Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Длъжни ли сме да издържаме БАН?

18.09.2009
Оцени тази статия:

Мисията на Българската академия на науките е да „участва в развитието на световната наука и да съдейства за умножаване на духовните и материалните ценности на нацията". Най-пресният пример, за това как БАН се стреми да изпълнява мисията си, е излезлият в началото на седмицата доклад за Президента на Република България, озаглавен „Световната финансово-икономическа криза и България". Той беше определен като „малоумен" от финансовия министър Симеон Дянков. При прочит на авторския колектив на доклада прави впечатление, че голяма част от него са учени  именно от БАН. Това провокира за пореден път въпроса: Трябва ли данъкоплатците да издържаме и финансираме подобна структура?

Колко получава БАН?

 

Субсидия в лв.

 

2006

2007

2008

Според  Закона за бюджета

65 090 616

68 098 430

82 141 400

След направените корекции

-

78 295 230

85 139 548

Източник: Годишните отчети на БАН

Финансирането на БАН често става на исторически принцип, без да съществуват ясни критерии за финансиране на основата на постигнатите резултати. От представените данни ясно се вижда тенденцията БАН да получава все повече пари с всяка изминала година. Освен това, добрите лобисти от Академията успяват, чрез последващи допълнителни корекции, да получат сума по-голяма от заложената им в бюджета. 

В Закона за държавния бюджет на Република България за 2009 г. е заложено БАН да получи 95 772 400 лв.(без допълнителните корекции) субсидия дадена от държавата, но платена от данъкоплатците. За сравнение, Университетът за национално и световно стопанство (София), Техническият университет (София) и Софийският университет, заедно ще получат от бюджета през 2009 г. общо 105 270 000 лв.

В България има 36 висши държавни училища. Те, заедно с БАН ще получат през 2009 г. 516 070 700 лв. Частта на Академията от тази сума е 18,6 % и то преди евентуални бъдещи корекции.

Бюджетът на БАН расте с всяка следваща година, въпреки че заетите учени намаляват. Това е представено на графиката представена по-долу.

Източник: Годишните отчети на БАН

Така все по-малко учени, харчат все повече пари за дейности, които са с неясна полза и резултати.

 

Резултатите

Според акад. Никола Съботинов, председател на БАН, учените от Академията произвеждат 60% от научната продукция на България и изпълняват 40% от проектите, финансирани по европейските рамкови програми. По неговите думи, над 600 учени от БАН изнасят лекции във висшите учебни заведения, като 30% от научната продукция на висшите учебни заведения в страната е в съавторство с учени от БАН.

След като БАН е академия с история, традиции, много спечелени и успешно реализирани значими проекти и там работи „елита" на българската наука, изниква резонния въпрос: Защо Академията не може да се самоиздържа, така както правят голяма част от институтите и неправителствените организации? Има редица проекти, по които може да се кандидатства за финансиране. То ,обаче, се печели с добре написан и структуриран проект с ясни цели и последваща оценка на постиганите резултати, а не чрез лобиране. Оценяването е и един от основните проблеми свързани с дейността на БАН. Според Националната стратегия за развитие на научните изследвания (2008 - 2018 г.) нерядко научните звена се „самооценяват", като използват избирателно индикатори за оценка. Това обикновено са популярни измерители (брой научни публикации, брой патенти), които не дават цялостен поглед върху дейността на институцията (това се отнася особено за хуманитарните науки).

Според Стратегията, през 2005-2007 по фонд „Научни изследвания" са подкрепени над 60 инфраструктурни проекта, от които 30 на Българската академия на науките, 32 на български висши училища (в т. ч. 10 на медицински университети) и 9 проекта на други организации. Това показва, че въпреки огромната по размер субсидия, която получава БАН (за да не мисли за разходите за издръжка, а само за „научната си дейност"), тя не е конкурентна и печели малка част от проектите.

Показателна информация за състоянието на науката в България ни дава и следната таблица:

Брой научни публикации на 1 млн. Население (1995 - 2005)

 

1995

2005

Австрия

658

1077

Белгия

812

1257

Германия

654

912

Гърция

304

666

Холандия

1091

1464

Португалия

159

485

Швеция

1458

1911

Дания

1225

1687

Финландия

1129

1589

Великобритания

1081

1315

Словакия

370

398

Полша

191

344

Италия

439

680

САЩ

968

1020

България

160

180

Източник: ОИСР

Изводите

В България все още средствата за наука се разпределят на институционален принцип. Науката в БАН е по-скоро бюджетна. Работещите в академията имат гаранция, че ще получат пари дори и без да правят нищо. Те нямат достатъчно стимули за развитие на висококачествена и конкурентна научноизследователска дейност. В България все още е налице разбирането за това, че университетите са основно образователни структури и по-скоро предават знания, отколкото да създават нови. Затова на БАН се гледа като на нещо „специално". На Академията се дават пари, за да развива „наука" заради самото и развитие, без да се гледат конкретните цели и постигнатите резултати. Тази дейност може да се извършва много по-ефективно и ефикасно от университетите, неправителствените организации и частния сектор. Още повече, че тогава ще има конкуренция за това кой да получи конкретното финансиране и ще се знае, че след като се реализира дадения проект, той трябва да постигне конкретни и измерими резултати.

Какво може да се направи?

В държавите със силно развита научна дейност (за пример САЩ и Англия), тя се прави предимно от университетите (Харвард, Масачузетски университет, Оксфорд, Кеймбридж и др. ) и неправителствените организации, като те се конкурират за частно финансиране, а не го получават наготово чрез лобиране и без да им се търси сметка за усвояването му  и последващите резултати.

Развитието на всяка една икономика е свързано с постигането на по-висока добавена стойност на произвежданите стоки и услуги. Предоставянето „наготово" на средства на БАН води до разпиляване и прахосване на и без това малкия ресурс отделян за наука. По-добре е да се предприемат стъпки към известна децентрализация на финансирането за научноизследователска дейност и прекратяване на каквото и да било привилегироване на БАН.

Това ще осигури по-голяма възможност за развитие на научни изследвания и ще стимулира бенифициентите да търсят пазарна реализация на трудовете си. По този начин ще бъдат насърчени изследователите и институциите, които са активни и работят по конкретни научни проекти с конкретна цел и ефект. Също така няма да има вече сигурно финансиране и доживотна научна длъжност. Това ще зависи изцяло от резултатите на реализираните проекти. Ще се стимулира и конкуренцията между научните институции за финансирането на дейността им, което от своя страна ще допринесе за повишаване на качеството.

Възможността всяка организация занимаваща се с научна дейност да може да кандидатства за огромния ресурс, който се предоставя на БАН, наравно с Академията ще доведе до съсредоточаването на ресурси в ефективните направления. Така ще се увеличат инвестициите в модерно оборудване, ще се подобри инфраструктурата и ще се привлекат мотивирани учени, който вече ще знаят, че всичко зависи от техните умения и знания. Те ще са мотивирани и от това, че ако имат добър проект ще получат финансиране.

* Стажант в ИПИ.

 


Според чл. 2 от Устава на БАН

http://www.bas.bg/fce/001/0098/files/ReformitevBAN.pdf

http://www.mgu.bg/docs/strategija_proekt.pdf