как новосъздаденият механизъм да работи и как комисията си го представя – лесно е да заблудиш множеството, че като събереш на едно място министъра на правосъдието, председателите на върховните съдилища, главния прокурор и някое НПО за цвят нещо там ще се получи. Но за задълбочения наблюдател е ясно, че при тази организация на ВСС реално на една маса сядат политиката и политизираните до неузнаваемост членове на съвета, които включват и част от тримата големи. Тоест оставяме подема за реформи и цялата работа да свършат тези, които никак не искат. И по численост, и по власт представителите на изпълнителната власт във ВСС са повече. А погледнато, откъм позиции и интерес за реформи - засега само председателят на ВКС има прореформаторско мислене.

Не станаха ли прекалено много органите, видовете, че и чиновниците покрай тях. Ако има множество искащи реформи по върховете на институциите, нищо не ги спира. Въпросът е, че ги няма тези хора.

Бъдещето

Механизмът, европейските чиновници, българските подпомагащи го експерти и администрация вложиха много. Усилена бе и съпротивата срещу този инструмент. При отпадането му вече сме свободни да я караме постарому. Но за патриотичните хὀра и кючеци по разни министерства и палати още е рано. Предложението за отпадане не е процедурно изпълнено.

С механизма - толкова, без него щеше да е далеч по-зле, да видим сега какво ще изградим и надградим сами като общество.