Европа 2020 – кратък преглед

На 13 юли 2010 беше приета стратегията „Европа 2020”, която е наследник на Лисабонската стратегия от 2000 г. Чрез нея Европейската комисия чертае пътя, по който ще се развива икономиката на стария континент, като междувременно се справи и със сегашната криза.

Ако се върнем 10 години назад ще установим, че двете стратегии са доста сходни. Крайните цели, поставени тогава и сега са достатъчно близки, за да ни накара да се замислим дали „Европа 2020” няма да последва съдбата на предшественика си. От всички анализи, направени през годините, проличава, че един от най-големите недостатъци на предишната стратегия е различният темп, с който държавите изпълняваха целите, поставени в Лисабон.

Докато държави като Холандия, Швеция, Австрия и Дания представяха отлични резултати във всяка една от категориите, Гърция, Италия и Испания не успяваха дори да се доближат до нивото на първенците. Това особено проличава в сферите на R&D и транспорта, където според Центъра за европейска реформа и неговия доклад „Lisbon scorecard X”, Гърция и Италия са завършили периода 2000-2010 с по-лоши показатели, отколкото са имали в началото.

За разлика обаче от провалилия се предшественик, „Европа 2020” ще има ясно определени цели, които ще се следват по определен модел, представен от Еврокомисията.

В речта си, Жозе Барозу поясни, че въпреки ясно поставените цели в стратегията, ключовият фактор ще бъде изпълнението им както на ниво Европейски съюз, така и на национално ниво. В новата стратегия се споменават три приоритета, които ще служат като отправна точка за всички цели, които ще бъдат поставени: (1) интелигентен растеж, включващ изграждане на икономика с високи равнища на заетост, базирана на знания и иновации; (2) устойчив растеж, включващ насърчаване на по-екологична и по-конкурентноспособна икономика с по-ефективно използване на ресурсите; (3) приобщаващ растеж, чрез който ще се стимулира икономиката с високи равнища на заетост, която да доведе до социално и териториално сближаване.

За да бъде още по-конкретна, стратегията разграничава четири дефинирани цели:

  • Заетост за 75% от населението на възраст между 20 и 64 години;
  • Инвестиции в научноизследователска и развойна дейност (НРД) в размер на 3% от БВП на ЕС;
  • Постигане на „20-20-20” (намаляване на вредните газове с 20%, увеличаване с 20% на енергийната ефективност и увеличаване на енергията от възобновяеми източници до 20%)
  • Намаляване на напускащите преждевременно училище с 10% и увеличаване на дела на младото поколение със завършено висше образование от най-малко 40%.

За постигане на всяка от тези цели Европейската комисия предлага формирането на седем водещи инициативи, с помощта на които бързо и ефективно ще се постигнат желаните резултати.

В инициативата за „Съюз на иновации” на ниво ЕС ще се работи за завършване на Европейското изследователско пространство, за стартиране на „европейски партньорства за иновации” между ЕС и партньорите на национално равнище с цел да се ускори развитието и използването на технологиите. Ще се преразгледат и доразвият структурните фондове, фондовете за развитие на селските райони, рамковата програма за иновации (CIP).

На национално ниво държавите-членки трябва да гарантират достатъчна наличност на кадри с научно, математическа и инженерно образование и да фокусират училищните програми върху творчеството, иновациите и предприемачеството.

С инициативата „Младежта в движение” се цели да бъде повишено качеството на образованието във всички университети в ЕС. Тук на равнище ЕС ще се работи за интегриране и засилване на програми като „Еразмус, Мария Кюри и др. На ниво държави-членки трябва да се осигури ефективно инвестиране в образователната система.

Целта на „Програмата в областта на цифровите технологии за Европа” е до 2013 г. всички да имат широколентов достъп до интернет. Като цел е поставено и до 2020 г. да се доставя по-високоскоростен интернет до дома (най-малко 30 Mbps) и ползването на връзка от над 100 Mbps от 50% от домакинствата. На ниво ЕС ще се работи върху представяне на стабилна нормативна рамка, която да стимулира инвестициите във високоскоростен интернет.

С инициативата “Европа за ефективно използване на ресурсите” ЕС ще подкрепи преминаването към икономика с ниски въглеродни емисии, която използва по ефективен начин всички ресурси. Целта тук е да се премахне връзката между растеж и използвани ресурси и да се намалят емисиите на СО2. По този начин ще се засили конкурентноспособността и ще се насърчи по-голяма енергийна сигурност.

