Икономическата свобода предполага правителствено въздържание
Тази седмица беше публикувано 13-тото поредно издание на Индекса на икономическата свобода 2007, издавано от фондацията Херитидж и Уол Стрийт Джърнъл. Индексът обхваща 157 страни по света и оценява степента на икономическа свобода в 10 категории. Институтът за пазарна икономика е местният партньор за България на индекса и по наша покана на 14 февруари 2007 ръководителят на изследователския екип Тим Кейн ще представи в София резултатите от последното издание.
Как се изчислява индексът?
Най-високият резултат за всяка от десетте категории е 100, което означава максимална икономическа свобода. Общият резултат за всяка страна се изчислява като средна от тези категории, което поставя страната на определено място в общата класация. Периодът, за който се оценява икономическата свобода е юни 2005 – юни 2006 като са използвани международни източници на информация.
Къде е България?
В Индекс 2007 България се премества с две места нагоре, достигайки 62 място. Това ни поставя в групата от 65 страни, които са подобрили мястото си в класацията в сравнение с миналото издание, за разлика от 92 страни, които са влошили общия си резултат.
В оценката по региони Европа се нарежда на първо място със среден резултат от 67.5% икономическа свобода, следвана от Северна Америка с 62.3%.
10 години реформи – 15 пункта по-висока икономическа свобода
Разглеждайки развитията за България по отношение на икономическата свобода от 1997 година насам, можем да направим следните изводи:
1) За 10 годишния период страната ни регистрира изключително бавно нарастване на икономическата свобода – от 47.2% през 1997 до 62.2% през 2007 година. Това означава, че са загубени неизмеримо много възможности за повишаване на доходите, намаляване на безработицата, повишаване на благосъстоянието на гражданите и икономическия растеж в страната.
2) Най-значимо подобрение има в категорията Парична свобода – от 46.4% до 75.7% свобода. Това се обяснява с въвеждането на валутен борд в България, който понижи нивото на инфлацията и за периода 1998 – 2006 година тя е по-ниска от 6% средно годишно. Другият компонент, който оказва влияние за паричната свобода е регулирането на цените. В страната ни от 1997 година насам цените на някои стоки бяха освободени, но фактът, че все още 21.3% (за 2005 година според ЕБВР) от стоките, включени в потребителската кошница са с регулирани цени не позволява да получим по-висок резултат от настоящия.
3) Бизнес свободата в България е втората категория, която регистрира най-голямо подобрение – от 30% през 1997 година тя достига 66.9% през 2007. Имайки предвид обаче ниската база от която се тръгва не можем да сме много доволни. Свободата да създаваш, управляваш и затвориш фирма бързо и лесно е от особена важност. Натоварващите регулации възпират предприемчивостта и ако сме 30% несвободни в правенето на бизнес това трябва да бъде като сигнал за държавата. Тя трябва да помага, а не да пречи на предприемачите.
4) Трето най-голямо развитие в посока подобряване е на категорията Фискална свобода. Намаляването на данък печалба в периода 1997 – 2007 година е от 42.5% до 10% през 2007 година; най-високата ставка на данъка върху доходите намалява от 40% през 1998 до 24% през 2007. Тези развития носят на България резултат от 91.3% фискална свобода. Тук обаче трябва да се има предвид, че в методологията не се включват социалните осигуровки. Знаем, че ако това беше така всъщност ще се окаже, че сме по-скоро несвободни.
5) Най-голям спад се регистрира в категорията Права на собственост – в периода 1997 – 2007 година способността на хората да притежават частна собственост, която да е ефективно защитена от ясни и приложими на практика закони се е влошила. От 50% свобода през 1997 година тя се понижава до 30% през 2007, с което попадаме в групата на несвободните страните по този показател. Истина в икономиката е, че ако хората не са сигурни за собствеността си то те по-трудно поемат рискове и инвестират, не планират дългосрочно поради несигурност или разходите за осигуряване на тази сигурност (корупция и охрана по друг начин) нарастват. Всичко това задържа растежа на икономиката, отблъсква чуждестранните инвеститори и води до пропускане на възможности за просперитет и благоденствие на гражданите и бизнеса.
Важно е да са знае защо се мери икономическата свобода толкова подробно, усърдно и упорито вече 13 години. Различни изследвания доказват, че икономически свободните страни регистрират:
– Високи средни доходи
– Ниска безработица
– Ниски нива на корупция
Тъй като всяко правителство в България декларира, че иска подобни развития да се случват по време на мандата му, то препоръчваме да използват доклада Индекс на икономическата свобода 2007 като своя програма.
