Франция: данъците като предизборен коз

Франция навлезе в разгара на предизборната битка за президент. Противоречивият в последователността на провежданите от него политики, Жак Ширак отстъпва директорското място след 12 години на голямата сцена. Очертава се корава битка между кандидата от неговата партия и вече бивш вътрешен министър – Никола Саркози, социалистката Сеголен Роял и дясноцентристкия Франсоа Байру. Последните социаологически проучвания показват много близка разлика между тримата от само няколко процента. Далеч назад е Лъо Пен, но крайният резултат е непредвидим – както показаха и миналите избори когато крайнодесният кандидат завърши втори след Ширак.

Според изследване на Световната банка за данъците в рамките на реномираното издание за ниво на свобода в правенето на бизнес Doing Business, правителството на Франция изземва на всяко средно голяма фирма 68.2% от нейната печалба (това сравнение е използвано само като измерител за количеството данъци) под формата на ДДС, социални осигуровки, корпоративен данък, акцизи, време за и брой на попълвани документи и др. За сравнение, според този показател в България се изземват "само" 40.7 %, а от европейските страни зад Франция са само Белгия и Италия.

Най-високата ставка на подоходния данък във Франция е 48.1 %, а корпоративният данък е 34.8 %. Правителството харчи сума, която е равна на цели 53.7 % от БВП. Според класацията на фондация "Херитидж" за икономическа свобода, нивото на изземване на доход от населението е много по-високо от средното за света, но присъщо за големите европейски "социални" икономики, които поддържат раздути социални програми и административен щат. Като вид данък над фирмите и населението могат да се смятат и прекалените регулации на пазара на труда, които създават безработица сред младежите.

Данъчната политика винаги е била удобен инструмент за набиране на гласове сред колебаещите се гласоподаватели. Според Саркози "Франция обезкуражава инициативата и наказва успеха през последните 25 години" – изявление, което умело дърпа струните на французите. Като конкретни мерки той предлага намаляване на подоходния данък и социалните осигуровки с 4 пункта – действие, което ще остави 68 милиарда евро в джоба на французите или приблизително 2000 евро повече за всяко домакинство. Той също така предлага 95% от французите да не плащат данък-наследство. Още обещава, че работници, които са съгласни да работят повече от 35 часа на седмица, няма да плащат данъци за допълнителните часове, а техните работодатели ще бъдат освободени от допълнителни социални разноски. По този начин работник, получаващ минимална заплата, може да си докарва допълнителни 2000 евро на година ако работи 4 часа допълнително всяка седмица. Саркози смята да отговори на по-малкото приходи в бюджета с по-малко разходи като понижи харчовете на правителствената машина. Разходите за заплати и пенсии на държавни служители изразходват 45 % от държавния бюджет.

Тези идеи едва ли ще се харесат на кандидатката на социалистите Сеголен Роял, която пък няма ясни идеи за данъчна реформа и отговаря уклончиво на въпросите, зададени й за тази сфера. В нейния списък от 100 конкретни мерки, тя предлага минималната работна заплата да бъде вдигната до 1500 евро, изпълнението на обширни социални програми (като например построяването на 120,000 жилища за социално-слаби), засилване ролята на синдикатите и др. Роял предлага някакви откъслечни, популистки и утопични идеи, които обаче не подплътява с обяснения как ще бъдат финансирани и което ни навежда на мисълта за евентуално вдигане на данъчната тежест. Тук се сещам защо френските крале строили широки и дълги булеварди – за да не може народът да барикадира улиците и да ги сваля от власт. Струва ми се обаче, че въпреки тази архитектурна привичка ще наблюдаваме пагубни за едно евентуално социалистко правителство бунтове, ако данъците се увеличат и все пак не успеят да покрият разходите за амбициозната програма на Роял.

Франсоа Байру, наричан от френските медии "третият човек", успя да се изстреля от само 6 % обществена подкрепа до 24 % и вече диша във врата на лявото и дясното. Засега той предлага десни политики в сферата на данъчното облагане, които малко или много се препокриват с идеите на Саркози. Той обещава по-ниски данъчни ставки и тяхното по-справедливо разпределение по данъчната скала. Големият му коз обаче остава данъкът върху богатството, който според анализаторите разделя масата от елитистите. Байру предвижда промяна в него, но засега не е ясно дали нагоре или надолу и как смята да си спечели сподвижници.

Данъчната политика е само едно перо от предизборната кампания на всеки един от кандидатите. Харизмата и гръмките обещания са може би по-привлекателни за масата от хора. Все пак редно е да направим уточнението, че нивото на данъци определят и по-нататъшната политика на едно правителство, т.е. ако Саркози или Байру намалят данъците, ще се появи нуждата Франция да ограничи социалните си програми, да намали административния апарат и да съхрани някакви активи да погасява външния си дълг, т.е. да реорганизира вече дългогодишната си практика на разлагащо участие на държавата в стопанския живот. А една по-силна Франция е много важна за обединена Европа, където данъчната конкуренция е мръсна дума.