Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Икономическа комисия – частни охранители, отпадъци и занаятчии

Автор: Петър Ганев & Зорница Славова / 28.01.2011
Оцени тази статия:

Тазседмичното заседание на икономическата комисия в Парламента беше повече от интересно. И трите дискутирани законопроекта предизвикаха дебати – за отварянето на пазара на частните охранители, за физическите лица и площадките за отпадъци и за занаятчиите. И трите законопроекта засягат регулирането в една или друга сфера, като безспорно този за занаятите предизвиква най-сериозен интерес.

 

Законопроект за изменение и допълнение на Закона за частната охранителна дейност

Ключов момент тук е т. нар. „отваряне на пазара”, тоест търговци, получили лиценз за частна охранителна дейност, в която и е да срана в ЕС ще могат да упражняват дейността си и в България. Това важи със същата сила и за българските търговци, които също ще могат да упражняват дейността си във всяка друга страна в ЕС. Както е записано в мотивите към законопроекта:

„Съгласно практиката на Съда на Европейската общност  държавите членки при  прилагането  на  своите  национални  изисквания  спрямо  търговци, установени в друга държава членка, не могат да дублират изисквания, които са еквивалентни или сравними по отношение на своята цел, които търговецът вече е изпълнил в своята държава членка.”

Въпреки принципното съгласие на депутатите с предложените промени, се получи интересен дебат. Петър Димитров повдигна въпроса дали е правена оценка на въздействието на законопроекта, тоест дори и нещо да е до голяма степен наложено от ЕС, то все пак правени ли са разчети как това би повлияло на бизнеса. Практиката показва, че подобни разчети рядко се правят от администрацията и този случай не прави изключение – отговорът на представители на икономическото министерство беше, че подобни разчети не са правени.

Петър Димитров допълни въпроса си с донякъде провокативна теза – електроразпределителните дружества можели да си доведат частни охранители от собствените си страни (съответно и по-високо платени), което щяло да се признае за разход от регулаторите и съответно цената на тока ще скочи. Безспорно интересна теза, но бързо оборена от вносителите и членовете на комисията. В крайна сметка, отвореният пазар означава повече конкуренция, което би натиснало цената надолу, а не нагоре. Нещо повече, извършването на охранителна дейност в България, без да се знае български език, би било доста трудна задача. Така или иначе, взе връх мнението, че рязкото навлизане на чуждестранни частни охранители на родния пазар не е много вероятно. Законопроектът беше подкрепен.

 

Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците

Законопроектът цели да наложи стриктни правила върху площадките, които имат отношение към управление на отпадъците. Текстовете включват повече правила за самата дейност на площадките, както и по-строги текстове за отнемане на лиценз и заличаване на площадки при нарушения. Най-обсъжданият текст в законопроекта безспорно е и забраната на физически лица да предават отпадъци от черни и цветни метали, които нямат битов характер – фокусът е върху кабели и електропроводници, както и върху части от подвижен железопътен състав.

Законопроектът предизвика сериозни дебати и вносителите трудно защитаваха текстовете си. Отново липсваше какъвто и да е анализ за ефектите от новите разпоредби. Ясно бе заявено, че се очаква от около 2300 площадки в момента, да останат едва 400 – това редуциране на площадките може и да улесни контрола, но определено ще има и своите социални и икономически последствия.

Забраната на физически лица да предават отпадъци бе отсега обявена за неефективна мярка – в общия случай депутатите подкрепиха тези текстове, но направиха уговорката, че това едва ли ще има някакъв ефект. Мартин Димитров дори настоя за доклад след 6 месеца, нещо като последваща оценка на въздействието, за да се потвърдят или разсеят опасенията на депутатите.

По отношения на контрола най-силно впечатление направи изискването да се осигури видео наблюдение на всяка площадка. Нещо повече, ако в рамките на 6 месеца не се осигури такова видео наблюдение, площадката се заличава служебно. Тези разпоредби бяха силно критикувани от депутатите – както от принципни ,така и чисто от финансово-икономически позиции. Рамадан Аталай изказа сериозни опасения, че скоро ще се гласува и поставяне на камери по домовете на хората, за да се види да не би домакинята да изнася нещо от хладилника. Видео наблюдението очевидно ще бъде гореща тема по пътя на този законопроект.

Правната комисия също обсъжда този законопроект и освен досега описаните въпроси беше подложено на съмнение и още едно предложение. Новите правила ще задължат търговеца на всяко тримесечие (сега е годишно) да представя на НАП информация за лицата, извършили продажби на отпадъци, и заплатените суми. Депутатите определиха нововъведението, като затруднение на бизнеса, което ще донесе много повече разходи, отколкото ползи. От СДС изразиха опасения, че целите на предложението не оправдават затрупването на търговците с бумащина, а от ГЕРБ допълниха, че подобни отчети ще затруднят и НАП. И въпреки че вносителите настояваха за „тотален контрол на всички нива” депутатите направиха уговорката, че ще подкрепят законопроекта на първо четене, само, ако преди второто вносителите помислят върху други начини за контрол.

 

Законопроект за изменение и допълнение на Закона за занаятите

Законопроектът е гореща тема от почти година и сега е на второ четене в комисията. Основният момент в него е отпадането на задължителното членство в занаятчийските камари – крайно наложителна мярка, нееднократно подкрепяна от ИПИ (виж становище на ИПИ). Гостите по тази точка бяха много, както принципните различия са очевидни – едните искат задължително членство, а другите искат свобода. Вносителите от икономическото министерство и депутатите са твърдо на позицията за отпадане на задължителното членство.

Въпреки че темата е позната, дебатите се развихриха още на въпроса „Що е то занаят?”. Заседанието тръгна бавно, параграф по параграф, като текстовете относно вписването в регистъра на регионалните занаятчийски камари сериозно объркаха депутатите. В търсене на доброволния принцип се оказа, че доста текстове (на други членове) стават противоречиви и трябва да се изгладят. В крайна сметка заседанието бе прекратено и ще продължи след седмица.

На заседанието бе разпространен документ от края на 2010 г. разкриващ как регионална занаятчийска камара си иска членския внос от занаятчийско предприятие (виж тук[1]). В документа собственика на занаятчийското предприятие бива приканван да си плати членския внос за периода 2002 – 2010 г. – общо 270 лева. Чак след плащането на членският внос ще бъде заверена членската книжка на занаятчията. При неплащане, занаятчията е заплашен от глоби от 50 до 1000 лева в зависимост от конкретния случай.

В случая очевидно имаме занаятчия, който упражнява дейността си и нехае за занаятчийската камара – няма заверена книжка и не е плащал членски внос от 2002 г., тоест от приемането на Закона за занаятите. Законът в момента наистина дава правомощия на занаятчийската камара и възможността за избор на занаятчията просто я няма. Именно това иска да промени законодателя в момента – членството в занаятчийската камара да не е задължение, а избор на отделния занаятчия.

 

 


[1] Данните за собственика на занаятчийското предприятие са прикрити от правни съображения. Остатъците от кафе по документа са дело на автора на статията.