Ефекти от социалните осигуровки върху икономиката. Предложение за пенсионна реформа

Социалните осигуровки като вид данък водят до изкривявания и свръхданъчно бреме, което променя стимулите в икономиката. Наличието на относително голям сив пазар на труда в България и практиката да не се декларират реалните доходи показва, че за работещите връзката бъдещи пенсии-осигуровки е слаба и за тях по-големият разполагаем доход сега има по-голяма полезност от очакваното увеличение на пенсията в резултат от плащането на пълния размер на осигуровките.

Облагането на труда има следните ефекти върху икономиката:

• наличие на свръхданъчнно бреме;
• по-висока безработица;
• разрастване на неформалния сектор;
• по-ниска производителност на труда;
• по-високи разходи за труд;
• по-нисък разполагаем доход;
• по-ниски инвестиции и спестявания в икономиката;
• увеличаване на реалния лихвен процент в икономиката;
• по-нисък икономически растеж.

Разходопокривната пенсионна система се характеризира с трупането на скрит, имплицитен дълг, който, макар че не фигурира при изчисляване на официалната фискална позиция на държавата, на практика съществува. Преминаването от разходопокривна към капиталова пенсионна система е съпътствано с превръщането на имплицитния дълг в експлицитен. Няма официални данни за размера на имплицитния пенсионен дълг (ИПД) в България. Оценките показват, че ИПД към 2006 г. е значителен по своя размер – над 200% от БВП при консервативни допускания или около 100 млрд. лв., които се увеличават с всяка изминала година поради тенденцията за застаряване на населението.

Участието в системата на задължително социално осигуряване все още не покрива всички работещи. Съществува значително разминаване между броя на заетите и броя на осигурените лица в икономиката. Според бюджета на ДОО за 2007 г. средногодишният брой на осигурените лица е заложен 2,76 млн. души, докато средногодишният брой на заетите за 2007 г. е 3,25 млн. души по данни на НСИ. Голяма част от земеделските производители не се осигуряват, въпреки че минималният месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители през 2008 г. е 120 лв., а за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, които упражняват само земеделска дейност – 60 лв. (а за останалите самоосигуряващи се е 240 лв.).

Другият проблем е недекларирането на реалните доходи, което означава, че хората не плащат пълния размер на социални и здравни осигуровки и данъци. Според проучване на Евробарометър, проведено през 2007 г., България е на първо място в ЕС по показателя оценка на дела от БВП, който се произвежда от работа "на черно" – 35%. Причината за това може да се търси не само в твърде високото облагане на труда, но и в липсата на стимули и отсъствието на достатъчно ясна връзка между личния принос, който прави всеки осигуряващ се, и размера на пенсията, която ще получи, т.е. хората не вярват, че ще получат справедливо възнаграждение срещу вноските, които правят в системата.

Предложение за реформа в пенсионната система

Реформата в пенсионната система е належаща в условията на българската икономика с бързо застаряващо население. Голяма част на проблемите на настоящата система на обществено осигуряване, свързани с ниски пенсии, наличие на относително голям неформален пазар на труда, финансова неустойчивост, неравнопоставеност между различни групи и висока степен на политически риск, могат да се разрешат при преминаване към капиталова пенсионна система. Предложението на ИПИ е преминаване към капиталова пенсионна система, при която всички работещи внасят 10% от заплатите в лични партиди в частни пенсионни фондове вместо сегашните 22% за III категория труд (17% за фонд „Пенсии" и 5% в пенсионни фондове за родените след 1960 г.).

Приватизирането на пенсионните системи означава не само смяна на собствеността, но цялостна структурна промяна в модела на пенсионно осигуряване. Реформата влияе върху икономиката по няколко основни канала:

• Спестявания – частните спестявания в икономиката се увеличават. Опитът на страните в Латинска Америка и Азия показва, че преминаването към капиталова пенсионна система има силен позитивен ефект върху спестяванията и инвестициите в икономиките. Според оценки за българската икономика преминаването към капиталова пенсионна система ще доведе до увеличение на спестяванията със средно 1,79% от БВП на година и на инвестициите – с 1,68% от БВП на година до 2050 г.
• Трудов пазар – пенсионната реформа ще намали изкривяванията на пазара на труда чрез значително съкращаване на данъчното бреме и премахване на стимулите за по-ранно пенсиониране. Тези фактори водят до изсветляване на икономиката и по-висок разполагаем доход на хората.
• Капиталови пазари – реформирането на пенсионната система ще доведе до появата на нов клас инвеститори на капиталовия пазар, които акумулират значителен по размер ресурс и се насочват към инвестиране в дългосрочни инструменти. Това води до увеличаване на ликвидността на пазара, развитие на нови форми дългосрочни инструменти, намаляване на спреда между цена на търсене и предлагане, създаване на по-добри регулации.
• Икономически растеж – увеличаването на спестяванията, намалението на неравновесията и изкривяванията на трудовия пазар и развитието на капиталовите пазари са фактори, които водят до икономически растеж.

На следната таблица са показани оценките на ефекта от преминаване към капиталова пенсионна система в Чили, базирана на лични партиди. Капиталовата система води до по-висок икономически растеж (между 0,22 и 0,93 процентни пункта на година) поради по-голямата ефективност при изразходване на оскъдните ресурси в икономиката (няма свръхданъчно бреме), повече спестявания и инвестиции, по-висока факторна производителност и по-голяма производителност на труда.

Таблица 1: Оценка на пенсионната реформа в Чили върху икономическия растеж на страната на година в периода 1981-2001 г. (процентни пункта)

Източник: Corbo V. and  Klaus Schmidt-Hebbel, Macroeconomic Effects of Pension Reform in Chile, Pension Reforms: Results and Challenges, FIAP, Conference proceedings, 2003