Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

КПКОНПИ ще задържа за вас, а може би и вас

Автор: Иван Брегов / 04.05.2018
Оцени тази статия:

След първите шумни действия по прилагане на новия антикорупционен закон (с име дълго и трудно – Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество) председателят на новата комисия за борба с корупцията (КПКОНПИ) поиска разширяване на правомощията ѝ. Пледира се именно възможността комисията да задържа лица, които проверява и подозира в корупция. Управляващите партии потвърдиха готовност да сбъднат исканията. За да се разясни дали това искане е основателно, трябва да се провери функцията на задържането.

 

Какво е задържането?

То представлява действие за ограничаване на свободата на личността с цел да се улесни разследването, да се попречи на уличения в престъпление да вреди на разследването и да се осуети укриването на предполагаемия извършител.

Задържането може да бъде разделено на два вида:

  • извършвано от МВР по Закона за Министерство на вътрешните работи. Тук освен вече изброените цели се добавят и такива като: задържане на лице, за да не пречи на полицаите да изпълняват задълженията си; задържане на лице, което нарушава обществения ред; задържане на избягали от затвора лица и др.;
  • задържането като мярка за неотклонение по Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Мярката за неотклонение задържане под стража се взема от съответния първоинстанционен съд по искане на прокурора преди лицето да бъде окончателно обвинено пред съда. За да се стигне до прилагането на такава мярка трябва да е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание.

Тоест, видно от изчерпателния характер на регламентацията на задържането – и в случаите на леко нарушение, и в случаите на тежко престъпление, в България съществуват овластени органи, които да прибягнат до прилагане на задържането. В първия случай това са правоохранителните органи в лицето на МВР, а във втория това е органът, отговорен за спазване на законността – прокуратурата. КПКОНПИ е извън съдебната власт и не е със статут на антикорупционна независима прокуратура (по румънски модел). Следователно не упражнява функция по разследване и обвиняване на лицата, регламентирани в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).

 

Защо е неуместно задържането да се извършва от КПКОНПИ

Под гръмкото антикорупционно име на комисията стоят чисто административни по същността си правомощия като събиране и проверка на имуществени декларации, както и проверки за установяване на несъответствие между декларирано и фактическо положение. Процесуалните действия на база на проверките и получените сигнали се свеждат до установяване конфликт на интереси и отнемане на имущество. Нито едно от тези правомощия не е свързано с наказателно преследване на лицата, тоест не е предшествано от разследване, обвиняване и предаване на съд, осъждане и налагане на наказание на провинения. Очевидно КПКОНПИ страда от функционални и концептуални дефицити – не е правоохранителен орган, не е орган за разследване на престъпления, не е и орган за повдигане и поддържане на обвинение пред съда. Когато комисията започне производство по установяване конфликт на интереси или отнемане на незаконно придобито имущество, съгласно чл. 5 от устройствения си закон, производството се провежда паралелно на наказателното такова. Ако КПКОНПИ установи, че има данни за извършено престъпление, то председателят ѝ е длъжен да уведоми прокуратурата. Разследванията на КПКОНПИ нямат доказателствена тежест по НПК. КПКОНПИ е нищо повече от една административна хибридна организация. А не е редно на всяка администрация да даваме правомощия по задържане, когато установи нарушение.

Така, дори да има данни за престъпление, което налага задържане, тогава ще се активира прокуратурата, която да поиска задържането и да ръководи разследването по реда на НПК, а Комисията ще продължи своята си дейност. 

Разследващите органи са изчерпателно изброени в чл. 52 от НПК, като сред тях не попадат служителите и ръководителите от КПКОНПИ. А след като задържането изпълнява функция по това да попречи на уличения да вреди на разследването, то действията по разследване, изпълнявани от МВР под ръководството на прокурор, са достатъчни, при необходимост, да бъде упражнена мярката за задържане.

По своята същност Антикорупционната комисия не е антикорупционна прокуратура – не е част от съдебната власт и няма правомощието да провежда разследване. Оперативните дейности по разследване на корупцията в органите на държавната власт се провеждат от Главна дирекция „Борба с организираната престъпност” (ГДБОП) съгласно Закона за МВР. Дейността по разследване на престъпления се осъществява от разследващи полицаи и други полицейски органи при условията и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс.

А след като основната функция на задържането е да не се пречи на разследването или да не се укрие извършителят, то в заключение можем да кажем, че КПКОНПИ ще изземва или правомощия на дирекция ГДБОП на МВР, или на прокуратурата, или и на двете. Принципът за разделение на властите, така недолюбван понякога, бива съпровождан и от принцип за разпределение на компетентностите.

Антикорупционният закон е изграден на принципа на взаимодействие между органите съобразно тяхната компетентност (Глава трета, чл. 24-27 от ЗПКОНПИ). Така НАП, прокуратурата и ДАНС следва да запазят правомощията си, без да бъдат дублирани от КПКОНПИ. Ако законотворците от 44-то НС възложат дублиращи функции по задържане на лица на антикорупционната комисия, ще се наруши цялата концепция на закона.

Най-ясен става въпросът за несъстоятелния характер на една такава мярка за задържане, когато дойде ред за обжалването ѝ:

  • Мярката за задържане, постановена по Закона за МВР, се обжалва по административен ред (съпроводен с множество неясноти);
  • Мярката за задържане по НПК – пред наказателния съд.

Ако обжалването на мярката за задържане, налагана от КПКОНПИ, бъде приравнена на тази по НПК, това влиза в противоречие с принципите на наказателния процес, в който субектите на процеса са изчерпателно регламентирани съобразно функциите си. КПКОНПИ не изпълнява никаква функция – нито по обвинение, още по-малко по защита или ръководно-решаваща. Тогава остава обжалването на мярката, постановявана от КПКОНПИ, да се регламентира да бъде извършвано по административен ред – но това отново потвърждава тезата за дублиране на функциите с МВР.

 

В заключение

Предвид факта, че управлението и съставът на Антикорупционната комисия се избират от Народното събрание с обикновено мнозинство, то КПКОНПИ е по-близо до орган, подчинен на останалите два клона на властта – изпълнителната и законодателната. Орган, който хем не е прокуратура, хем не е полиция, но е твърде политизиран и с амбиции да бъде и силно овластен – така взима всичко възможно най-лошо от досегашната история на прокуратурата и в един момент може да се превърне в политическа и идеологическа репресивна служба. Репресия, която може лесно да се насочи срещу всеки с възможност за задържане. А срещу възможността някой да ви задържи стои конституционното ви право на лична свобода и неприкосновеност.