Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Европа 2020 – непознатата европейска стратегия

Автор: Красимир Петкашев / 15.07.2011
Оцени тази статия:

На проведената в сряда кръгла маса, която ИПИ организира по повод на стратегия Европа 2020 и свързаната с нея Национална програма за реформи на България (2011-2015 г.), пролича сериозния дефицит на обществено познаване на тази стратегия.

Извън администрацията малко хора всъщност знаят какви сериозни ангажименти и отговорности поема България по нейното изпълнение. По една или друга причина, задълбочен обществен дебат по съдържанието на програмата липсваше. Дебат, при който в детайли трябваше да се обсъдят и да намерят своя отговор много въпроси. Най-важните от които са:

  • Кое е реалистичното ниво на изпълнение за всяка от петте национални цели;
  • Кои са най-ефективните политики и мерки за изпълнението на тези цели;
  • Какви средства са необходими и откъде ще се осигури финансирането - национален бюджет, еврофондове, донори?
  • Кои са засегнатите страни и как планираните политики ще повлияят върху тяхното положение

Организираните от администрацията публични срещи бяха до голяма степен „проформа” с твърде ограничено време за дискутиране и без задълбаване в отделните теми. Най-същественото в Националаната програма за реформи (НПР) - приложението с 189-те мерки за изпълнение на националните цели - се появи твърде късно, а администрацията бързаше да изпрати навреме документа в Комисията. Без конкретиката на мерките, дебатът беше безсмислен. Защото никой не оспорва, че поставените цели в Европа 2020, транслирани и в родната програма за реформи, са добри като пожелание. Прекрасно е да имаме повече заети и по-малко бедни, повече образовани млади хора, по-енергйно ефективна икономика и повече инвестиции в научноизследователска и развойна дейност. Целите може да са добри, но много по-важно е с какви политики ще бъдат преследвани и колко ще ни струва тяхното осъществяване.

Едва ли не всяко политическо решение (европейско и национално) до 2020 година ще бъде обвързано по някакъв начин с Европа 2020. На практика Европа 2020 ще определя съдбата ни през следващите 10 години. Новият европейски бюджет (2014-2020), който Комисията представи наскоро, също прави сериозни препратки към Европа 2020. На практика ще се търси сериозно обвързване на финансирането с целите на Европа 2020. Това е важно, защото определени мерки в НПР е заложено да се финансират освен с национални, и с европейски средства.

В НПР са описани мерките, които България е предприела или предстои да предприеме за изпълнение на петте национални цели. Идентифицирани са и структурните проблеми, които пречат за ускоряване на растежа и подобряването на конкурентоспособността.

 

Определените национални цели за България са следните:

Национални цели за България

Ниво на целите към 2020 г.

1. Национална цел за заетост

76% заетост сред населението на възраст 20-64 г.

2. Национална цел за инвестиции в изследователска и развойна дейност (R&D)

1,5% от БВП

3. Национална цел за климат/ енергетика

16% дял на възобновяемите енергийни източници в брутното крайно потребление на енергия и повишаване на енергийната ефективност с 25% към 2020 г.

4. Национална цел за образование

11% дял на преждевременно напусналите образователната система до 2020 г. и дял на 30-34 годишните със завършено висше образование - 36% до 2020 г.

5. Национална цел за социално включване / борба с бедността

Намаляване на броя на живеещите в бедност с 260 хил. души

 

Тепърва администрацията ще се сблъсква с постигането на заложените цели посредстом заложените мерки. Още повече когато не са направени никакви предварителни оценки на въздействието на направените предложения за политики. Практика, която в нормалните страни е задължителна. Без такива оценки за ползите и разходите много лесно се развързват ръцете за по-големи харчове. Един обикновен микс от всичко, което може да се измисли като мерки в дадена сфера, без ясен фокус, няма как да постигне основните цели за по-висок растеж и повече работни места. Всяка политика в програмата трябва да бъде оценена (какъв ще е ефектът и каква ще е цената), след което да се приложат най-работещите.