Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Избори за ВСС сред съдиите – част втора

Автор: ИПИ / 10.06.2022
Оцени тази статия:

За да сме убедени, че съдиите, прокурорите и следователите са безпристрастни и способни, има значение кой и по какви критерии извършва назначаването, периодичната проверка, повишаването и наказването в съдебната власт.

Основна отговорност на Висшия съдебен съвет (ВСС) е назначаването, периодичната проверка, повишаването и наказването на съдиите, прокурорите и следователите. В България съставът на ВСС се състои от 25 лица, включително 11 души, избирани пряко от съдиите, прокурорите и следователите (професионална квота) и 11 души, избирани от Народното събрание, тоест от политиците (политическа квота). Трима от членовете на ВСС участват в работата на Съвета по право – председателите на върховните съдилища (ВКС и ВАС) и главният прокурор. Освен да отговарят за кариерните въпроси, членовете на ВСС имат още една изключително важна отговорност – избират председателите на съдилищата, вкл. върховните, и ръководителите в прокуратурата, вкл. главния прокурор. А това какви лица застават начело в системата показва какви ценности и качества системата възпитава. През юни и юли предстои изборът от страна на професионалната квота. На 11 юни 2022 г. следователите ще проведат избор на един свой представител сред 3 кандидати /преглед на кандидатите направихме тук/. На 25 юни съдиите ще излъчат 6 съдии в СК на ВСС сред 15 номинирани /преглед на първите петима кандидати тук/. На 9 юли прокурорите ще попълнят своята квота в ПК на съвета.

Бъдещият девети състав на ВСС следва да бъде с мандат октомври 2022 – октомври 2027 г. В края на 2027 г. би следвало да приключи мандата си Иван Гешев, ако срещне все така добронамерен ВСС като сега действащия затова остава спорно дали при тези обстоятелства деветият или следващ десети състав следва да избира нов главен прокурор. Едно е сигурно - през 2024 г. изтича мандатът на председателя на Върховния административен съд и това е процедурата, която са задължени да упражнят членовете на бъдещия състав на ВСС. Отвъд публичния интерес, деветият състав на съвета ще получи тежко наследство – неадекватно изпълнени скъпи европроекти в областта на реформата на съдебната карта, зле организирани процедури по атестиране и провеждане на конкурсите, неактуализирана система за измерване на натовареността – все въпроси, без чието решаване съдебната система не може да работи нормално.  

В ситуацията на избор на професионалната квота проследяваме концепциите на кандидатите, разбира се паметното от тях. И понеже темите се повтарят като по конспект, добавяме малко ироничен прочит, за разведрение на читателя.

 

Явор Колев – председател на Административен съд – Пловдив

В избора за девети състав на ВСС се отличават множество кандидати, които към настоящия момент са председатели на съдилища. Концепцията на Колев /виж тук/ започва с общ преглед на конституционните изменения от 2015 г. и препоръка за плахо редуциране на политическата квота за сметка на  професионалната в съдийската колегия /СК на ВСС/. Тук дългогодишният проблем  се изразява в структурата на българския ВСС, която не покрива стандарта съдиите да са широко представени, за да могат сами да решават кариерните си въпроси. Колев се застъпва и за решението СК, а не пленумът на ВСС, да избира председателите на върховните съдилища. Тази позиция следва да му бъде напомняна при евентуален негов успешен избор, тъй като сме се уверили как неподплатените с действия концепции остават и без последващи действия по изпълнението им. Колев възприема идеята за постоянно действащ състав на ВСС, при който членовете му, излъчени от професионалната квота, се откъсват от правораздавателната дейност. Той мотивира това с административните и времеви трудности, които биха изпитали членовете, ако продължават дейността си на действащи съдии, прокурори и следователи. И това като че ли е трезв поглед по точно този устройствен детайл.

