07-04-2008

Институтът „Фрейзър” и данъчната реформа в Канада

Големите страни с установена пазарна икономика, изглежда, ще последват примера на данъчните реформи в нова Европа. Подобна инициатива се надига в Канада, където миналия месец Алвин Рабушка и Нилс Велдюс публикуваха от името на Института „Фрейзър"[1] обосноваване на въвеждането на плосък данък от 15%.[2]

Струва ми се наложително, преди да представя концепцията за реформа, да кажа няколко думи за самия институт.

Институтът

1. „Фрейзър" е един от най-влиятелните и цитирани мозъчни тръстове в света; от 1996 г. насам, съвместно с още седемдесет частни института издава всяка година Индекса на икономическата свобода в света (http://www.freetheworld.org/ – представян нееднократно на страниците на ИПИ в Интернет, защото сме част от мрежата); това е най-стария и най-обективния подобен индекс, чиято методология е разработена преди двадесетина години от същият Рабушка и нобеловия лауреат Милтън Фридман. Черната работа по съставянето на Индекса се върши предимно от „Фрейзър", ние помагаме.
2. От пет години насам „Фрейзър" предлага консултантски услуги за разширяването на стопанската свобода – виж: http://www.fraserinstitute.org/programsandinitiatives/countryaudits.htm, някои страни от бившия Съветски съюз дължат своя успех не на последно място на консултации на „Фрейзър".
3. Основното въздействие върху вътрешните стопански политики на Канада институтът постига чрез обективни анализи на икономиката и икономическото регулиране. Резултатите се публикуват редовно в месечника „Форум Фрейзър" на страницата в Интернет. Изследованията са безупречно аргументирани, но не са абстрактни и самоцелно наукообразни; Институт се стреми да намери решения, които „увеличават благосъстоянието и подобряват качеството на живота" (които биват постигани чрез разширяването на икономическата свобода, включително в Канада).

Обосноваването и основните идеи на реформата

Вече много години „Фрейзър" предоставя на канадците възможност да изчисляват своя „ден на освобождаване от данъци" (виж. методологията и самия данъчен калкулатор на: http://www.fraserinstitute.org/tools/default.htm ). Това е един от най-подробните подобни калкулатори, тъй като отчита индивидуалните данъчни задължения по провинции (в юрисдикцията на Канада), а не освобождаването на средностатистическия гражданин или данъците според конкуриращите се възгледи на политическите партии по време на избори (както смятаме ние и много като нас).[3]

Според „Фрейзър":

Канадците харчат 30 милиарда щатски долара за спазване на данъчното законодателство. Т.е. всеки канадец, който не е дете или пенсионер, плаща 1 300 долара (почти 2 000 на семейство от двама работещи) на година за данъчна отчетност.
30 милиарда са сума почти равна на 1/5 от бюджетния приход на правителството на Канада по линия на индивидуалното и корпоративно облагане (за 2006 г.).
Въпреки цялата сложност на данъчната система на страната и възможността за семейно отчитане, тя не е справедлива, т.е. не осигурява плащането на едни и същи данъци от канадските семейства (домакинства) и индивиди с едни и същи или сравними доходи.
Тази система обезсърчава спестяванията, инвестициите и желанието за по-упорита работа в името на собственото благополучие.

Предлаганите реформи и ефектът от тях се свежда до следното:

Ако правителството трябва да запази равнището на приходи в бюджета от 2006 г. (143,1 милиарда щатски долара, плоският данък трябва да бъде 15% от дохода на физическите и юридическите лица;
Става дума за федерален данък. Но провинциите на Канада се съревновават помежду си в данъчно отношение и затова „Фрейзър" предлага и плоски провинциални данъци (при същото условие – ако се запазят равнищата на приходи и съответно разходи в бюджетите на провинциите от 2006 г.).
Възможно е, например, да се финансират дейностите на провинциалните правителства на Нюфаундленд и Лабрадор, ако регионалният данък е 6,1%, но за Квебек този данък би бил 15,5%;
Ефектът от въвеждането на плосък данък би бил увеличаване на дохода на човек от населението с 2 646 долара (той сега е 38 200 долара).

Допълнителни сведения и аргументи

Споменатите и други аргументи са изложени в издадената от „Фрейзър" книга „Въздействия и разходи на данъчното облагане в Канада: аргументи за плоска данъчна реформа" (за онези, които искат да си купят книгата, заглавието й на английски е: „The Impact and Cost of Taxation in Canada: The Case for a Flat Tax Reform").

Верен на идеите си за опростяване на данъчната отчетност, Рабушка предлага нова данъчна декларация за Канада. Тя (както впрочем е и предложението му за такъв документ за САЩ) е с размерите на пощенска картичка.

