Диспропорциите между електоралния вот и парламентарното представителство

Пропорционалните избирателни системи целят максимално приближение на парламентарното представителство до предпочитанията на обществото. За разлика от мажоритарните, където често малко под половината гласоподаватели остават непредставени, пропорционалните  системи обикновено успяват да преведат относително точно вота в парламентарна структура.

Независимо от това, нито една избирателна система не успява да отрази напълно пропорционално волята на гласоподавателите. Благодарение на обстоятелството, че броят народни представители винаги е по-малък от броя на населението, винаги съществува риск част от получилите подкрепа кандидати да останат извън парламента. Това е особено вярно за пропорционалните системи с електорален праг, който ограничава допълнително достъпа до народното събрание, тъй като голяма част от партиите и кандидатите, получили относително малка подкрепа, остават извън парламента.

По тази причина отделните демокрации, които ползват тази система, имат различна степен на пропорционалност, която отразява доколко формираният парламент се различава от вота на предхождалите го избори. Коефициентите на непропорционалност са значително различни между отделните държави и избори, най-вече заради разликите в изборните правила, особеностите на партийните системи и измененията в подкрепата за отделните партии. Тук ще разгледаме в детайли диспропорциите в новия български парламент, както и динамиката на индекса на непропорционалност през годините.

Как се мерят парламентарните диспропорции?

Карпов (2008) прави преглед на различните методи, прилагани при измерването на непропорционалността на парламентите. Първите опити за измерване на непропорционалността ползват просто аритметично усредняване на разликата между процента от получения вот и процента от местата в парламента на отделните партии. Стойностите им обаче се влияят неравномерно от резултатите на големите и малките партии, което пречи на сравнимостта на отделните измервания. По тази причина по-новите подходи към проблема ползват различни квадратични изчисления, за да могат да се инкорпорират по смислен начин разликите при малките партии, но и едновременно с това да се избегне свръхпредставяне на разликите на големите партии.

За измерване на диспропорциите тук е избран квадратичният индекс на Галахар (1991). Причина за това е относително лесната му интерпретация и сравнимост, както и обстоятелството, че се влияе незначително от относителния размер и общия брой парламентарни партии[1].

Индексът е равен на корен квадратен от половината от сумата на квадрата на разликата между електоралния резултат на отделните партии (виж формулата по-долу) и приема стойности между 0 и 100, където 0 е напълно пропорционално представителство, а 100 – напълно непропорционално.

Колко пропорционален е новият парламент?

На изборите от 26 март много партии постигнаха резултат, близък до 4-процентния праг за влизане в народното събрание. В резултат на това новият парламент е с относително висок индекс на непропорционалност. Таблицата по-долу обобщава изборния резултат на партиите, местата им в народното събрание, разликата между двете и индекса на непропорционалност.

Таблица 1: Гласове, народни представители и непропорционалност. Източник: ЦИК, собствени изчисления. Гласовете „Не подкрепям никого“ не присъстват в изчислението, тъй като представляват изричен отказ от представителство.

Обикновено се приема, че индекс на непропорционалност по-висок от 5 е белег за проблеми на представителството. Видимо относително висока непропорционалност е налице и при 44-тото народно събрание, като гласовете на значителна част от гласоподавателите не намират своето отражение в състава на народното събрание. Доколкото това е продукт от значителната фрагментация на политическото пространство и появата на няколко партии, които си оспорват гласа на един и същи електорат (Нова Република и Реформаторския блок, ДПС и ДОСТ), резултатът е очакван. След изборите традиционните десни партии останаха изцяло извън парламента, а ДОСТ не успя да откъсне достатъчно гласове от традиционната етническа партия.

Нивото на индекса обаче само по себе си не е белег за значителни недъзи на българската демокрация, а по-скоро за преструктуриране на партийната система. Едно дясно обединение например би прескочило бариерата и автоматично би смъкнало надолу индекса на непропорционалност, предвид това, че няколкото десни партии са основният източник на нарастването на непропорционалността.

Динамика на индекса на непропорционалност

Историческият преглед на непропорционалността на отделните български парламенти сочи, че през последните 26 години индексът е доста волатилен. В началото на новата демократична история на страна индексът е много висок, тъй като в първите избори участва голям брой партии, но едва няколко от тях успяват да прескочат бариерата. Подобно на тези от 2017-та обаче няколко десни формации, заедно с няколко земеделски, остават малко под 4-процентовата бариера. Консолидацията на противопоставянето по линията ляво-дясно в БСП и ОДСдо края на десетилетието води до снижаване на индекса, тъй като повечето гласове са концентрирани в двете партии, ДПС, бизнес блока и евролевицата.

Ръстът на индекса през 2001 г. пък е резултат от появата на няколко партии със сходни на НДСВ имена, които отклоняват част от вота, както и класирането на коалицията между „Гергьовден“ и ВМРО близо до прага. Оттам насетне последващите парламенти успяват все по-точно да отразят разпределението на електоралните гласове. Случва се 1-2 партии да успеят да си осигурят значителна подкрепа, но да не прескочат бариерата, но като цяло повечето значителни играчи от политическия спектър намират своето представителство. Резкият ръст на индекса през 2013 г. от своя страна е резултат от изпадането както на десните, така и на няколко националистически формации под изборната бариера.

 Прекалено рано е да се спекулира дали резкият пик на диспропоционалността на последните избори е начало на нова тенденция или отразява особеностите на конкретната политическа ситуация (подобно на тези от 2001 г.). По-вероятно е след следващите избори индексът на непропорционалност да се върне към характерните си за повечето парламенти ниски стойности.

Има ли нужда от ремонт на изборния праг?

Няколкото пика на диспропоционалността през новата демократична история на България насочват към нужда от изменение на изборния праг, така че да се избегне изпадането на партии, получили значителна част от вота под него. Пълното премахване на бариерата обаче създава риск от прекалена фрагментация на парламента и трудности при изграждането на коалиции (виж Лийпхарт и Айткин, 1994), тъй като тогава прагът за влизане в парламента става имплицитен и равен на броя гласували на конкретните избори, разделен на броя места в парламента.

Възможно е обаче компромисно решение – снижаване на прага до такова равнище, че повечето значителни партии да могат да намерят своето място в парламента, а броят непредставени гласоподаватели да намалее. Историческият опит сочи, че голяма част от непропорционалността е резултат от една или няколко партии, които остават близо до съществуващата бариера. По тази причина, свалянето ѝ до 2 или 3 процента би довело до рязко намаляване на непропорционалността без да се внася особен риск от фрагментация на мнозинствата.

Алтернативен подход би могъл да бъде въвеждането на диференциран праг за различните видове политически обединения – висок праг за коалициите (4-6%), по-нисък за отделните партии (2-3%) и още по-нисък за независимите кандидати(1-2%).

______________________

Karpov, A. (2008). Measurement of disproportionality in proportional representation systems. Mathematical and Computer Modelling, 48(9), 1421-1438.

Gallagher, M. (1991). Proportionality, disproportionality and electoral systems. Electoral studies, 10(1), 33-51.

Lijphart, A., & Aitkin, D. (1994). Electoral systems and party systems: A study of twenty-seven democracies, 1945-1990. Oxford University Press

[1] За разлика от индекса на Шалай, който свърхпредставя малките партии, или индекса на Алескеров – Платонов, който игнорира партиите с по-ниско парламентарно от електорално представителство.