Изпълнението на препоръките по CVM като СV на властта

Отбелязваме 10 години, откакто България не съумява да преодолее дефицитите във функционирането на съдебната система, а оттам и да се справя с корупцията и организираната престъпност. Официалното „честване” настъпи с публикуването на поредния годишен доклад на ЕК по т.нар. Механизъм за сътрудничество и проверка (МСП), в който отново се вижда, че препоръките към страната са сходни с тези от предишните доклади.

Основен подход на Доклада е изискването за два вида мерки по изпълнение на отправените препоръки – законодателни мерки и институционални мерки[1]. Оттук следва и необходимостта да обърнем внимание на ключовите действия на задължените институции да изпълнят препоръките.

За изминалите вече 10 г. силен акцент в публичното пространство се поставя върху важността от изработването и приемането на определени нормативни актове и видимо се неглижира институционалното усилие. Това институционално усилие следва да разбираме като активно и последователно умение и действие на институциите както от съдебната власт, разбирай ВСС, така и от страна на законодателната и изпълнителната власти. Трите власти могат да бъдат подпомагани или възпрепятствани от представителите на гражданското общество /формални и неформални организации/ и медиите. През тези 10 години на наблюдение от страна на ЕК, прави впечатление усиленото внимание на експертите, медиите и политиците върху това какви са забележките по Доклада, но не и какви са причините за отправените критики.

Действията на основните играчи през 2016 г. по време на работата на 43-то НС и в последната пълна година от мандата на ВСС показват единомислието от страна на определени мнозинства и от трите власти за премахване на Механизма, но не и за изпълнение на ясни институционални мерки. Въпросът е дали това се дължи на слабост, а оттам и ненужност на самия Механизъм за сътрудничество и проверка, или на видимо нежелание на конкретни властови представители да постигнат резултати, или пък и на двете?

По-долу ще разгледаме ролята и действията на различните играчи в опит да обясним причините за продължаващия мониторинг и повтарящите се препоръки от страна на ЕК.

Умението на ВСС

  • Изразителното мнозинство във ВСС, водено от председателя на ВАС, главния прокурор, както и главния съдебен инспектор предприе усилени мерки за „изпълнение на препоръките на ЕК“, участвайки на 16 март 2016 г. в Брюксел в конференция, организирана от ГЕРБ, БСП и ДПС на тема „Отпадане на Доклада на ЕК”,
  • ВСС, чрез прокурорската колегия, предприе стъпки за утвърждаване кариерното развитие на лица, чиито действия по дела за корупция по високите етажи на властта оставят сериозно съмнение[2],
  • Председателстващият ВСС Димитър Узунов с действията и изявленията си остави основателни съмнения за погазване на етичните норми и уронване престижа на съдебната власт[3],
  • ВСС, в противовес на новоприетите в Закона за съдебната власт изменения, наруши закона при избора на  административни ръководители на съдилищата[4]. През пролетта на 2016 г. изборът на председател на ОС Благоевград препотвърди усещането за стимулиране кариерния ръст на лица със съмнения за злоупотреби при управлението на съдилищата,
  • Ключова контрамярка на главния прокурор по искането за по-голяма отчетност на прокуратурата бе сезирането на Конституционния съд от самия него за тълкуване на чл. 84, т. 16 от Конституцията, който беше изменен с конституционната реформа от 2015 г. и остави възможност НС да изслушва/но не и изрично да изисква/ доклади на главния прокурор по прилагането на закона[5].

В заключение, в самия Доклад от 2017 г. наблюдаваме следната оценка за работата на ВСС: „Непрекъснатото напрежение между членовете на Съвета на фона на твърденията за липса на обективност при вземането на ключови решения продължава да буди безпокойство. Закъснелите и недостатъчни последващи действия във връзка със ситуацията, установена в Софийски градски съд към края на 2014 г., бяха отбелязани в последните два доклада по МСП и засилиха допълнително твърденията за неправомерно влияние във ВСС.”

Усилието на изпълнителната власт

  • Утвърждаването на независимостта на съдебната власт беше изтълкувано от министър-председателя като личното му нахлуване по време на заседание на ВСС на 14 януари 2016 г. Така скандалът Яневагейт беше примесен със съпътстващ скандал SMSгейт.

Активността на законодателната власт

  • На 26 януари 2016 г. парламентарното мнозинство в 43-то НС /ГЕРБ и част от РБ/ поискаха оставката на ВСС ден преди Доклада на ЕК за 2016 г. Смисълът от това искане на оставка и последващата обща инициатива в Брюксел с искане за отпадане на Механизма за сътрудничество и проверка показа убедително единомислието на мнозинството във ВСС с голяма част от парламенатарно представените партии. Впечатлението бе по-скоро за общ фронт срещу изискванията на Брюксел и прегрупиране в случай на задаваща се международна оценка;
  • Стенограмите от обсъждането на последните промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ) в правната комисия на НС от пролетта и лятото на 2016 г. показаха непоколебимото желание на парламентарните сили да запазят неясния процес по номиниране на членовете на ВСС от парламентарната квота. Приравняването на възнагражденията на членовете на действащия ВСС на тези на „тримата големи“ показа и премисляне на искането за оставка за пред „Брюксел” от януари месец същата година.

