Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Българската администрация спазва поне един закон – законът на Паркинсън

Автор: Десислава Николова / 23.07.2010
Оцени тази статия:

Похвално е, че миналата седмица правителството прие план за оптимизация на държавната администрация, изработен от Съвета за административна реформа. Според този план, до началото на следващата година правителството ще закрие 22 структури и преобразува (чрез сливания и вливания) други 36, което ще доведе до намаление на заетите в държавната администрация с 2 500 души. Като към тези 2 500 души се прибавят други 10 680, съкратени от встъпването на правителството във власт до момента, то тогава общото съкращение на администрацията ще бъде около 10%.

Наистина, както се вижда от долната графика, държавната администрация се увеличи неимоверно през периода 2000-2008 г., като наетите в нея нараснаха с 47% за периода. Този процес илюстрира популярния Закон на Паркинсън[1], според който, най-просто казано, ръстът на администрацията е вкоренен в същността на самата администрация и не зависи от обема на работата, която трябва да се свърши. Паралелно с това, бурният ръст на българската икономиката през този период водеше до традиционното преизпълнение на приходите в бюджета, което позволи раздуване на държавните разходи и на числеността на администрацията в частност.

Пикът на държавната администрация беше достигнат по време на предходното правителство, когато държавната администрация се увеличи до 34 500 души. Интересното е, че оправданието с членството на България в ЕС и произтеклите от това нови задачи за администрацията лесно се оборва от данните. Както се вижда от графиката, през самата 2007 г., когато се присъединихме към Съюза, всъщност има много малък ръст на администрацията, за разлика от стръмното й увеличение в предходните години.

 

Графика 1

Източник: НСИ 

* Данните за 2000-2008 са към края на годината

 

Въпреки различните програми и декларации за намаляване числеността на администрацията на предходните правителства, резултатът в крайна сметка беше закриване на незаети длъжности (които не водят до реални съкращения), нищожен брой съкращения и в същото време - наемането на повече служители, чиито брой превъзхождаше намаленията.

 

Графика 2

Източник: НСИ

 

Първите реални стъпки за свиването на администрацията бяха предприети от настоящето правителство. Както се вижда от Графика 2, от август 2009 г. нататък броят на наетите в администрацията намалява стръмно, като само за 5 месеца той се свива с над 5%. Странното обаче е, че от началото на 2010 г. имаме обратната тенденция на ръст на администрацията, макар и с неголеми темпове (виж Графика 1). Този ръст е необясним, предвид незавидното състояние на бюджета, постоянно декларираната нужда от съкращения на бюджетните разходи и провежданата програма за оптимизация на администрацията. Да се надяваме, че данните за последващите месеци ще покажат възобновяване на низходящия тренд в унисон с приетия план за оптимизация.  

Все пак мерките за съкращаване на администрацията от лятото на 2009 г. и планираните такива до началото на 2011 г. са повече от похвални. Очакваните годишни спестявания на бюджетни разходи от 200-250 млн. лева на година могат само да ни радват. Правителството, обаче, не трябва да спира дотук - необходим е анализ на изпълнението на различните програми в държавните ведомства, който да покаже какви по-нататъшни съкращения на разходи са възможни (и наложителни). За много от сега действащите програми докладите на Сметната палата, както и независими анализи отчитат неефективно разходване на държавни средства и непостигане на планираните резултати, което би следвало да провокира съответната реакция. Както и Европейската комисия обича да казва – отчита се сериозен напредък, но са необходими и по-нататъшни усилия в тази посока.

 


[1] За Закона на Паркинсън, виж тук