„Фрейзър" прави и преглед на някои въздействия на плоските данъци върху предприемачеството[4] и общото равнище на благоденствие[5]. Без да се впускаме в подробности и обстойни позовавания, различни по-скорошни изследвания покачват, че:

5% намаляване на прогресивността на облагането увеличава вероятността от навлизане на нови предприемачи в икономиката с 0,86 процентни пункта[6];
Намаляването на пределните данъци на индивидуалните предприемачи (измерени според реалните данъчни декларации преди и след реформите от 1986 г.) увеличава обема на техния бизнес; по-точно те установяват, че намаляването на пределната данъчна ставка от 50 на 33%, ще увеличи дохода на предприемачите с около 28%;[7]
Съществени увеличения на облагането на корпоративния доход (каквито стъпки има в Канада и други страни от ОИСР при преминаването на определени прагове на печалба) са силно препятствие за деловата дейност;
Според други изследвания, въвеждането на плосък данък от 20% би увеличило готовността за поемане на предприемачески риск с 15 до 20%;[8]
Всички опасения, че въвеждането на плоски данъци ще разстрои икономиките и правителствените програми са напълно опровергани[9], стара Европа и Канада се боят от тези реформи, защото, по думите на Кевин Уолдел от Бостън Консълтинт, „в западна Европа има толкова много вкоренени групи по интереси, че, като се опиташ да въведеш плосък данък все взимаш нещо от някого".[10]

[1] Институтът е наречен на името на река Фрейзър, от четирима икономисти през 1975 г., негов първи директор (до 1977 г.) е сър Антъни Фишер, който преди това изиграва съществена роля при формирането на Института за икономически работи в Лондон (Institute of Economic Affairs – http://www.iea.org.uk/ ); през цялата си 30-годишна история „Фрейзър" никога не ползвал пари на данъкоплатците на Канада или която и да било друга страна. Подробности от историята на Института могат да се узнаят от: http://www.fraserinstitute.org/files/PDFs/About_Us/30th_Retrospective.pdf.

[2] Концепцията е публикувана във февруарския брой на бюлетина на „Фрейзър" – „Форум Фрейзър"р № 2, 2008, с. 6-8 (виж: http://www.fraserinstitute.org/COMMERCE.WEB/product_files/Fraser_Forum_Feb2008_Full.pdf ). Ал Рабушка е добре познат на нашите читатели. Нилс Велдюс ръководи фискалните изследвания в Института.

[3] Методологията може да се усъвършенства до безкрайност, но като правило, "Денят на освобождаването от данъци" е предполагаемият ден, когато средностатистическият работник или предприемач престават да „дават" своите заплата или доход на държавата и започват да работят за себе си. Сметките се правят обикновено от съюзи на данъкоплатците, търговски палати и/или мозъчни тръстове в около 80 страни по света, където се организират и чествания на този ден, съпровождащи се с обсъждания на данъчната политика и разпространението на алтернативни на правителството възгледи за това как трябва да изглеждат нещата. Идеята за провеждане на такива чествания принадлежи на Далъс Хосщетлер, предприемач от Флорида, който патентова идеята през 1948 г., когато през 1971 г. Хосщетлер излиза на пенсия, той предава правата на неправителствения Национален данъчен фонд, който на свой ред я разпространява за общо ползване. В България Денят се изчислява и отбелязва от 2005 г. насам.

[4] Виж: пак там, с. 9-11, статията на Кийт Годин.

[5] Пак там, с. 17 и сл., статията на Патрик Башам.

[6] Gentry, William M., and R. Glenn Hubbard, "Success Taxes," Entrepreneurial Entry, and Innovation. NBER working paper 10551. National Bureau of Economic Researchр 2004.

[7] Carroll, Robert, Douglas Holtz-Eakin, Mark Rider, and Harvey S. Rosen, Personal Income Taxes and the Growth of Small Firms. NBER Working Paper 7980, National Bureau of Economic Research, 2006.

[8] Berry Cullen, Julie, and Roger Gordon, "Taxes and Entrepreneurial Risk-taking: Theory and Evidence for

the US.", Journal of Public Economics, 2007, 91: 1479-505.

[9] Виж например: Economist Intelligence Unit, Romania Economy: Will the Tax Changes Fall Flat?, 2005, January 13; Wall Street Journal , "Iceland's Laffer Curve" (2007, March 12).

[10] Цит. по: Tzortzis, Andreas, "Flat-Tax Movement Stirs Europe." Christian Science Monitor (2005, March 8).