Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Лъже ли българската държава за гражданската конфискация?

Автор: ИПИ / 11.08.2020
Оцени тази статия:

Българската държава е длъжна по силата на Договора за функциониране на Европейския съюз  да транспонира всеки приет акт на вторичното право на ЕС, какъвто е директивата. На 3.04.2014 г. е приета Директива 2014/42/ЕС на ЕП и Съвета за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз, създаваща задължение за държавите членки да въведат законодателство, което да отразява нейните стандарти. Директивата следваше да е транспонирана от Република България до месец ноември 2016 година. Това не е направено с изричен акт на националното законодателство.

Паралелно, за целия период от 3.04.2014 г. до настоящия момент, всички официални изявления на държавата пред Съда на Европейския съюз, националните съдилища и гражданите и юридическите лица, подчинени на правния ред  на Република България, са неизменно в смисъл, че Директивата не се отнася и не се прилага към никаква част от т.нар. „гражданска конфискация“ (Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество-2012, (ЗОПДНПИ-отм.) и Закон за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество-2018 (ЗПКОНПИ).

Изненадващо, в официален документ на ЕК се появява съобщение, чието съдържание противоречи на действителността и изявленията на държавата. Двете официални становища на държавата, представяни пред различни органи на съдебната власт – европейски и национални и пред администрацията и парламента на ЕС, са взаимноизключващи се. В действителност Директивата не е транспонирана нито в гражданското, нито в наказателното, нито в административното законодателство на Република България.

Подписалите настоящото писмо организации заявяват крайното си неудовлетворение от негативното отношение на законодателната и изпълнителната власти и заявяват несъгласие с изнесената от Република България информация и начина на нейното интерпретиране в официални документи на органите на ЕС и настояват за преразглеждане на позицията на България и съответните констатации в официалните документи на съюза, в това число:

  • отправяме искане до Министерския съвет и Народното събрание на Република България за осъществяване на последваща оценка на въздействието на ЗОПДНПИ (отм.) и ЗПКОНПИ по реда на чл. 18б и чл. 22 от Закона за нормативните актове, която да се извърши едновременно с пълна ревизия на статута, дейността и резултатите от дейността на  КПКОНПИ и нейните праводатели, включително за последваща оценка  на процедурата по подготовка и приемане на конфискационните закони от 2009 г. до настоящия момент;
  • организиране и провеждане на национална конференция с участието на научните среди и заинтересованите институции за обсъждане на теоретичните и практически правни възможности за съществуване на конфискационна отговорност за придобито имущество (незаконно придобито имущество), която да се провежда кумулативно и независимо от отговорността за конфискация на предмет, средства и облаги от престъпления и административни нарушения и за мястото на този вид „хибридна“ отговорност в системата на санкционното право на Република България;
  • отправяме искане до Народното събрание за автентично тълкуване като издаде тълкувателен закон на правните норми, които според законодателната власт транспонират Директива 2014/42/ЕС както в областта на наказателното право и процес, така и в другите правни отрасли, включително в гражданското право на Република България;
  • отправяме искане до Народното събрание за реално транспониране на Директивата с акцент върху правните гаранции за защита на правото на собственост на всички проверявани и трети лица (непрестъпници), чиято правна сфера и лично имущество са включени в санкционната система за борба с тежките престъпления на XXI-ви век.

| ПЪЛЕН ТЕКСТ НА ПИСМОТО |