Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Лято с елементи на политици и главен прокурор

Автор: Иван Брегов / 22.07.2022
Оцени тази статия:

От лятото на 2020 г., когато Прокуратурата показно и непремерено нахлу в Президентството отминаха две години. За този период има някои положителни, но и отрицателни обществени развития по темата.

Минусите:

  • Всеки мераклия да стъпи на политическия терен започна да обяснява как видите ли главният прокурор е фигура със статут на временен преместваем обект и влезе ли новият политически герой в Събранието, ще наеме кран и ще махне Главния;
  • Тази политическа и откровено безпросветна теза се видоизмени допълнително – изхвърлените от НС почнаха да плюят как видите ли влезлите в НС се бавят с крана и преместването на Главния. Влезлите в НС яздят темата, щом рейтингът им падне надолу, и от безидейност ката ден подвикват: „Оставка!“;
  • Изпълняващият функциите на главен прокурор пише банални писма до световни и европейски пощенски кутии как му нарушават съдебната прокурорска независимост докато харчи безмерни държавни пари. Не е разбрал разликата в статута на съдията и прокурора, а манталитетът си остава полицейски;
  • Двама министри на правосъдието – Стоилов и Йорданова – не успяха, въпреки отличната аргументация, да убедят нелепото мнозинство от политически и корпоративни пешки във ВСС какво е нарушение и какви качества се необходими за заемане поста на главен прокурор. Същите тези лица ще се върнат на работа в съда и прокуратурата щом им изтече мандатът във ВСС. И си представям как такова лице с дефицити в твърдостта на гръбнака, облечено в тога, претендира за компетентност и независимост. Същевременно два-три пъти в годината вдигат заплатите в системата, а и също още хвърлят по още 2-3 заплати за бонуси, за да извратят докрай нещата, че нали им предстои завръщане в същата тази система;
  • Сглоби се четворна коалиция, която предприема изпреварващи съдебни маневри за реформа, но същевременно е на ръчна спирачка. Спирачката действа по-добре и ускорение няма. Ако още едни избори минат под надслова „правим ускорени съдебни реформи, но не знаем детайлите“ съвсем ще се банализира темата до параметрите на Яне Янев отпреди 10 години. Просто ще имаме по-образовани янеяневци и похабен обществен ресурс в това да възпроизведем янеяневчетата в политиката вместо да си ошетаме режима на функциониране на държавните институции.

Плюсовете:

  • Главният прокурор Гешев с бързина и устрем носи в Конституционния съд всяко изречение от нормативен акт, което съдържа думите „главен прокурор“ …
  • … а конституционните съдии, в ролята на необходими учители, надълго и нашироко, но безвъзвратно късно, му обясняват що е то право, държава, държавна власт, разделение на властите, върховенство на правото, съд, прокуратура и т.н. Същевременно придружават писанията си с отказ да обявят противоконституционност на всяко изречение и завинаги, съдържащо „главен прокурор“;
  • Това начинание доведе дотам, че сега този главен прокурор и всеки следващ ще подлежи на периодично изслушване на всеки 3 месеца в Събранието, щото чл. 25 от Правилника на Събранието гласи, че най-малко веднъж на всеки три месеца в Комисията по конституционни и правни въпроси се провежда обсъждане с участието на главния прокурор във връзка с прилагането на закона и дейността на прокуратурата и разследващите органи по темите: законодателни промени, ресурсна осигуреност, затруднения, свързани с осъществяване функциите на тези органи,  резултати в борбата с престъпността, в т.ч. корупция, взаимодействие с разследващите органи.

Дотук добре. Сега обаче пак трябва да се впуснем в положителните и отрицателните неща.

Подминусите:

  • Ще се наложи депутатите да натрупат знание по конституционно право, в това число по организация на съдебната власт, по наказателно право и процес, малко право на Европейския съюз. Не е непосилна задача, но трябват усилия;
  • Нелепата употреба на регулярното изслушване на Главния съвсем може да маргинализира темата

Подплюсовете:

  • популистките питания към главния прокурор ще разобличават амбулантните търговци на съдебни реформи и ще проличи кой какво знае и може отвъд уличните възторзи: „Правим съдебни реформи!“;
  • този и всеки следващ главен прокурор може да бъде подлаган на реален контрол и отчетност не по наболелите дела, в чиито корици ги няма Обама, Путин, Пеевски и компания, но по множество немаловажни въпроси, от които да лъсне отявлен некадърник ли окупира поста на главен прокурор.

Ето някои примери за мераклиите да питат регулярно главния: как главният прокурор следи дали административните ръководители в прокуратурата си вършат работата – кого и как командироват за по 5-10 години и това форма на зависимост ли е? Активен ли е главният като председателстващ заседанията на Прокурорската колегия на ВСС, така че да поставя на дневен ред въпроса с конкурсите за повишаване и преместване. Главният прокурор и неговата администрация харчат следните пари от нашите данъци:

  

В този ред на мисли – представителството на народа съвсем уверено може да пита и търси сметка в тия пари влизат ли мултитемпературни охладители за вино по 5 бона, разплащане към видни конституционалисти за банални становища по разни теми, така че да бъдат придворни на прокуратурата учени и т.н.

Също така не е лошо да се пита опитва ли главният да дисциплинира някои прокурори, които услужливо не забелязват между кориците на преписките вече утвърдени олигархични динозаври.

Изобщо, има накъде и как. Ако не се банализира темата, а се премине в дълбочина, току-виж и демократичният контрол и взаимовъзпиране на властите сработил и у нас.