Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

И висшето образование се сдоби със стратегия и план за развитие

Автор: Зорница Славова / 12.09.2014
Оцени тази статия:

Правителството публикува проект на Стратегия за развитието на висшето образование за периода 2014-2020 г. и План за действие на мерките по Стратегията. Стратегията отчита огромния брой на университетите в страната (7 университета на милион население при 4,9 на милион за ЕС), както и незадоволителните качество и ефективност на образованието. Заради изоставането в методите на преподаване, липсата на практическа подготовка, неадекватните на икономиката специалности и неефективната система на финансиране и акредитация един от основните негативни резултати на проблемите във висшето образование е разминаването между образованието и реалното търсене на пазара на труда. Доказателство за това са данните на Агенцията по заетостта, които показват, че след началото на кризата рязко се увеличава броят на безработните висшисти, а публикувания от Сметната палата през 2013 г. доклад за реализацията на завършилите висше образование на пазара на труда показва, че близо половината от завършилите в периода 2009-2012 г. работят на длъжност, която не изисква висше образование.

Стратегията поставя фокус на по-голямата автономност на висшите училища (ВУ), съчетана с прозрачност и академична конкуренция, оптимизиране на мрежата на ВУ и повече участие на бизнеса, публичните институции и студентите в управлението на ВУ. За целта е нужно по-силно обвързване на финансирането с постигнатото качество.

Стратегията и Планът за действие предвиждат редица промени, които ще способстват за развитието на висшето образование и обвързването му с пазара на труда, сред които:

  • Диференциране на финансирането според качеството и реализацията на завършилите – това е правилната посока, но продължава да не е ясно как държавата ще измерва качеството. Планът за действие предвижда министерствата на образованието и на труда да „изградят работещ и ефективен механизъм за оценка на професионалната реализация на завършилите студенти”;
  • Целево финансиране на стратегически за страната направления – всъщност именно неадекватното и мудното определяне на „значими” специалности (което често няма връзка с търсените специалисти от реалния сектор) е един от основните проблеми на сегашната система на висше образование;
  • Финансиране на студентски стажове и практики – практическото обучение може по-евтино (за данъкоплатеца) и по-ефективно да се реши чрез стимулиране на конкуренцията между университетите за предоставяне на по-качествено висше образование, както и чрез промени в законодателството, които да улеснят стажантските програми от реалния сектор;
  • Създаване на обща информационна мрежа на кариерни центрове, асоциации на завършилите, алумни центрове, както и повишаване на капацитета им - въпросът тук отново опира до инициативата и отговорността на самите университети, защото развитието на тези центрове и мрежи реално е част от цялостната управленска стратегия на един университет.  
  • Публичност на оценяващите доклади от акредитационните процедури, като към момента делът на публичните доклади е 5% и се предвижда да се повиши до 100% през 2020 г.;
  • Развитие на практиката на външното оценяване чрез включване на пет пъти повече  чуждестранни експерти (по последни данни са 200), които да участват в процедурите за оценяване и акредитация до 2020 г.;

Стратегията очертава основните проблеми на висшето образование в страната, както и пътя на развитие, но липсва план за мащабна реформа на финансирането на системата. Вече сме коментирали (виж подробен анализ тук)  факта, че за проблемите във висшето образование е нужна категорична реформа чрез финансиране, основано на резултатите (реалните резултати, които да показват доколко студентите получават образование, необходимо на реалния сектор и как се реализират), съчетано с повече автономност на университетите, по-голяма прозрачност на използването на предоставените им средства, модерни методи на преподаване и материални бази, както и тясно сътрудничество с бизнеса.

 

Проектът „Активно гражданство и добро управление в борба с бедността” се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г.

Страница на проекта: www.bednostbg.info 

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Институт за пазарна икономика и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.

http://www.ngogrants.bg/