Ключов момент от всяка концепция е коментарът на уредбата на оценяването на съдиите и провеждането на конкурсите за повишаване. Колев оправдано критикува настоящата уредба, но също толкова очаквано е по-критичен към Закона за съдебната власт отколкото към прилагащия го ВСС. Повод за забавяне на конкурсите има и противоречивата практика на ВСС. Но безадресната критика е най-уместна – потушава масовия гняв, без да разгневява хората, които диктуват събитията. Изложението на председателя на АС-Пловдив за изменение на конкурсните процедури почива на подпомагане на атестационните комисии от председателите, засилване ролята на становището на председателите за състезаващите се кандидати и връщане на събеседването от конкурсната комисия с кандидата при условие, че се излъчва публично. Не липсват обаче логически противоречия по тази тема/виж стр. 7 от концепцията му/.

Предложено е и ограничаване на командироването на съдии от долните към горните нива на системата и то само от ниско натоварени към високо натоварени съдилища – това следва да бъде водещият критерий. При избор кой да се командирова винаги да се избира измежду две кандидатури, а решението да се взема от общото събрание на съответния съд.

Изобщо в концепцията на Колев не липсва визия, напротив умело са разгледани обстойно важните за съдиите теми, споменават се и изследвания по обследваните въпроси, но с особена предпазливост не се реферира към тях, за да не бъдат легитимирани критичните към ВСС и статуквото организации.

 

Миглена Тянкова – председател на Окръжен съд – Хасково

През последните години е демотивиращо да си кандидат за председател на съд. Умелите са демотивирани, неумелите са предпочитания избор. Това даде възможност дългогодишните председатели да станат монолитно заемащи председателския пост. В тази среда Миглена Тянкова е втори мандат председател на окръжния съд в града, в който край реката редят се, редят се мандатите.

В концепцията на Тянкова /тук/ се открива едно доста съществено изречение „Изложеното в настоящата концепция няма никакви претенции за изчерпателност или за готова матрица за съдебна реформа.“ Може би този подход следва да е водещ за всеки кандидат за ВСС и да му припомня, че престоят му в съвета е лично усърдие, което да провокира колективен резултат, а ако такъв не последва – критично отношение към причините и хората, препятстващи нормалното функциониране на този орган.

И тази концепция се развива последователно по вече отбелязаните теми – съдии да избират съдиите в тази колегия на ВСС. Споменато е в рамките на едно изречение въвеждането на ново основание за предсрочно прекратяване мандата на член на ВСС /конституционно установено според М. Тянкова/. Според нас основанията са повече от ясни, мъглява и неизпълнима е самата процедура и това е предмет на законова регулация. Но понякога човек трябва да стане член на ВСС, за да проследи тези теми. Изобщо много е пожелано, малко е казано как в конкретика да се постигне това. Но една идея заслужава внимание – в случай на овакантено място в съвета, съставът да се попълва от следващия в изборното класиране. Тази идея заслужава внимание и подкрепа. И тук обаче сме длъжни да отбележим, че Конституцията поставя изискване членовете на ВСС от професионалната квота да се избират пряко, останалото се урежда със закон – изречение второ, ал. 3 на чл. 130 във връзка с чл. 130а, ал.3 от КРБ. И понеже обещаното се забравя, ако г-жа Тянкова е сред шестимата избрани ние ще ѝ напомним това обещание. Апропо, тези изменения на Конституцията през има-няма 10 г. определено предизвикват носителите на съдебната власт да я четат, затова хубаво правят политиците, че не искат да я променят веднъж и качествено. От чиста грижа за честото ѝ четене е. И в тази концепция се застъпват виждания за попълване на ВСС „стъпаловидно“, по подобие на Конституционния съд.

Концепцията на М. Тянкова си струва усилието да бъде прочетена, от добре написаните е. Основното – децентрализация на конкурсите за повишаване, конкурсни комисии, избирани от ОС на съответния горестоящ съд, ОС отново с таен вот да класира, след което решението да се изпраща на СК на ВСС. Закриване на КАК и работа единствено на местния ПАК.

