Какво се случва с управлението на публичните предприятия?

Публичните предприятия заемат важно място в структурата на икономиката на България, като в определени сектори са доминиращи (здравеопазване, енергетика, железопътен транспорт). Тяхното влияние не се изчерпва само със структуроопределящ потенциал, но и с висока заетост, значителен размер на държавно финансиране под формата на субсидии и капиталови трансфери и относително ниска ефективност на работа. Изследване на МВФ[1]  на над 700 държавни и общински предприятия в България показва, че резултатите им са по-слаби в сравнение с тези на съседни държави, както и в сравнение с частни фирми, а печалбите – ниски.

Точно преди две години беше приет Закон за публичните предприятия (обн., ДВ, бр.79  от 08.10.2019 г.). Целта на закона е създаването на хармонизирана правна рамка, в която публичните предприятия да осъществяват своята дейност и при която правилата за корпоративно управление и оповестяване да са еднакви за всички. Със закона се уреждат начинът за определяне и публично огласяване на държавната политика в областта на публичните предприятия, въвеждането на стандарти за доброто им корпоративно управление, както и задълженията за оповестяване и прозрачност на дейността на органите на управление на публичните предприятия.

Законът е разработен със съдействието на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), като целта е привеждане на националното законодателство в съответствие със стандартите на Насоките на ОИСР за корпоративното управление на държавните предприятия.

След приемането на закона, беше разработен и приет и правилникът за неговото прилагане, и е структурирана Агенцията за публични предприятия и контрол (АППК), наследник на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, която трябва да осъществява държавната политика в областта на управлението на държавните предприятия.

За двете години, откакто е приет законът и е създадена администрация за неговото прилагане, все още липсват голяма част от инструментите, необходими за осъществяване на добър надзор от страна на държавата и подобряване на управлението на държавните предприятия, а именно:

  • Точен и изчерпателен списък с публичните предприятия няма

Колкото и странно да звучи, все още липсва изчерпателен списък на фирмите, в които държавата упражнява контрол. По данни на сайта на АППК[2] портфейлът на държавата в публичните предприятия към края на 2020 г. обхваща участието ѝ в 263 публични предприятия (ако отчитаме контролиращото предприятие и дъщерните му дружества като отделни предприятия) в различни сектори на икономиката на страната. Според компетентността на министрите, публичните предприятия  попадат в 17 ресора. Към септември 2021 г. на страницата на агенцията има линкове към докладите и отчетите на 189[3]  предприятия. Какво се случва с останалите 74 и какви са техните финансови отчети не е ясно.

  • Политиката на държавата в областта на управлението на публичните предприятия все още не е публикувана

Според ЗПП политиката на държавата в документ, който следва да отрази необходимостта от държавна намеса на пазара. Тя трябва да постави ясни граници на ролята на държава в управлението и надзора на фирмите. Политиката се изготвя от АППК на база на анализ на публичните предприятия и техните финансови и други резултати. За момента такъв анализ е направен за 16 държавни предприятия, създадени със специален закон, но това са 6% от всички публични предприятия. С тази скорост ще са необходими години за преглед и оценка на всички компании, да не говорим за постигане на добро управление. През това време не е ясно кой ще определя провежданата от тях политика и анализира извършваната дейност  

  • Продължава да липсва обобщена финансова информация за всички държавни фирми и анализ на тяхното представяне

АППК е възприела същия подход на събиране и публикуване на финансовите отчети на предприятия, който дълго време прилагаше и министерството на финансите в изпълнение на ПМС№ 114 от 2010 г. (отменено с приемането на ЗПП), а именно – да събира и складира на сайта си тримесечните и годишните финансови отчети на всички държавни фирми, които благоволят да ги предоставят, без обаче да обобщава и анализира по някакъв начин данните.

Подходът на „пощенска кутия“ е добър от гледна точка на някаква публичност, но е крайно неработещ, ако се нуждаем от обобщена информация за всички фирми, на база на която да се прави качествен анализ на финансовите им индикатори, рентабилност и капиталова адекватност. Единствено чрез такъв анализ би могло да се извърши и преценка какво ще е бъдещето на държавните предприятия, както и да се вземат мерки за подобряване на тяхното управление.

В заключение ще отбележим, че постигнатото с приемането на закона (създаването и структурирането на агенцията; провеждане на конкурси за управители, съобразени с изискванията на закона в най-големите компании и анализ на 16-те ДП, създадени със закон) е само отправна точка пред по-съществените задачи на държавата – да прегледа, оцени и вземе решение за бъдещето на своите фирми, спазвайки принципите на минимална намеса и добро корпоративно управление. Колко време ще отнеме това зависи изцяло от усилията на администрацията.

 


[1] IMF (2016), Bulgaria: selected issues, http://www.imf.org

[2] www.appk.government.bg  

[3] Да не говорим, че според националната статистика публичните предприятия са над 300 на брой, включително квазикорпорациите и държавните дружества, обявени в несъстоятелност.


Свързани публикации.