Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Чиновническите успехи на съдебната реформа

Автор: Екатерина Баксанова / 10.04.2020
Оцени тази статия:

 

Пандемията от вируса COVID-19 и ефектите от въведените извънредни мерки за ограничаването ѝ са теми, обяснимо, завзели медийното и обществено пространство. Това обаче поражда риск от неглижиране на други не по-малко важни за обществото ни проблеми, каквато е съдебната реформа. Защо тя е от съществено значение и защо саботирането или поне занемаряването ѝ представлява институционална безотговорност, се вижда с особена яснота по време на извънредното положение. Свидетели сме на невинаги адекватни решения на Висшия съдебен съвет (ВСС), липса на е-правосъдие, липса на работеща Единна информационна система на съдилищата и т.н. Когато към това добавим  своеобразното суспендиране на съда, съчетано със свръхактивната изпълнителна власт, получаваме ситуация, в която достъпът до ефективна и независима защитата на фундаментални права на граждани и бизнеси е силно затруднен. Накратко, дефицитите в реформата се отразяват пряко на гражданите и икономиката.

И това е така въпреки дългогодишното наличие на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система и актуализираната пътна карта за изпълнението ѝ. Т.е. документи, в които ясно и детайлно са разписани не само общите стратегически цели, но и конкретните стъпки, които следва да се предприемат, за тяхното постигане. А и за чието съдържание очевидно има широк обществен и политически консенсус. Какво обаче се случва?

През 2016 г. се създаде Съвет по прилагането на Стратегията – консултативен орган към Министерския съвет с председател министъра на правосъдието. Миналия месец на интернет страницата на Министерството на правосъдието (МП) е публикуван годишният отчет на Съвета по прилагане на стратегията.

Какво казва докладът

Отчетът „има за цел да представи напредъка в изпълнението на дейностите по стратегията и пътната карта през 2019 г.“ (стр. 1). Изложението обаче не дава възможност да се проследи т. нар. напредък. Четирите страници отчет навързани думи не разкриват:

  • как са свързани целите в стратегията и мерките в пътната карта с посоченото в отчета. Последният има следните раздели: „Законодателни мерки“, „Организационни мерки“ и „Проектна дейност“, които не са предвидени под тази форма нито в стратегията, нито в пътната карта, чието съдържание е доста по-богато;
  • кога водещ в определена дейност е съвета по прилагане на стратегията, кога МП или друга, предвидена в пътната карта, институция, което носи риск от размиване на отговорността;
  • аналитични елементи, свързани с процеса по изпълнение на стратегията. Вместо динамиката на процеса, наблюдаваме единствено статично изброяване на дейности.

 

Макар сред тях да има безспорно положителни резултати (като изготвянето на Концепцията за наказателна политика, чието изпълнение обаче изглежда обречено както ИПИ вече писа), не става ясно как ще бъдат реализирани на практика.

Какво трябваше да каже

Отчетът следва да включва, ако не всички, то поне основните елементи, предвидени в стратегията и пътната карта. В крайна сметка, чрез тях се легитимира съществуването на самия орган и неговата дейност. Това означава да се отчете:

  • доколко са изпълнени заложените цели (както специфичните, така и стратегическите);
  • изпълняват ли се разписаните мерки и как;
  • използват ли се предвидените в картата индикатори за измерване на изпълнението и напредъка;
  • постигнати ли са очакваните резултати.

За съжаление, нищо от това не присъства в годишния отчет на съвета по прилагане на стратегията. Според протокола от последното неприсъствено заседание (в средата на март) той е приел и отчет за изпълнението на целите, и мерките от актуализираната стратегия, но такъв към момента не е наличен на сайта, а опитът да се отвори проекта на отчет е ялов („file not found“). Т.е. има надежда посоченото по-горе да е взето предвид, но, поради липсата на информация, можем само да гадаем.

Подобно претупване на една от важните за обществото ни теми създава усещането, че отчитането е просто досадно задължение, което обаче не може да се пренебрегне. Неизбежността на занятието се обуславя не само от обществения интерес и критиките от международни огранизации и партньори, но и защото е доходоносно. При преглед на пътната карта всеки наблюдател може да установи немалките суми, предвидени по „Оперативна програма добро управление“ за изпълнение на предвидените цели от различни държавни органи. Трупат се доходи, а липсват публични резултати.

Неслучайно, през изминалата година една от авторитетните организации за правата на човека напусна съвета. Работата на органа повдига същия въпрос и сред останалите организации - дали да поддържат активно членство, тъй като могат да се окажат в позиция да легитимират решения, с които не са съгласни.

 

Материалът е изготвен по проект на ИПИ "Върховенство на закона и икономически растеж" (№ BG05SFOP001-3.003-0049), финансиран по “Приоритетна ос № 3 „Прозрачна и ефективна съдебна система" по процедура „Граждански контрол върху реформата в съдебната система“ на Оперативна програма „Добро управление”