Икономическа ефективност в условията на „Плосък данък“

Цел на всяка една данъчна система е да максимизира функцията на общественото благосъстояние. Подобна цел си поставя и теоретичната постановка на „плоския данък".

Популяризирането на идеята за „плоския данък" или на всеобхватното (синтетично) и пропорционално облагане на доходите на икономическите субекти води началото си от идеята на R.Hall и A.Rabushka, изложена първо в Wall Street Journal (1981) и доразвита в последствие.

Моделът на облагане, който те предлагат, е конструиран като потребителски данък, който за разлика от традиционния начин на формиране на облагаемата база по критерия Х-С или „паричната стойност на нетното увеличение на способността на индивида да консумира за даден период от време"[1] (SHS Konzept – Schanz, Haig, Simons) облага не натрупването на капитала, а неговото потребление,

„individuals would be taxed on what they take out of the economy, not on what they produce."[2]

като едновременно с това не облага спестяванията и инвестициите на икономическите субекти. Моделът предвижда корпоративно и подоходно облагане, чиито данъчни бази представляват салдото между приходите и разходите и се облагат с единна пределна данъчна ставка. Този тип облагане е познат още като R-Cash-Flow данък.

Понастоящем oбаче под „плосък данък" се разбира по-скоро данъчна система по критерия Х-С с пропорционално облагане на доходите.

Пропорционалност на облагането

Премахването на прогресивното облагане в практиката е донякъде измамно. Както моделът на Rabushka/Hall, така и вариантите на прилаганото в някои страни „плоско облагане" предвижда една нулева данъчна ставка (необлагаем минимум), което предопределя индиректната прогресия на облагането. Прогресивността на тарифите се определя не от начина на нарастване и промяна на пределната ставка, а от средната данъчна ставка, която в следствие на предвидения необлагаем данъчен минимум, нараства с нарастването на дохода.

Ако допуснем, че необлагаемият минимум е фиксиран на 2 400 лв. и пределната ставка на облагане над този минимум е в размер на 10%, при годишен доход в размер на 4 000 лв. средната степен на облагане възлиза на 4%. При доход обаче от 6 000, макар пределното облагане да остава същото, средната степен на облагане нараства с една втора до 6%.

Този тип облагане, имплициращо определен размер необлагаем минимум, в никакъв случай не противоречи обаче на основния постулат на данъчното облагане – принципът на възможността за плащане, според който финансирането на държавата трябва да бъде разпределено между нейните поданици според техните възможности да плащат.

С пропорционалното облагане наред с опростяването на облагането, минимизирането на стимулите за измама и пр. се цели още стимулиране на предлагането на труд на високите доходни групи от населението, както и елиминирането на негативни инфлационни ефекти характерни за прогресивното облагане, а именно преминаването на данъчните субекти на по-високо данъчно стъпало вследствие на номиналното нарастване на доходите, въпреки ненарастването на реалния доход (способността за плащане).

Облагане на спестяванията

Друга особеност на предложението на Rabushka/Hall по отношение на подоходното облагане е необлагането на спестяванията, което следва спазването на принципа на избягване на двойното облагане на доходите. Първоначално доходът се облага независимо от неговото използване, но за сметка на това онази част от него, която се отделя за спестявания, не се облага по-нататък с данък върху лихвените приходи. Този принцип изхожда от идеята, че спестяванията се формират от вече данъчно редуциран доход и едно по-нататъшно облагане през отделните етапи на живота би довело до лавинообразно нарастване на ефективното облагане.

Неутрална данъчна система

Темата за „плоския данък" често обаче се ограничава до облагането на доходите на физическите лица и премахването на прогресивното данъчно облагане, както и до социалните ефекти от това. От гледна точка на икономическата ефективност обаче, когато се говори за облагане на доходите на физическите лица, се налага паралелно съпоставяне с корпоративното облагане. Основната проблематика тук се отнася най-често към неравностойното третиране на някои данъчни форми на организация като например едноличните търговци, които, както е случаят в българското законодателство, макар да се определят като физическо, а не като юридическо лице, са търговски предприятия, но се облагат по ЗДДФЛ. Парадоксално в подобен случай се получава, че два субекта, които извършват една и съща стопанска дейност и образуват печалбата си по реда на ЗКПО, трябва да имат различни режими на облагане.[3] Изравнените пределни данъчни ставки по подоходното и корпоративното облагане подобно на предложения от ИПИ модел избягва това неравновесие и осигурява неутралност по отношение на данъчната форма на организация.