Паметта обаче е коварно качество на личността. Именно паметната бележка от предишните избори за ВСС през 2017 г. напомня, че тогава М. Тянкова попадна в полезрението на председателя на ВКС Лозан Панов с това, че бе положила грижа да напътства съдиите от ОС-Хасково как да гласуват.

 

Атанас Атанасов – съдия в Софийски градски съд

Понеже паметта, освен коварна спътница на човека, е съществен елемент от това едно общество да трупа познание за себе си, длъжни сме да припомним. Наказателният съдия Атанас Атанасов бе председател на Съюза на съдиите в България в най-трудния период - когато ентусиазмът за промени в правосъдието бе отминал - проектът за изменение на КРБ бе претърпял колкото успех, толкова и неуспех. Предстоеше изменението на Закона за съдебната власт през 2016 г. В него, освен доразвитие на идеите от КРБ, триумвиратът "ГЕРБ-ДПС-Патриоти" си бяха поставили ясна цел - да унищожат реформаторското малцинство сред съдиите чрез гонения към редовите членове на Съюза на съдиите в България. Съдията Атанасов някак успя да запази самообладание, да запази ССБ, да организира международна подкрепа. През това време опозиция у нас нямаше, имаше отделни личности и организации, които държаха последните демократични линии. Винаги си струва подкрепата за хора с проявен в трудни времена характер. Работата във ВСС изисква най-вече характер пред изкушенията и натиска. И понеже конфликтът на интереси трябва да се декларира – а не укрива – кандидатурата му се третира с пристрастие от страна на автора на настоящата статия.

В концепцията му /тук/ се признават съществуващите дефицити в устройството на съдебната власт като се поставя акцент на възможното при сега действащата правна рамка. Но има нещо отличително – не се търси причина единствено в разпоредбите на закона, а по-скоро в нарушенията при прилагането му от страна на членовете на ВСС, в хаотичното му променяне в разрез с първоначалната концепция и в съдебната практика, постановявана от Върховния административен съд. И съвсем ясно се посочва, че при повече усилия от страна на членовете на съвета голяма част от пороците са могли да бъдат изправени.

Централният въпрос за атестирането на съдиите е предложен за разрешаване не чрез засилване правомощията на ПАК, които неминуемо засилват и местните зависимости, а по реда на увеличаване капацитета на КАК при ВСС с дейното участие на съдиите от най-високо ниво - апелативно и върховно. Алтернативно на това А. Атанасов предлага решенията за повишаване да бъдат взимани от СК на ВСС по предложение на общите събрания на горестоящите съдилища поради познаване работата на долустоящите съдии. Предложено е разрешение и на проблема с командироването отново чрез изправяне превратното и противоречиво командироване и откомандироване докато конкурсните процедури породят резултат.

През мандата на този и предишния състав на ВСС стана практика да бъдат унизявани кандидатите, предпочетени от ОС на съответния съд и избирани, ползващите се с неустановено одобрение. Така към настоящия момент има по един кандидат за председателската позиция или няма нито един. Именно това смята да изследва като причини А. Атанасов и да върне практиката да се спазва условието на ЗСВ – да не бъдат избирани за председатели лица в открито нарушение на закона.

Концепцията на съдията Атанасов, че не е необходимо да се мине през нехайно през множество теми или да се предлагат грандиозни по мащаб реформи – понякога е нужно просто да се прилага законът като се отчетат причините за превратното му прилагане. Умела концепция по съществото на съдоустройствените проблеми в търсене на реални разрешения.

 

Владимир Вълков – съдия в Софийски градски съд

При съдията Вълков мотивите за участието му в изборите за член на ВСС са сами по себе си концептуален преглед на съдийската професия в българската среда. Неминуемо трябва да бъде отбелязано, че „съдийското самоуправление е неизбежно не понеже го пише в закона, а защото няма кой /вместо редовите съдии/ да обезпечи пълноценното функциониране на правосъдието.“ Това само по себе си е целеният ефект от дейността на ВСС. Но ВСС се проваля и защото съдиите не избират най-подготвените да ги представляват в съвета.

