Статии ISSN 1313 - 0544

Изследване на ИПИ: Анализ на ефектите от прилагането на директните плащания на площ в България

Автор: ИПИ / 28.05.2013
Оцени тази статия:

|  проект "Икономически анализ на селското стопанство" |

автор на изследването: Николай Вълканов

редактор:  Десислава Николова

 

Резюме

| изтеглете пълния анализ |

Брутната добавена стойност (БДС), създадена от сектор „селско стопанство”, спада с близо 19% за периода 2000 – 2012 г., измерена в постоянни цени от 2005 г. Делът на селското стопанство в икономиката се свива почти наполовина – от 9,6% до 5,1%. Показателно е, че спадът продължава и през периода 2008 г. – 2011 г. въпреки влизането на България в ЕС и нарастващото финансово подпомагане за сектора по линия на директните плащания на площ.

С приключването на първия седемгодишен период от прилагането на системата на директни плащания в България през 2013 г. и очертаващите се параметри на новата рамка на подпомагане за 2014-2020 г. става все по-наложително да се направи един цялостен преглед на ефектите от ДП върху българското селско стопанство. Един от най-очевидните и неоспорими ефекти от въвеждането на директни плащания на площ е увеличаването на обработваната земя за сметка на изоставени и запуснати площи. Нарасналото търсене на земя в съчетание с голямата раздробеност на собствеността доведе до нарастване на площите под аренда и до рязкото поскъпване на наема върху земята. Растящата цена на рентата от своя страна привлече силен интерес към пазара на земеделска земя, като между 2006 и 2012 г. средногодишният темп на нарастване на цената на декар е 15,6%, а натрупаното нарастване за периода – 175%.

Процесът на концентрация на ползването на земя, който се наблюдава след завършването на поземлената реформа, се ускорява допълнително след 2007 г. Бурно се развиват най-големите стопанства (>100 ха), които към 2010 г. вече стопанисват над 82% от земеделската земя, а средният им размер достига 671,7 ха при 538,5 ха през 2005 г. За сравнение средният размер на стопанствата >100 ха в ЕС-27 е 264 ха.

Въпреки нарастването на използваната земеделска площ и окрупняването на стопанствата, брутната добавена стойност на хектар спада. От наличните данни може да се каже, че характерът на подпомагането (плащане на единица площ) е стимулирал преструктурирането на отрасъла в посока допълнително опростяване на производството – кампанийно ползване на големи площи за зърнодобив и оттегляне от интензивни отрасли като животновъдство и зеленчукопроизводство.

Доходите от селско стопанство (доходите по фактори) растат бързо през последните три години и средно за периода от членството на България в ЕС са с 15% по-високи, отколкото в периода 2000-2006 г. По-голямата част от тази разлика обаче отива в собствениците на земя под формата на рентни плащания.

От наличните данни (2007 – 2011 г.) се вижда, че връзката между размера на директните плащания и брутообразуването на основен капитал е отрицателна. Докато инвестициите в машини и оборудване като цяло растат след 2007 г., тези в отглеждане на животни намаляват и дори достигат отрицателни стойности през 2008-2009 г.

Ако предложенията за новата ОСП 2014-2020 се запазят в този вид, основните проблеми, свързани с усвояването на директни плащания, ще се задълбочат. Налага се заключението, че има спешна нужда от преосмисляне на държавната политика в областта на селското стопанство и особено в позицията на България по Общата селскостопанска политика на ЕС. Схемата за плащане на единица площ не благоприятства развитието на агросектора в България и трябва да бъде заменена с по-неутрален механизъм като схемата за единно плащане, която се прилага в старите страни членки. Плащанията би трябвало да бъдат обвързани в по-голяма степен със специфичните разходи и с добавената стойност, създавана от отделните подотрасли. България би следвало да работи за уеднаквяване на директните плащания между отделните държави членки на ЕС, без значение дали на по-високо или на по-ниско от получаваното днес от българските фермери ниво. В дългосрочен план (след 2020 г.) би могло да се работи за премахване на директните плащания като единствена гаранция за пазарно развитие на отрасъла и свободна конкуренция между фермерите от отделните държави-членки. Подпомагането би следвало да се фокусира в т.нар. ІІ стълб (Програма за развитие на селските райони), чрез който да се финансират инвестиции и иновации във всички подотрасли на агросектора и без значение от размера на стопанствата. Така производителите ще имат повече възможности да отговарят на пазарните изисквания, оползотворявайки специфичните си предимства по най-добрия възможен начин.

| изтеглете пълния анализ |

 

Анализът е изготвен с подкрепата на

Фондация „Америка за България”