Ефективното и неутрално облагане на доходите изисква освен неутралност по отношение на данъчната форма на организация така също и по отношение на данъчно третиране на различните форми на финансиране – собственото, заемното и дяловото. Неутралност на финансирането се постига при еднакво ефективно облагане на различните типове финансови възможности. Това означава, че постигнатите ренти, независимо от произхода им, трябва да се облагат с единна данъчна ставка. От логиката на това заключение следва, че неутралността на финансирането и прогресивното облагане са несъвместими, тъй като в подобен случай със сигурност възниква неравновесие между дяловото и заемното финансиране. От това следва, че неделима част от изграждането на една ефективна система е пропорционалността на облагане.

В контекста на неутралността на една данъчна система основен елемент заема и облагането на дивидентите. Първоначалното облагане на дивидентите се осъществява при източника с данък печалба и избягването на двойното облагане изисква освобождаването им от повторно облагане с данък доход. Това обаче зависи от данъчната система на отделната държава, която е белег за степента на интегрираност на корпоративното облагане в подоходното. В това отношение данъчните системи в ЕС са доста разнообразни, но само в малка част от тях се избягва двойното облагане. Допълнителното данъчно бреме от това допълнително таксуване е свързано с по-голямата данъчна тежест върху дивидентите в сравнение с облагането на печалбата, което повишава ролята и значението на самофинансирането в предприятията (lock-in-effect).

Така например в Естония, макар дивидентите да се облагат само веднъж при източника (Dividend Exemption System), реинвестираната печалба остава необложена, с което се нарушава принципът за данъчна неутралност, но се насърчават инвестиционните разходи. По този начин „плоското облагане" в Естония, макар да отстъпва от теоретичната конструкция на Rabushka/Hall, следва логиката на потребителския данък облагайки консумацията.[4]

Отклонение от принципа за финансова неутралност може да се констатира и в друга страна прилагаща „плосък данък" – Литва. Системата, по която се облагат доходите от дивиденти, е позната под названието Shareholder Relief System, при която дивидентите се облагат веднъж на корпоративно ниво с данък печалба и втори път на акционерно ниво с редуцирана данъчна ставка по отношение на тази по подоходното облагане. Така например за 2006 печалбата се облага веднъж с 15% и втори път дивидентът – отново с 15%, което прави ефективно облагане на разпределената печалба от 27,75% или ситуация на неравностойно третиране на дяловото финансиране.

Въведеният в Словакия „плосък данък" може би максимално се доближава до идеята за неутралност на облагането. Елиминирането на двойното облагане на дивидентите, които се облагат само веднъж на ниво корпорация с 19%, както и подобното ниво на облагане при заемно финансиране осигуряват неутралност по отношение на двата типа – заемно и дялово финансиране. Недостатък възниква обаче при финансирането чрез реинвестирана печалба, където доходите от нарастването на стойността на акциите се облагат, с което възниква двойно облагане.[5]

Независимо обаче от индивидуалните различия и отклонения по прилагането на идеята за "плоския данък", той имплементира принципи, които са неизменно свързани с изграждането на една оптимална система на облагане и които паралелно с това опосредстват постигането на цели, стоящи пред всяка една икономика – по-висока възвръщаемост на инвестициите, повишаването на стимулите за работа, намаляването на дела на сивата икономика и пр.

Използвана литература:

Браун/Джаксън (1998) – "Икономика на публичния сектор" – под ред. на Георги Манлиев, София

Пашев, К. (2005) – „Плоският данък: Икономически и социални ефекти", Център за изследване на демокрацията

Bach, Stefan (1993) – „Die Idee der Cash – flow – Steuer vor dem Hintergrund des gegen-wärtigen Steuersystems"; Duncker & Humblot, Berlin.

Brook, A. / W. Leibfritz (2005) – "Slovakia's Introduction of a Flat Tax as Part of Wider          Economic Reforms",     OECD Economics Department Working Papers, No. 448, OECD Publishing;

Bundesministerium der Finanzen (2004) – „Flat Tax oder Duale Einkommensteuer?: zwei Entwürfe zur Reform der deutschen Einkommensbesteuerung"; Gutachten des      Wissenschaftlichen Beirats beim Bundesministerium der Finanzen.

Ernst & Young / ZEW (2005) – "Company Taxation in the New EU Member States – Survey of          the Tax Regimes and Effective Tax Burdens for Multinational Investors", Frankfurt

Hall, R. E. / Rabushka, A. (1995) – The Flat Tax, 2. Auflage, Hoover Institution Press, Stanford.

[1] Придържам се към интерпретацията на C. Brown, P.Jackson – „Икономика на публичният сектор", стр.401

[2] Hall,R.E./Rabushka, A.(1995), стр.40

[3] Ако обаче ЕТ се пререгистрира в ЕООД, ще се облага по ЗКПО.

[4] Пашев, К. (2005), стр. 20

[5] виж. Brook, A. / Leibfritz, W. (2005), стр.23