Какво би станало, ако майчинството се обвърже с минималната заплата

Миналата седмица Парламентът отхвърли искането за обвързване на майчинството за втората година с размера на минималната работна заплата, която беше повишена до 420 лв. за тази година. Според вносителите от БСП това ще струва около 19 млн. лв. годишно и ще увеличи доходите на 40-те хиляди майки, които гледат детето си до 2-годишна възраст по последните данни на НОИ.  

Всъщност подобни искания и предложения е имало и преди, тъй като до преди няколко години тези обезщетения следваха минималната работна заплата. Макар и формално обезщетението да не беше равно на МРЗ, а да се определяше с годишния закон за бюджета на държавното обществено осигуряване, то беше повишавано до новия размер на МРЗ с всяко покачване на минималната заплата.

Трябва да се има предвид, че обезщетенията за отглеждане на дете до 2-годишна възраст са обезщетения за майки с осигурителна история (т.е. срещу тях стоят направени в миналото осигуровки), които се полагат на осигурените майки до включването им отново на пазара на труда и не бива да се разглеждат като насърчение. Второ, минималната работна заплата е единствено административно определена сума, несъобразена с икономическата реалност и неотразяваща развитието на пазара на труда. Не би следвало никакви други плащания да бъдат обвързвани с нея, още повече предвид ударното ѝ повишаване през последните две години.

Размерът на обезщетението за майчинство  влияе силно върху решението на майката за по-кратко или по-продължително отглеждане на децата вкъщи. Така, колкото по-високо е обезщетението, толкова по-малко смисъл има за жената да се върне на работа и да получава заплата вместо обезщетения. Това се вижда и от данните на НОИ за броя на обезщетенията за отглеждане на малко дете (от 1 до 2-годишна възраст) спрямо обезщетенията за бременност и раждане (отглеждането до 1-годишна възраст) и размера на обезщетенията. Данните за последните години[1] показват ясна връзка между решението за оставане вкъщи и размера на обезщетенията. Докато през 2010-2012 г. обезщетението е 240 лв., около 70% от тези, които са взимали обезщетения за гледане на дете до 1 година през предходната година, взимат и за втора година. През 2013 г. обезщетението за отглеждане на малко дете рязко се увеличава от 240 лв. до 310 лв. (30%), което води до нарастване на дела на тези, които решават да гледат детето/децата и през втората година , с 5 процентни пункта. През 2014 г. обезщетението нараства доста по-бавно, с около 10%, а делът на майките, които остават вкъщи и втората година, леко намалява до 73,3%. Това може да  се обясни с първото по-сериозно раздвижване на пазара на труда след кризата, което може да е стимулирало част от майките да се върнат на работа въпреки 10% покачване на обезщетението. През 2015 г. делът на майките, които отглеждат детето си поне до 2-годишна възраст, нараства леко до 74,2%. 

Това означава, че с нарастване на стимулите намалява делът на майките, които се връщат на работа след първата година майчинство. Т.е. сметките на БСП[2] със сигурност ще излязат грешни, защото хората, които ще взимат обезщетения, ще се увеличат.

Вече няколко пъти сме писали за същността и щедростта на системата на отпуските и обезщетенията при майчинство – за това, че платеното майчинство в България е най-продължително в целия свят и над пет пъти по-дълго от средното в ЕС (тук); за това, че майчинството се отразява негативно на пазара на труда и различни изследвания показват, че за да не се засегне реализацията на жените, то трябва да е в пъти по-кратко (тук); за това, че има по-ефективни методи за подпомагане на семействата, различни от стимулите за продължителен престой на помощи и обезщетения (тук).

Ако обезщетенията за отглеждане на малко дете (до 2-годишна възраст) се увеличат, това ще създаде още по-големи стимули за оставане на майките вкъщи, особено в по-бедните области (там проблемите са свързани именно с доходите и работните места, а не с липсата на места в детските ясли и градини). Майките биха предпочели да останат вкъщи, защото по-трудно си намират работа, а дори да си намерят, няма да имат никакъв икономически стимул да го правят, защото обезщетението за втората година няма да е много по-малко от заплата, която ще получават. Решаването на демографските проблеми и подпомагането на семействата не трябва да става с краткосрочни и икономически неефективни мерки (т.е. с по-високи помощи), а с дългосрочни цели за повече възможности за детска грижа, работа и по-високи доходи.

[1] Последните налични данни за 2015 г. са за деветмесечието.

[2] Всъщност дори не е ясно как са изчислили, че увеличение с 80 лв. месечно за 40 хиляди души ще струва 19 млн. лв. годишно, при положение че дори и простата сметка 80*12*40000 прави около 40 млн. лева.