ЕС като едно цяло ще завърши изграждането на вътрешен енергиен пазар, като ще се насърчава използването на възобновяеми енергийни източници. Държавите-членки трябва постепенно на спрат субсидиите към компании, които вредят на околната среда и същевременно да насърчават компаниите, които предприемат дейности за предпазването й.

За да помогне на МСП, Комисията ще работи в тясно сътрудничество със заинтересованите страни в различни сектори (бизнес, профсъюзи, академични среди, НПО). С предвидената инициатива “Индустриална политика за ерата на глобализацията” Комисията ще работи за подобряване на бизнес средата, включително чрез намаляване на разходите по трансакции за развиване на стопанска дейност в Европа. ЕС трябва да гарантира, че транспортните и логистични мрежи дават възможност на индустрията в целия Съюз да има ефективен достъп до общия пазар и международните пазари извън него. Държавите-членки трябва да се концентрират в подобряването на условията за укрепване на интелектуалната собственост.

“Програмата за нови умения и работни места” ще има за цел да създаде условия за модернизиране на трудовите пазари с оглед повишаване на нивата на заетост и осигуряване на устойчивост на социалните модели. Чрез придобиване на нови умения хората ще бъдат подготвени за бъдещи промени на динамичния пазар на труда.

На последно място е представена инициативата “Европейска платформа срещу бедността”. Целта на тази инициатива е да се изготвят програми за насърчаване на социалните иновации за най-уязвимите, осигуряване на обучение и възможности за работа за общности в неравностойно положение. На ниво държава-членка трябва да се разгърнат напълно системите за социална защита и пенсии, така че да осигурят подходяща подкрепа за доходите и достъп до здравеопазване.

 

Позициите на страните

Още в деня, когато Барозу представи „Европа 2020”, германският канцлер Ангела Меркел му изпрати писмо, съдържащо забележките си за стратегията. Тя не е съгласна с намерението на Еврокомисията да обвърже изпълнението на националните задачи в програмата с Пакта за стабилност и растеж, чрез който Брюксел оценява публичните финанси на страните-членки. Меркел смята, че подобно обвързване ще политизира фискалната политика и ще изложи на риск публичните финанси.

Германия, Австрия и Белгия оспориха и показателя за повишаване достъпа до образование, защото то е прерогатив на федералните власти. Тези страни смятат също, че твърде ограничената компетентност на ЕС в социалната политика ще обезсмисли целите за повишаване на заетостта и намаляване на бедността.

Ирландия, Франция и Испания се оплакаха, че стратегията не отразява техните приоритети. Ирландия и Франция настояват в „Европа 2020” да се включи Общата селскостопанска политика (която поглъща 42% от бюджета на ЕС) като метод за засилване на икономическото развитие. Испания пък настояваше стратегията да се фокусира повече върху равенството между половете. Полша е недоволна, че стратегията не съдържа цел за енергийна инфраструктура и засилване на кохезионната политика в по-бедните членки.

 

Българската позиция

На заседание, проведено на 16 юни 2010, българското правителство одобри постигнатото досега съгласие по стратегията и изказа мнение, че за да успее тя, е необходимо държавите-членки да приемат политически ангажимент за постигане на крайните резултати както на общностно, така и на национално ниво.

На национално ниво, българското правителство си поставя за цел да постигне целите, които са заложени в „Европа 2020”, а именно:

  • достигане на 76% заетост сред населението на възраст 20-64 г. до 2020 г.
  • инвестиции в НИРД между 1,4 и 2% от БВП
  • България вече е подкрепила пакета „Енергетика/климат” и е набелязала да достигне 20% дял на възобновяемите енергийни източници в общото крайно потребление на енергия и повишаване на енергийната ефективност с 25% в сравнение с Базовия сценарий за развитие към 2020 г.
  • Дял на преждевременно напусналите образователната система от 11% до 2020 г. и дял на 30-34 годишните със завършено висше образование от 36% до 2020 г.

Въпреки негативното отношение на страните-членки, Барозу е убеден, че ако се работи заедно и се положат усилия всички поставени цели да се изпълняват с един и същи темп от всички държави, “Европа 2020” ще начертае правилния път, по който Европейският съюз трябва да поеме, за да бъде конкурентноспособен и да потвърди статута си на силна и перспективна организация.

 

*Стажант в ИПИ.


Свързани публикации.