Каскет срещу корона

Докато пиша статията, осъзнавам, че тези дни се навършват точно 55 години от „маршовете от Селма до Монтгомъри“ в САЩ. Става дума за три мирни похода, част от по-голямо гражданско движение, настояващо за равни избирателни права на сегрегираното афро-американско население. Непредизвиканото полицейско насилие по време на първите два марша и последвалото убийство на пастор Джеймс Рийбс (мотивирано от активистката му работа) водят до разрастване и изостряне на протестите. В резултат на това се приема закон, непозволяващ расовата дискриминация при упражняването на избирателни права.

Това е само един от безбройните световни примери, показващи, че процесът по извоюване на политически, a и на социални и икономически права, е труден, продължителен и болезнен. Отстояването им е не по-малко предизвикателно и изисква непрестанни и последователни усилия. Това важи с още по-голяма сила за посттоталитарни общества, в които управляващите по традиция се изкушават да се намесват в свободната стопанска инициатива и да ограничават права на граждани и бизнеси със или без повод. Поради тази причина, не е изненада начинът, по който безспорно необходимите извънредни мерки за справяне с коронавируса се въвеждат у нас. Свикнали сме и с недъгавия законодателен процес, и с калпаво измислените разпоредби, и с противоречивото им изпълнение. Не за пръв път сме свидетели и как главният прокурор загърбва правото, само за да яхне поредния удобен случай за повишаване на собствения се рейтинг.

Този път обаче проблемът е по-сериозен и носи потенциал да се задълбочи. От една страна, това е така, заради непредсказуемостта на ситуацията по отношение на продължителността на изпълнението на извънредните мерки, хоаса около това какви точно да са последните и какъв да е интензитетът им. От друга страна, виждаме, че новият устрем и размах, с които главният прокурор превишава правомощията си, го превръщат в основния фактор за непропорциалната отмяна на права и нарушаване на неограничени такива, в условия на извънредно положение. Предприетите от него действия разкриват мащабите на нагона му за безусловна власт и отново подчертават необходимостта от реформа на прокуратурата. Ако този нагон бъде удовлетворен, то исторически трудно отвоюваните права и свободи, могат изневиделица да бъдат смазани под претекст за сигурност. Каква е симптоматиката за това?

Надзорът за законност и квазисъдебните функции на прокуратурата

Както адв. Андрей Янкулов вече писа предвиденият в Конституцията надзор за законност не е надзор върху дейността на държавните органи и граждани, т.е. не е този, за който настоящият и бивши главни прокурори фантазират. Не става дума за съветския тип общ надзор за законност, който позволява на прокуратурата да навлиза в разнообразни сфери на действие на държавния, обществения и икономически живот. Чрез упражняването на подобно правомощие в действителност се стига до упражняването на квазисъдебни функции, което е в противоречие с чл. 6 от Европейската конвенция за правата на човека (правото на справедлив съдебен процес). Това означава, че прокуратурата се самонатоварва с проверка на законността без същевременно да има задължение да повдигне евентуален спор пред съд – единственият орган, който може да се произнася с окончателен акт с обвързваща за всички сила. Въпреки това, практиката досега показва, че това се е случвало неведнъж. Върховната административна прокуратура е проверявала за законност актовете и дейността на ДКЕВР поради “високите” цени на тока и водата; чистотата на морската вода и кои са източниците на замърсяване на крайбрежието; язовирите и т.н.

А когато прокуратура се меси неоснователно в частноправни отношения, каквото прави през последните дни във връзка с т.нар. спекула по отношение на някои стоки и лекарства, това представлява откровен властови произвол. При положение, че границите на цените не са нормативно определени и все още живеем в условия на пазарна икономика, при засилено търсене и невъзможност за реакция от страна на предлагането, напълно естествено е те да се увеличат. Този ефект обаче е краткосрочен, тъй като в рамките на дни търговците могат да реагират както чрез зареждане от складовите си бази в страната, така и с нови заявки към производители и доставчици. Що се отнася до цените на лекарствените продукти, те са регулирани както на ниво производител/вносител, така и на ниво надценки за търговците на едро и дребно. Предприемането на подобни действия от страна на прокуратурата, пренебрегвайки както условията за работа в пазарна икономика, така и изземвайки функциите на независими регулаторни органи, не може да доведат до разкриването на съставомерно престъпление, защото такова не съществува в Наказателния кодекс. Затова пък отразяват обезпокоителен популизъм от страна на прокуратурата в стил „Робин Худ“, който пак спасява добрите бедни от лошите богати или лошите, които искат да станат богати.

По заповед на щуката

Послушанието на правителството към препоръки на настоящия, а и на предишния, главен прокурор не е новост, затова и карантината в Банско не е изненада. Поради извънредността на положението обаче, наблюдаваме нови странични вредни ефекти. Новинарските емисии са залети с информация за акциите на прокуратурата във връзка с разпространението на вируса и съветите за „радикални мерки“ на главния прокурор към политици и управляващи. Когато към това се прибави и превъзбуденото говорене за „ситуация на война“ и „почти военно положение“, човек остава с впечатлението, че главният прокурор управлява не прокуратура, която преследва извършители на престъпления, а цяла държава, която чака идването на танковете.

Именно в резултат на това, идеите му не само лесно преливат към други лица, притежаващи повече или по-малко власт, а им дават сигнал, че щом идват от него, могат да бъдат осъществявани дори без предварителна държавна санкция. Подсказката на главния за вечерния час бе осъществена от  кмета на Чепеларе, последва Чирпан и др. Управителят на НЗОК д-р Петко Салчев незаконосъобразно ограничи достъпа до обществена информация (да не забравяме приканвнето на главния прокурор към борба с фалшивите новини). Редица градове въвеждат контролно-пропускателни пунктове (КПП) на ромски квартали (Казанлък, Нова Загора, Сливен, София и др.), което представлява недопустимо институционално безчинство. Прокуратурата, която, като част от съдебната власт, е призвана да „защитава правата и законните интереси на гражданите“ (чл. 117 от Конституцията), не само не преустановява и не заклеймява бруталната сегрегация, напротив – насърчава я като раздава индулгенции. Не по-малко притеснителни са разследванията срещу пловдивските лекари за това, че споделят липсата на необходимите защитни средства.

В заключение

При ситуации, като настоящата, въвеждането на извънредни мерки е необходимо и неизбежно.  Когато обаче те са непропорционални на заплахата и с неопределен срок, видно от разгледаното по-горе, ставаме свидетели на откровен произвол. Правото е територията, на която хаосът се превръща в ред или поне непрекъснато се стреми към такъв. Беззащитността пред природата не означава беззащитност пред властта. Напротив, това е момент, в който следва да сме особено бдителни към признаците на диктат, тъй като сигурността (била тя и по отношение на здравето) винаги се продава лесно, но скъпо – за сметка на фундаментални права и свободи. Понастоящем опасността за подобно обезправяване е особено голяма поради свръхактивността на законодателната и изпълнителната власт (а и прокурорската) и временното „обезоръжаване“ на съда, който е ключов орган, осъществяващ контрол над другите власти и място за защита на накърнени граждански права. А видно от примерите по-горе, това не е само опасност, а реалност.

Скоро вероятно положението от извънредно ще бъде приравено на военно. А знаем кой първи предложи това, нали? Добре ще е да не забравяме, че короната трябва да се третира от лекари, не от прокурори и военни.