Домакинства, живеещи в материални лишения – данни и начин на употреба

Сред популярните истории в медиите тази седмица бяха новите данни на Евростат за дяла на хората, които живеят в материални лишения, част от по-мащабното изследване на доходите и условията на живот (SILC). Повечето от публикациите по темата обаче бяха доста повърхностни, или откровено погрешни, вероятно в търсене на сензация или в следствие на неразбиране на методологията на изследването. По тази причина си струва да се направи малко по-подробно обяснение на публикуваните данни и истинското им значение

1) В повечето медийни публикации бяха цитирани данните от последните предварителни резултати за България все едно са резултати за 2016 г. Всъщност, на този етап данни за 2016 г. за страната ни не са публикувани. Пълните данни от SILC-2016 засега са достъпни само за пет европейски държави, а други 13 (сред които и Норвегия, която участва в проучването без да е член на ЕС) са предоставили предварителни данни за някои от компонентите на изследването. В описанието на данните си Евростат посочва, че е много вероятно между публикуваните сега данни и окончателните да има различия. Дори и да няма такива, обаче, България не е сред страните, които вече са предоставили предварителните данни за материални лишения, и последните данни са от проучването през 2015 г., което се базира на информация за доходите през 2014 г. Иначе казано, за страната ни новина няма – това са данни, които отразяват състоянието на обществото преди повече от две години и са обсъждани многократно; смислен би бил единствено прегледът на новите данни, когато те бъдат публикувани.

2) За някои от страните (като Белгия, Холандия, Словения) не би имало особено значение дали се обсъждат последните данни, тъй като динамиката в дела на хората, които живеят в материални лишения, е относително стабилна през последните години, като варира в рамките на процент-два през последното десетилетие. В някои източноевропейски държави обаче (като Латвия, Румъния, Полша), показателят се изменя значително от година на година, като почти навсякъде е с низходящ тренд. Това важи с особена сила за България, която стартира с дял от 57,7% от населението, живеещо в материални лишения, през 2006 г. и достига 34,2% през 2015 г. Особено рязък спад се наблюдава между 2013 и 2014 г., като тогава „изчезват“ около 10% от живеещите в материални лишения. Най-вероятната причина за това са подобрения в събирането на данните и прилагането на методологията на Евростат на местно ниво, включително чрез по-добър инструктаж на анкетьорите и залагането на контролни въпроси. По тази причина, не е невъзможно при излизането на новите данни за България да се окаже, че става дума не за една трета, а примерно за една четвърт от населението на страната, която живее в материални лишения.

3) Повечето медийни публикации описват групата на живеещите в материални лишения като домакинства, които не могат да си позволят да си плащат сметките или да отопляват дома си. Всъщност, според методологията на SILC в тази категория попадат всички домакинства, които отговарят на поне четири от девет критерия:

  • не могат да обслужват дълговете си или не могат да плащат битовите си сметки
  • не могат да си позволят да заминат на почивка поне за седмица
  • не могат да си позволят да ядат месо поне всеки втори ден
  • изпитват трудност да посрещат непланирани разходи
  • изпитват трудност да отопляват жилището си
  • не притежават телефон
  • не притежават пералня
  • не притежават цветен телевизор
  • нямат автомобил.

Общите данни обаче не позволяват определянето кои точно от тези критерии са от определящо значение за дела на хората, живеещи в материални лишения.  Трудно може да се твърди, че невъзможността за осигуряване на подходящо отопление и липсата на автомобил са еднакво показателни за лишенията, които домакинството изпитва.

В последното издание на изследването за страните от ЕС (2015 г., показващо картината за 2014 г.), както и в предишните, най-често срещаните фактори са невъзможността за ходене на почивка, за посрещане на неочаквани разходи и за консумиране на месо, които далеч не са сред най-тежките сред критериите. Отделно, при цитирането на данните най-често погрешно се изброяват всички критерии за материални лишения, въпреки че далеч не е задължително домакинствата, попаднали в тази категория, да отговарят на всички.

4) Делът на домакинствата, живеещи в материални лишения, не е равносилен на дела на домакинствата, които живеят в бедност. Въпреки че двата показателя са свързани и са част от SILC проучването, Евростат изчислява домакинствата в риск от бедност само и единствено въз основа на доходите им. При това полученият показател за бедност е относителен, т.е. показва каква част от населението е с относително по-ниски доходи спрямо останалите, което не означава задължително, че тези хора не могат да си осигурят храна, жилище и т.н. В повечето европейски държави делът на домакинствата в риск от бедност са по-малко от тези, които живеят в материални лишения, най-вече в резултат от прилаганата методология – докато доходите са обективен фактор, немалка част от факторите за материални лишения са субективни и зависят от преценката на участвалите в извадката. В случая на България домакинствата в риск от бедност след социални трансфери към 2015 г. са 22% – иначе казано, между двата показателя има около 12 пункта разлика.

5) Разглеждането и представянето само на обобщените данни на ниво държава често е грешка и случаят със SILC не прави изключения. В България налице са значителни различия както по региони  и области, така и по образование, доходи и възраст.

В крайна сметка познаването на спецификата на изследванията, които стигат до новинарските заглавия, е важно. В противен случай, както демонстрирахме и тук, се стига до полуверни, заблуждаващи или напълно погрешни твърдения и създаване на така популярните в последно време фалшиви новини, без значение дали това се случва по невнимание, от незнание или от злонамереност. 


Свързани публикации.