Как малкият проблем води до голям порок

 

Несменяемостта на съдиите е правният инструмент, с който на практика се гарантира и укрепва независимостта и безпристрастността на съдебната власт и на съда, като единствен призван да реши правен спор. Според действащата българска Конституция, съдиите придобиват несменяемост с прослужване на петгодишен стаж на съдийска служба и след извършено атестиране. Една от основните цели на атестирането е да въведе ясни и стриктни критерии и прозрачни процедури при проверка на качествата на съдиите и резултатите от работата им. Като краен ефект, атестацията трябва да доведе до това полученото професионално развитие да съответства на действителните професионални качества. В детайли атестацията се явява:

  • основание за придобиване на статут на несменяемост за младшите съдии,
  • определящ фактор при наказване или повишаване, включително и заемането на административно-ръководна длъжност.

Основополагащото обаче, преди да се стигне до различни етапи от професионалната изява на всеки магистрат, е той да придобие статут на несменяемост.

С особена тревога можем да отбележим последните измененията на Закона за съдебната власт (ЗСВ) от началото на месеца (изм. и доп. ДВ, бр. 11 от 07.02.2020 г.). Промените преуреждат цялостно атестациите и конкурсните процедури, но основно, и някак незабелязано, засягат съществено младшите съдии, прокурори и следователи. Проблемите са в две посоки – прекомерната им зависимост от прекия наставник и неопределеният и неопределяем срок за атестиране, а оттам и за придобиване на статут на несменяемост.

По първия проблем

Допреди измененията, като част от първоначалния им петгодишен стаж, преди придобиване на несменяемост, съдиите, прокурорите и следователите подлежаха на предварително атестиране на третата година от работата си. Отменената предварителна атестационна процедура беше необходим елемент за придобиване на качеството на редови съдия, прокурор и следовател с цел да се преценят правната подготовка и професионалните им възможности преди назначаването в съответния районен съд и прокуратура. При атестирането се вземаше предвид оценката на административния ръководител и становището на определения наставник. В зависимост от показания резултат можеха да им бъдат отправени препоръки или наложени обучителни мерки.

Сега, с последните законови нововъведения, за работата им следва де се изготвя доклад от наставника на втората година от назначаването им. Предвид това, че младшите съдии заседават в съставите на окръжните съдилища до втората година от разпределението им в съответния окръжен съд, оказва се, че те могат да бъдат поставени в зависимост от възгледите и оценката на едно лице, а именно – конкретния им наставник. Така още от постъпването си в системата, вместо тя да възпитава независимостта им и да дава превес на обективното оценяване, се създават предпоставки за подчиненост и зависимости. Липсата на ясна процедура за оспорване на доклада на наставника не позволява адекватна защита, съответно не гарантира никаква обективност.

По втория проблем

Законодателният замах за преуреждане на процедурите по атестиране и конкурси е сведен до критично ниско качество, до степен, в която се поставя под съмнение придобиването на статут на несменяемост на съдиите (валидно и за прокурорите и следователите). Както вече отбелязахме, изричният конституционен текст на чл. 129, ал. 3 цели да укрепи съдебната независимост като магистратите придобиват несменяемост с навършването на петгодишния стаж и след преминато атестиране. При отрицателна атестация съдията следва да бъде освободен (чл. 206, ал. 2 от ЗСВ).  

Отмененият текст на ал. 4 на чл. 203 от ЗСВ предвиждаше диференциран подход според вида атестиране, като предложението за атестиране за придобиване на несменяемост да се прави пред Комисията по атестирането и конкурсите към съответната колегия на Висшия съдебен съвет не по-късно от три месеца преди изтичането на петгодишния срок.

Чл. 203, ал. 4 от ЗСВ, в последната си редакция от 07.02.2020 г. възприема пределно късен срок – не по-рано от един месец преди изтичането на петте години, в който да бъде направено предложение за атестиране. Срокът за атестиране за придобиване на несменяемост е приравнен с този на периодичното атестиране за редовите магистрати. Предвид значително продължителния период, който отнема изготвянето и след това гласуването от съответната колегия на ВСС на атестацията, а и потенциалното оспорване, се поставя в риск правораздавателната дейност на съдията поради факта на вече изтекли пет години стаж и негласуван статут на несменяемост. Практически това е един период от близо половин година. Именно в този период от изтичането на петте години до приемането на атестацията и последващото гласуване на несменяемостта съдията е без ясно правно регламентирано професионално положение.

Негативният ефект се усилва и от отмяната на чл. 209 от ЗСВ, който задължаваше изготвянето на оценката по атестацията да се извършва в едномесечен срок от откриване на процедурата с решение на Комисията по атестирането. Към настоящия момент срок за изработване на оценката липсва, а процедурата, лишена от срока, предизвика произвол.

Исторически опит

Решението съдиите да бъдат атестирани не по-късно от три месеца преди изтичането на петгодишния срок за придобиване на несменяемост е пряко доразвиване на конституционния текст на чл. 129, ал. 3. Този подход е действал и при отменения Закон за съдебната власт от 1994 г. и не е бил прекрояван при нито една от множеството редакции и на двата съдоустройствени закона.

През последните 30 години от историята ни са извършвани множество безобразия със законодателството, най-вече относно съдебната власт и то в частност работата на съда. Но никой не си е позволявал с леката ръка на процедурните прийоми да заличава исторически доказани институти като гаранти за разделение на властите и независимост на съда. И не сме далеч от това да твърдим, че някой се готви да си отглежда съдебно предана младеж, която да правораздава от името на народа в негов личен интерес. Така възниква въпросът дали настоящата разпоредба на чл. 203, ал. 4 от Закона за съдебната власт не противоречи на чл. 129, ал. 3 от Конституцията като е в разрез с принципа на правовата държава и правната сигурност.

 

 

Повече подробности по темата ще бъдат представени в предстоящия анализ на ИПИ – „Анализ на ефектите от разделянето на Висшия съдебен съвет на две професионални колегии в контекста на целите на Актуализираната стратегия за съдебна реформа“, който предстои да бъде публикуван през март 2020 г.


Свързани публикации.