Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Колко лоши са лошите кредити?

Автор: Калоян Стайков / 26.08.2011
Оцени тази статия:

Новините около лошите кредити в България много приличат на новините около дефицита по текущата сметка преди 2009 г. – от  мухата се прави слон. При отразяването им се гледат редица фактори като абсолютна стойност, месечен и годишен ръст, отношение към всички кредити и др., но се премълчава фактът, че те са притеснителни само ако банките не могат да се справят със загубите. Това за радост не е така!

Нека напомним за пореден път, че „лошите” кредити са тези, които не се обслужват 90 и повече дни, а” лошите и преструктурираните” включват необслужваните и тези, които са предоговорени и вече се обслужват. В крайна сметка обаче провизиите, които банките отделят и обезценките, които правят стават на база единствено необслужваните кредити над 90 дни.

Лошите и преструктурираните кредити, чиято статистика се цитира по-често през юли 2011 са с 239 млн. лв. над нивото си от юли 2010 г., но същевременно с това капиталът от първи ред се увеличава с 229 млн. лв. Т.е. банките са готови да поемат почти пълния размер на всякакви евентуални загуби без това да им повлияе негативно. Но да обърнем внимание на необслужваните кредити над 90 дни, последните данни за които са за юни 2011. Те представляват 13.5% от всички кредити, с изключение на тези до финансови институции, докато през юни 2010 г. представляват 9.45%. Ръстът от близо 4 процентни пункта може да се обясни с по-бавното увеличение при кредитите на фона на по-бързия ръст на просрочията над 90 дни – над 48%.

Въпреки счетоводното обяснение за ръста на лошите кредити като процент от всички кредити, те наистина се увеличават и в абсолютна стойност, но това не е проблем, заради способността на банките да покрият тези загуби. Разходите за обезценка към юни 2011 са 625 млн. лв. и въпреки тях банките продължават да са на печалба, която за полугодието достига 315 млн. лв. Наред с това, общата капиталова адекватност остава изключително висока – 17.73% при положение, че минималните изисквания на БНБ са за 12%. За сравнение, минималните изискуеми нива в ЕС са 8%. С други думи, българските банки печелят и притежават достатъчно капитал, за да покрият евентуалните си загуби от лошите кредити. Тук е хубаво да се отбележи, че изискванията за провизии срещу лоши кредити в България са най-високите в ЕС – близо 75%, а заедно с това банките разполагат с близо 3 млрд. лв. капитал над регулаторно изискуемия.

Допълнителни показатели, които би трябвало да успокоят притесненията относно българските банки са възвръщаемостта на активите, ликвидната позиция и външната им задлъжнялост. Възвръщаемостта на активите се е свила през последната година, но остава положителна и на сравнително високи нива – 0.85%. Ликвидната позиция на трезорите се подобрява през последните 12 месеца и от 22.14% се покачва до 25.07%, което ги прави по-гъвкави към и по-малко зависими от краткосрочни турболенции. Това се отразява и върху краткосрочната външна задлъжнялост на банките, основно под формата на депозити, която се понижава през последната година, докато дългосрочната, под формата на заеми, расте. С други думи, собствениците на местните банки изместват рисковия си профил към дългосрочно финансиране, а това говори за по-голямо доверие.

В крайна сметка независимо от ръста на лошите кредити българските банки са добре капитализирани, с високо ниво на ликвидни активи, добра възвръщаемост и по-малко зависими от външно финансиране. Фокусирането единствено върху просрочените вземания изглежда като търсене на проблеми, където такива отсъстват.