На този фон трябва да се отбележи силната пасивност на доминиращата част от професионалните магистратски организации в страната. Единствената активна организация, изразяваща желание да бъдат изпълнявани мерките по Доклада на ЕК, получи следната „институциионална оценка“ от трибуната на НС: „Само давате правомощие на общите събрания, тоест на Съюза на съдиите – да си го кажем право в очите, да участва вече съвсем явно и открито във всички управленски и кадрови решения в съдебната власт. И след това да се самоконтролира?! Как ще се самоконтролира? Те ще участват, ще номинират, ще изслушват, към тях ще се поемат ангажименти и след това Вие ще очаквате някакъв самоконтрол?! Няма да има самоконтрол.[6]

Съдейки от основните действия на трите власти, можем да разграничим чия е вината и последващата отговорност в страната да няма работеща (съобразно демократичните стандарти) съдебна система. Ако тази тенденция се запази, рискуваме да се разруши трайността на постигнатото и българското правосъдие да премине към „обрат в хода на напредъка”[7]опасен риск, подчертан от ЕК в последния доклад като съмнение „дали напредъкът може да се счита за необратим.”[8] Предвид действията на ключовите играчи по прилагането на такъв тип институционални мерки, няма как да не се стигне до отчетливите незадоволителни резултати и препоръки в Доклада от 2017 г. Ето ги и тях в обобщен вид:

1/ ЕК изразява желание и готовност следващият доклад да бъде още в края на 2017 г., а не след края на отчетната година, което е нововъведение в механизма и докладите до момента.

2/ Обръща се внимание на въздействието на медиите върху средата за осъществяване на реформи. Подчертана е „ниската степен на независимост и неефективно прилагане на журналистическите стандарти, което оказва отрицателно влияние върху обществения дебат относно реформите”.

3/ Препоръка за ревизия на настоящия Наказателен кодекс (НК) и скорошно изработване на нов НК с цел премахването на формализма в наказателното производство и подобряването на нормативната уредба на разследването и наказателното преследване на корупцията и организираната престъпност.

4/ Основен момент в доклада на ЕК е „друга област с много чувствителен и сложен характер в България – реформата на прокуратурата, която играе основна роля не само в наказателното производство, но и в контрола върху администрацията в по-общ план. Тази липса на разграничение между нейните функции и тези на изпълнителната власт често засилва съмненията за неправомерно влияние и критиките по отношение на липсата на цялостна отчетност на прокуратурата. Освен че прокуратурата е в центъра на разгорещения дебат относно нейните правомощия, считани от критиците за прекомерно силни, тя е също и в центъра на дебата относно продължаващата липса на убедителни резултати по отношение на осъдителните присъди по дела за корупция по високите етажи на властта или за тежка организирана престъпност.” Така, макар и да беше обявено приключването на съдебната реформа, това приключване със сигурност не се отнася за прокуратурата, където тепърва трябва да се засилва отчетността на главния прокурор за изпълняваната наказателна политика на държавата.

5/ За прогрес в борбата с корупцията по високите етажи на властта „ще се считат влезлите в сила осъдителни присъди”. Това е в абсолютен противовес на опитите на прокуратурата да обяви като ефективен подход за борба с корупцията повдигането на обвинение, което в болшинството от случаите не издържа в съда. Като препоръка тук се наблюдава синхронизиране и ревизиране на законодателството – както промени в НК, така и приемането на антикорупционен закон.

Интересно как тогава можем да отчетем напредък в изпълнението на препоръките и в развитието на страната, след като проблемни се явяват основополагащи елементи на гражданското общество по образец на западните цивилизации:

1/свободните и независими медии, допринасящи за засиления публичен дебат,

2/отговорното и плуралистично управление, отчитащо препоръките от международен характер и въвличащо всички възможни експертни мнения в изработването на работещи политически и нормативни решения, които да гарантират справедливото упражняване правата на гражданите и бизнеса?

 


[1] Виж стр. 2 от Доклада за 2017г.

[2] Виж решение на прокуроската колегия на ВСС от 15.06.2016г, с което се повишава в ранг върховен прокурор Боряна Бецова

[3] Виж едноличното решение на Узунов от 30.9.2016 за излъчване на представители на ВСС с европейските прокурори, извършващи оценка за работата на прокуратурата, вж. Интервю на Узунов от 21.10.2016г. пред телевизия Би Ти Ви: http://btvnovinite.bg/article/tazi-sutrin/razgovori-s-gosti/dimitar-uzunov-za-poslednija-skandal-vav-vss-reshih-ednolichno-no-ne-mozheshe-da-se-otlaga.html

[4] Виж решение на ВСС от 18.10.2016г. във връзка с избора на председател на Административен съд – Перник.

[5] Виж КД № 15/2016г.

[6] Виж в Стенограма от заседание на НС от 29.06.2016 г. Изказването е на депутата Четин Казак по повод съдийското самоуправление.

[7] Виж стр. 4 от Доклада.

[8] Отново виж стр. 4 от Доклада.


Свързани публикации.