Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Кои са основните проблеми на земеделските производители?

Автор: Николай Вълканов / 17.05.2013
Оцени тази статия:

В опит да добие по-ясна представа за проблемите в българското селско стопанство, ИПИ проведе полево проучване сред 155 земеделски производителя от девет области, обработващи 1,6% от обработваемата земя в страната[1]. Резултатите от изследването едва ли ще изненадат някого - дотолкова, доколкото те представят картина, за която периодично се говори в публичното пространство. Въпреки това ги считаме важни с оглед очакванията за съставяне на ново правителство и очевидния провал на предишните администрации в разрешаването на тези добре познати проблеми.

Без да претендира за представителност, проучването дава добра представа за структурата на селското стопанство с висока концентрация на ползването на земя и сериозен превес на монокултурното земеделие. Слабо застъпени са интензивните отрасли като животновъдство, зеленчукопроизводството и др.

 

 

 

 

 

 

В извадката попадат стопанства от 2 ха до 5000 ха.

Резултатите от проучването подкрепят тезата, че в последните години и особено във връзка с членството на България в ЕС, отварянето на пазара и въвеждането на директни плащания на площ, преструктурирането на българското селско стопанство се е ускорило в посока опростяване на производството (производство на суровини като зърното и упадък на отрасли с по-висока добавена стойност). Малко над 14% от анкетираните производители са работили в различен отрасъл на селското стопанство от този, в който са заети в момента. От тях 77% са се занимавали с животновъдство, 9% - със зеленчукопроизводство, а 14% не са посочили. Всички са се насочили към зърнопроизводството в рамките на последните десет години. Като основни причини за това се изтъкват евтин внос, съответно нерентабилност и малки печалби, както и липса на работна ръка и необходимост от големи инвестиции.

Основните проблеми на анкетираните селскостопански производители са свързани най-вече с разликата в размера на получаваните субсидии в България и в други страни членки на ЕС, както и раздробената собственост върху земята.

Забележка: Сборът е повече от 100, защото анкетираните са давали повече от един отговор

По сектори отговорите изглеждат по следния начин:

Като основен проблем в зърнопроизводството се очертава и високата степен на концентрация на земя в свръх-едрите производители. На много места в употреба влизат нелоялни практики като разпределение на търгове за наемането на общинска земя между големите играчи, очертаване за подпомагане на земи на по-малки производители, обработване и засяване на земи на малки производители, които те вече са обработили.

В отворените въпроси като проблеми още се изтъкват огромната бюрокрация и липсата на правила. Затова едва ли е изненада, че ролята на държавата в сектора се определя като един от сериозните проблеми (на 3-о място по важност от зеленчукопроизводителите и 4-о място в отраслите „зърнопроизводство” и „животновъдство”). От държавната политика зависи и решаването на много сериозни проблеми като въпроса със субсидиите от ЕС, а евентуално и с комасирането (окрупняването) на земята. Както е добре известно, немалки разлики в размера на директните плащания между България и някои от старите страни членки на ЕС (като Гърция, Холандия, Белгия и др.) ще има и през 2020 г. Позицията на страната относно Общата селскостопанска политика има нужда от сериозно преосмисляне[2].

От изнесените резултати става ясно, че отраслите животновъдство, производство на плодове и особено зеленчукопроизводството имат сериозни проблеми с конкурентоспособността си на вътрешния пазар. Може да се предположи, че техният дял в производството на земеделска продукция ще продължи да спада през следващите години, ако условията за бизнес не се променят.

Накрая може да се каже, че се усеща сериозен дефицит на пазарна информация в отрасъл „селско стопанство”. Това създава сериозни възможности за бизнес от страна на частния сектор, но също повдига въпроса за прозрачността и ефективността на предприятието „Система за агропазарна информация” ЕООД (САПИ), което е под шапката на министъра на земеделието и е създадено със средства на данъкоплатците.

 


[1] Проучването е проведено между 28.02 и 06.03.2013 г. на територията на областите Враца, Плевен, Разград, Силистра, Добри, Варна, Бургас, Ямбол и Стара Загора в рамките на съвместна инициатива с ProCredit Bank за информиране на земеделските производители за хода на преговорите по новата Обща селскостопанска политика.

[2] През следващата седмица ИПИ ще публикува свой анализ за влиянието на директните плащания на площ върху българското селско стопанство.