Годишният доклад на Съдебния съвет и календарът на многогодишното безвремие

Автор: Иван Брегов / 31.08.2018
4 гласа, средно: 5.0 от 5

Да следиш работата на Висшия съдебен съвет е процес, който те въвлича в обичайно повтарящи се действия. Превръщаш се в нещо като общ работник на поточна линия за производство на некачествена продукция и наблюдател на безпринципни и нелепи решения. На всеки 5 години идва новата партида и работата се завърта. Сред лицата от ВСС винаги има няколко човешки изключения, недостатъчни за да променят общия облик.

ВСС иначе е колективен орган с важни за българското правосъдие функции. Освен да администрира въпросите със съдебните сгради и бюджета на съдилищата и прокуратурата, ВСС е отговорен за организиране на процедурите по назначаване, повишаване и дисциплинарно наказване на съдиите, прокурорите и следователите. Начинът на формирането на този орган изцяло удоволетворява желанието на политиците да контролират съдебната власт. А контролът над съда и прокуратурата дава безкнотролна политическа власт. Половината от 22-та членове на ВСС са именно политически назначени от партиите, представени в Народното събрание.

Основна задача на членовете на ВСС е да отстояват независимостта на съдебната власт, тоест никой да няма влияние над разследванията в прокуратурата и над решенията на съдиите. Срещу предвидената по закон, но неслучена на практика  независимост, ВСС има задължение да отчита работата си пред обществото, тоест пред Народното събрание като избран от всички граждани държавен орган. Проблемът на развитите демокрации е как да се търси отговорност от правосъдието без да се засегне независимостта. У нас този проблем не стои – българското правосъдие страда от липса на независимост. Но пък предвидените форми на отчетност пред обществото като годишните доклади за дейността на ВСС до парламента и последващото атестиране и оценяване на членовете на съвета са абсолютно кухи процедури. Второто се оказа, на практика, абсолютен провал – стигна се до формално оценяване на бившите вече членове на Съвета, чиито оценки бяха „съответни” – не казваха нито дали лицето се е справило, нито дали не се е справило. Затова годишният доклад остава основната форма за публичност на работата на ВСС и съответно единствен инструмент за отчетност.

Ако все пак се опитате да потърсите доклада за дейността на ВСС на официалния портал на съвета, няма да го намерите. От 2015 г. насам никой не си прави труда от администрацията да качва тия доклади в раздела „Доклади, анализи, декларации”. Самият годишен доклад се намира на страницата на Народното събрание.

Засеганатите от доклада важни теми

Самата процедура по избор на членовете на ВСС

И този документ, подобно на отчетите за изпълнение на Актуализираната стратегия за съдебна реформа, съдържа предимно пожелателни елементи с висок процент неизпълненост без никаква връзка с действителността. В доклада въпросите за състава и процедурата за избор на членовете на ВСС са обявени като „съобразени с препоръките на Съвета на Европа и ЕС”.

 

Цитираното е откровена лъжа. Два от основните структурни проблеми на ВСС са именно отказът на политиците да съобразят текстовете на българската Конституция с европейския стандарт и по-конкретно:

-  Въпросите на съдиите да се решават от мнозинство от съдии, избирани от съдиите,

-  Редуциране на политическата квота и промяна във вида и начина на номиниране на членовете, избирани от Народното събрание.

Този апаратнически тарикатлък на ВСС и на подчинената му администрация прераства в откровена наглост.

Лъжливо и неадекватно е представена и организацията на изборите за настоящия състав на Съвета:

-  без коментар за сигурността на електронната система за гласуване от страна на магистратите,

-  без споменаване на обжалванията на избора от страна на един от кандидатите (съдията Методи Лалов) и произтичащите от това процедурни дефицити,

-  без обсъждане и оценка на спорните опити председатели на съдилища с феодален маниер да подскажат кои са правилните кандидати за номиниране и последващо избиране под заповед на председателя.

Така според членовете на ВСС всичко в българското правосъдие е по своему отлично, противно на редица международни констататации и препоръки. И настоящият състав на ВСС, съставен от плаващи мнозинства по лични и политически интереси, живее без връзка с останалия свят и реалните проблеми на правосъдието ни.

Неадекватно и комично звучи в доклада преписването на множество места на Закона за съдебната власт и правилниците на отделните комисии във ВСС. Трудно може да се приеме, че текстът на нормативен акт е отчетна форма на годишния доклад на която и да е институция.

Натовареност и съдебна карта

Проблемът с прекалено многото дела за разглеждане и решаване в редица съдилища в страната е централен за организацията на съдебната власт. Този проблем влияе зле на качеството на правосъдието, на статута на самите правораздаващи и като последица на бързината и удоволетвореността на гражданите и бизнеса при решаването на делата. Целият капацитет на ВСС се изчерпва да изброи в кои съдилища са разкрити и съответно закрити нови щатове. Нито един устройствен въпрос не е разгледан.

В целия отчет изобилства изброяването на институционални дейности без никъде това да се обвързва с резултати, проблеми при намирането на решения и предложения за бъдещо решаване. Поради тази причина заслужават да бъдат отличени проведените изменения, с които справката за индивидуалната натовареност на всеки магистрат става част от кадровото му досие, проведените срещи с магистрати по проблемите на натовареността, предприетите мерки за предстоящо централизирано разпределяне на делата от заповедното производства. Така, ако ВСС бе далеч проактивен по основните си функции и отчетът му не би се пълнил с клишета, а с резултати от дейността.

Бюджет

Акцентът е на броя проведени заседания и изпълнение на административни задължения, но никъде не се и споменава прекратяване на порочния метод на историческото бюджетиране. В резултат на това държавните разходи за правосъдие ще нарастват както и до сега без приоритетно да се подобряват условията в системата и резултатите за гражданите.

Комуникацията на ВСС с околния свят

През последната година основно съдии бяха обект на клеветническа атака от страна на кафявите медии. В отчета на ВСС конкретни казуси не се споменават, но поне съществува констатация и анализ на проблема. Остава самите членове на ВСС далеч по-категорично да се противопоставят на такива действия своевременно и категорично.

Въпросът за размитата отговорност

Безотговорното поведение на членовете на ВСС не е съпроводено с никаква възможност за санкция – оценките, които им се поставят след приключване на мандата им, се изчерпват с дефиницията „съответни” – без качествен критерий, без оценъчен елемент и без последици за по-нататъшната им кариера.

Дори по време на изпълнение на мандата си членовете на ВСС не са подчинени на правила за налагане на санкции например за неучастие в заседания или за ползване на конкретен брой дни отпуск. В закона има само тежка и трудна за упражняване процедура по отстраняване, която е почти неосъществима. Но няма как да се очаква Съветът да има друг облик, когато вече няколко десетилетия политическата квота основно се съставя по признака за послушание и лоялност към конкретната партия, далеч от конституционното задължение за защита независимостта на съдебната власт.