Вл. Вълков е от съдиите, които не оправдават своята активност по критични въпроси само преди и по време на избори за представителство за ВСС – поредица негови публикации доказват това.

Като специфичен в изложението си /тук/ проблем той отчита злоупотребата с процесуални права от някоя от страните, която целенасочено разпилява човешки и финансов ресурс в системата, за което е уведомил настоящия ВСС. В този контекст отново като посегателство над съдебната независимост той идентифицира лошата материална обезпеченост на съдията, вкл. и липсата на адекватни правни системи, свръхнатовареността, която застрашава личната сфера и др. Концепцията на Вълков обаче изпада в детайлни подробности като това я прави трудна за бърз прочит при оформяне предпочитанието на конкретния съдия за кои шестима кандидати да даде гласа си. Така например трудно се разбира какво би променил в системата на провеждане на конкурсите след като е дал историческо описание как те са провеждани през последните две десетилетия. Едва страници по-нататък се разбира, че е против възстановяването на ПАК с изм. на ЗСВ, засилване ролята на КАК и т.н. Изобщо трудно ни е да си представим, че съдия от високо натоварен съд би имал волята да прочете 65 страници концепция...

 

Даниела Александрова – заместник-председател на Софийския районен съд

Не си представяхме, че и тази концепция /тук/ ще бъде подчинена на добрата подредба на задължителни теми, разгърнати в задължителни клишета. Така поне изглежда ролята на ВСС в този текст, без конкретика на проблемите, без идеи за решаването им. Хубавото е обаче, че когато тематиката се премества върху атестирането – вече се говори по-конкретно – за липсата на конкретно отразяване на всяка дейност, възложена на съдията, за стандартизирането до маргинализирането на атестационните процедури. Предложението на кандидатката е да се дава приоритет на атестирането в случай на участие в конкурс, да се премахнат досадните описателни детайли от страна на ПАК или в това участие да вземе съдебната администрация. Тоест като Д. Александрова не предлага замяна на настоящия модел, а просто оптимизирането му. Относно конкурсите – попълването на конкурсните комисии да се извършва от СК на ВСС чрез жребий като се отнеме това правомощие от ОС. За справяне с настоящата ситуация на пълно блокиране на конкурсите е изложен план за последователни действия в няколко стъпки като той включва преглед на работата по забавените конкурси и приключването им в 6-месечен срок от конституиране на новия състав на ВСС. След това следва да бъдат обявени конкурси за преместване на районно ниво. Като законово предложение е въвеждането на конкурси за отделни органи на съдебната власт при необходимост, паралелно на централизирания конкурс.

Д. Александрова е предложила решение и на проблема с командироването като то следва да се провежда при по-обозрими критерии – от тази възможност да се ползват съдиите съобразно последното конкурсно класиране, останали под чертата. Съдебната карта и натовареността като съществени теми също са практично разгледани като е възприето познатото решение, което вече е на ниво готов законопроект – заповедните производства да бъдат разпределяни сред съдиите от цялата страна с цел изравняване на натовареността. Като цяло плахото начало е последвано от една концепция с добра конкретика и по същество на устройствените за съдилищата предизвикателства.

 

Разгледаните втори по ред пет концепции определено са доста по-конкретни, кандидатите са им обърнали необходимото внимание. Остава на изслушването на общото събрание на съдиите да им бъдат поставяни въпроси по същество, за да се провери какво мислят по неудобни за споменаване теми – това прави поведението им особено прогнозируемо. Ако и този път съдийското съсловие излъчи преимуществено вяли свои представители във ВСС следва да бъде преосмислено дали западните стандарти за устройството на съдебната власт намират съмишленици и приложение в българската среда.