Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Как минималната заплата намали кражбите у нас

Автор: ИПИ / 01.03.2019
Оцени тази статия:

Според наскоро изготвен доклад[1] по поръчка на Министерство на правосъдието от края на 2018 г. престъпленията против собствеността са намалели с 54,4% за периода 2011-2017 г., като тенденцията е за траен спад.

Оказва, се че основните причини са две:

1.       Според чл. чл. 218б от Наказателния кодекс (НК), когато стойността на кражбата е до размера на две минимални работни заплати за страната, установени към датата на извършване на деянието, то наказанието е глоба от 100 лв. до 300 лв., налагана по административен ред, ако предметът на престъплението е възстановен или заместен.

В този случай има освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, т.е. тези наказуеми деяния вече не се отчитат от съдебната статистика и следователно и от НСИ при изготвянето на статистиката за наказаната престъпност.

2.       Същият този чл. 218б е променен през 2010 г. – след промяната определянето на размера на кражбата е фиксирана към минималната работна заплата (МРЗ). Преди това определянето на размера е било записано изрично като „стойност до 150 лв.”. Тъй като МРЗ расте постоянно, то и размерът, който определя дребните кражби като такива, нараства, а за тях се налага административно наказание и съответно броят на наказаните по съдебен ред престъпления против собствеността трайно намалява.

Воала! Проблемът с дребните кражби е решен. Поне статистически.

 


[1] Виж тук: http://www.mjs.bg/Files/Report_final.pdf