Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Какво предстои за Фонд затворно дело

Автор: Иван Брегов / 08.05.2020
Оцени тази статия:

 

След периодите на бурна приватизация в страната останаха над 200 държавни предприятия и множество общински таква. Управлението им бе поверено на съответния ресорен министър, отговорността бе размита, а резултатите от това управление са основно неуспешни, макар да се намират и някои изключения. През есента на 2019 г. бе приет нов Закон за публичните предприятия (ЗПП) като целта бе да се изчистят множеството несъвършенства в настоящата разпиляна и противоречива нормативна рамка. Катализатор на промените отново бе външен натиск – България да се справи с лошото управление на дружества, които трупат загуби и тежат на бюджета или го поставят в риск, за да може държавата да предприеме действия за членство в еврозоната и пълноправно членство в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Законът криво-ляво основно преписва насоките на ОИСР и не дава много конкретика. В резултат на промените Агенцията за публичните предприятия и контрол (АППК) – бившата Агенция за приватизация -  има задължението да извърши анализ на предприятията в следващата година. А до октомври 2022 г., на база на анализа, Министерският съвет трябва да вземе решение за преобразуването им, като водещ критерий е това дали дейността им е основно търговска или преобладаващо изпълняват публични функции и политики.

Едно от предприятията с многогодишна история и традиции е „Държавно предприятие "Фонд затворно дело" (ДПФЗД). Затворно дело е създадено със специална цел – да обезпечи трудовата заетост на затворниците, макар и това да е написано далеч по-завоалирано - „управление на дейностите, свързани с подобряване на условията за изпълнение на наказанията” – чл. 37, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС). За да стане това, просто казано, затворниците работят, като дейността им е изцяло стопанска – получават възнаграждения, а предприятието реализира печалба от тази дейност. И именно тук възниква проблемът - кой път за преустройство да бъде поет. Възможни са няколко варианта:

  • Първи вариант – ако се прецени, че ДПФЗД извършва предимно търговска дейност, то предприятието да бъде преобразувано в еднолично търговско дружество;
  • Втори вариант – при заключение, че ДПФЗД изпълнява преимуществено публични функции и политики, да се реорганизира като административна структура при Министерството на правосъдието (МП);
  • Трети вариант – отново при положение, че се даде превес на публичните функции и политики на ДПФЗД, предприятието да бъде включено като структурна единица (отново като администрация при МП) в консолидираната фискална програма по реда на Закона за публичните финанси (ЗПФ).

 

Нашият коментар

При първия вариант може да се допусне, че би се стигнало до колизия между потенциално произведеното решение за преобразуване в еднолично търговско дружество и замисъла, вложен в чл. 37 от ЗИНЗС. Съгласно този текст дейностите, свързани с подобряване на условията за изпълнение на наказанията, са водещи за предприятието, а стопанската дейност е изцяло субсидиарна. Видно от годишните финансови отчети на дружеството (ГФО) обаче предприятието успява да се самоиздържа от стопанската си дейност, което го прави добър търговец по своята дейност. Именно тази икономическа ефективност предполага ДПФЗД да продължи дейността си като еднолично търговско дружество по реда на ЗПП. Чл. 7 от закона позволява на публичните предприятия да бъде възлагано извършване на обществена услуга или изпълнение на цели на публичната политика, избягвайки колизията със ЗИНЗС. Това дори няма да изисква допълнителен бюджетен финансов ресурс, тъй като ДПФЗД е с положителен финансов резултат. Това решение би преодоляло и противоречието между ЗПП и чл. 37 от ЗИНЗС.

При избора на този вариант би се засилил общественият надзор над предприятието, тъй като следва да се изпълнят процедурните гаранции за добро корпоративно управление, оповестяване и прозрачност на публичните предприятия, заложени в ЗПП. Според категориите, зададени в чл. 4 от ЗПП във връзка с чл. 20 и чл. 21 от Закона за счетоводството, във връзка с чл. 7 от ЗПП ДПФЗД попада в категорията предприятия, които следва да прилагат правилата на глава пета и глава седма от ЗПП при избора на органи на управление и контрол, и отчетност. Тоест членовете на управителния орган и потенциално надзорния такъв би следвало да отговарят на определени изисквания, да се избират с конкурс и т.н. Като знаем практиката у нас – важни са не процедурите, а хората, които ще ги провеждат, тъй като и сега за множество органи процедурата е законно валидна, а изборът на лица се свежда до приближени партийни назначения. Но това не е проблем на закона.

 

При втория вариант

Видно от докладите за дейността на Фонд затворно дело 75% от приходите се формират от дейности, в това число и търговска дейност, в местата за лишаване от свобода, тоест приходите са последващ положителен ефект от изпълнение на законовите цели, а не целево и конкурентно поведение на предприятието като търговец. Именно това допуска ДПФЗД да бъде реорганизирано като административна структура при МП. Така няма да се даде превес на това средствата, изброени в чл. 38 от ЗИНЗС, включително приходите от стопанска дейност, с които следва да се постигат целите, заложени в чл. 37 от ЗИНЗС, да подменят именно постигането на заложените цели. Едно такова решение би засилило прекия контрол от страна на министъра и подчинената му администрация. Като негативни последици сме длъжни да отчетем редица затруднения, които биха възникнали за съществуващата дейност на предприятието – регистрацията му в Камарата на строителите, възможността да продължи дейност по Закона за професионалното образование и обучение, способността на една административна структура да бъде бенефициент по редица финансови програми със средства на ЕС. А и скрито като администрация в МП Затворно дело бързо ще изгуби възможността за външно наблюдение на дейността си и лесно би се превърнало в добро място на злоупотреби. Но и тук, проблемът са не процедурите, а хората, които ги провеждат.

Третият потенциален вариант, преустройството на ДПФЗД като структурна единица в консолидираната фискална програма по ЗПФ поставя твърде много ограничения, включително да не може да кредитира собствената си дейност поради наложените забрани съгласно чл. 34 от ЗПФ или в затруднено положение да получава проектно финансиране. А такова решение не се и налага, тъй като предприятието е способно само да развива дейността си, включително и да реализира печалба, а това именно удовлетворява критериите, зададени в ЗПФ. Реално ДПФЗД към момента не отговаря на условията на ЗПФ, тъй като едно от тях е приходите на въпросната единица да покриват по-малко от 50% от разходите за дейността ѝ, а случаят не е такъв. Затова министърът на финансите следва да откаже такова решение.

При така изложените аргументи предстои важен анализ от страна на Агенцията и трудно решение за Министерския съвет. Важно би било всяко правителство да не прави постоянни преобразувания на Затворно дело, затова и сега следва да бъде намерено максимално вярното решение, за което имаме съмнения, че ще се случи.