Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Бюджетните разходи през 2009 година се свиват символично въпреки кризата

Автор: ИПИ / 12.02.2010
Оцени тази статия:

Данните за изпълнението на бюджета за 2009 г., които бяха публикувани в края на миналата седмица, показват годишен дефицит по консолидираната програма от 529.5 млн. лева или 0.8% от прогнозния БВП. От една страна дефицитът съвпада с неотдавнашните заявки на правителство за бюджетен дефицит в рамките на 500 млн. лева за годината. От друга страна, обаче, бюджетът за 2010 г., приет в началото на декември миналата година, залагаше прогноза за балансиран бюджет през 2009 г. В този смисъл правителството не успя да изпълни прогнозата си за нулев дефицит, която само беше направило само преди два месеца. Да не говорим, че окончателният баланс значително се отдалечава от официалния бюджет за годината, който залагаше излишък от 3%, базиран на нереалистични допускания за приходната част по време на криза.

Както неведнъж сме отбелязвали, все по-голямото разпространение на настроения за толериране на малък дефицит са наклонена плоскост, която е много вероятно да доведе до опасно разхлабване на бюджетната дисциплина. Разумната бюджетна политика беше сред основните аргументи на две от трите големи агенции за кредитен рейтинг, Moody's и S&P, когато неотдавна подобриха перспективата по кредитните рейтинги на страната съответно от стабилна на положителна и от отрицателна на стабилна. Стабилните бюджетни финанси биха послужили и като основен 'коз' на България в нейната амбиция за скорошно присъединяване към Валутнокурсовия механизъм 2, или т.нар. чакалня за еврозоната.  

Бюджетните данни за 2009г. разкриват не толкова година на криза, колкото една изборна година. Докато бюджетните приходи по консолидираната програма се свиват с почти 11% в реално измерение (т.е. като изолираме ефекта на инфлацията) спрямо 2008г., разходите бележат несъразмерно малко намаление от около 2% реално. При приходите и разходите в централния бюджет ситуацията е същата - сериозен спад на приходите и символичен спад на разходите. Причините зад сериозното намаление на приходите се крият най-вече в по-ниската събираемост на данъчните приходи заради намалено вътрешно потребление и вследствие на това - свит внос, по-ниски цени на горива и основни суровини на международните пазари (което рефлектира върху приходите от ДДС по вноса) и намалени печалби в корпоративния сектор заради икономическия спад. От страна на разходите прави впечатление реалното увеличение на парите за заплати и възнаграждения в публичния сектор с над 3% реално както в републиканския бюджет, така и в консолидирания бюджет, въпреки официалната отмяна на планирания ръст на заплатите през 2009г.  

Изпълнение на бюджета за 2009г.

млн. лв.

2008

2009

реална промяна, %

Консолидиран бюджет

   

 Приходи и помощи

27317,0

25021,6

-10,9

 Разходи

24595,7

24805,0

-1,9

 Вноска в общия бюджет на ЕС

720,1

746,2

0,8

 Баланс

2001,1

-529,5

н.пр.*

Републикански бюджет

   

 Приходи и помощи, от които:

18645,5

16614,0

-13,3

    Данъчни приходи, от които:

16124,8

14358,0

-13,4

      Корпоративен данък

2059,6

1617,4

-23,6

      Данък върху доходите на физическите лица

1950,6

2029,8

1,2

      ДДС

7485,3

6432,5

-16,4

      Акцизи

4051,6

3844,5

-7,7

   Неданъчни приходи

2333,3

2054,6

-14,3

 Разходи и трансфери, от които:

16288,5

16712,5

-0,2

   Заплати и възнаграждения на персонала

1951,4

2073,3

3,4

   Текуща издръжка

2420,7

1878,3

-24,5

   Социални разходи

781,8

755,1

-6,0

   Стипендии

644,3

650,3

-1,8

Капиталови разходи и нетен прираст на държ. резерв

2195,1

1217,7

-46,0

 Вноска в общия бюджет на ЕС

720,1

746,2

0,8

 Баланс

1636,8

-844,8

н.пр.

Източник: Министерство на финансите, изчисления на ИПИ

*неприложимо

Като резултат от символичния спад на държавните разходи, държавната намеса в икономиката[1] остава висока, въпреки спадът на бюджетните приходи от 40,9% от БВП през 2008г. до 38,7% през 2009г. Както се вижда от графиката по-долу, бюджетните разходи се увеличават от 37,9% от БВП през 2008г. до 39,5% през 2009г. Според известната Крива на Ран съществува обратнопропорционална връзка между правителствените разходи и икономическия растеж на една страна - т.е. колкото бюджетните разходи са по-високи, толкова икономическият растеж е по-нисък[2]. В този смисъл, увеличените бюджетни разходи през 2009г. биха могли да забавят излизането на страната от кризата.

Източник: Министерство на финансите, изчисления и прогноза за БВП през 2009г. на ИПИ

Все пак трябва да се отбележи, че последните данни потвърждават засилването на фискалната дисциплина през втората половина на годината. Това се вижда ясно от месечните баланси на консолидирания бюджет, които могат имплицитно да бъдат изведени от официалната статистика за натрупаните баланси през годината. След достигането на рекорден дефицит през последния месец от мандата на тройната коалиция, от август 2009г. месечните дефицити намаляват значително, а в някои месеци (октомври-ноември) виждаме и малък излишък. Друг е въпросът как точно беше постигнато това и дали не се случва за сметка на неспазването на договорни отношения между държавата и частния сектор.

 

Източник: Министерство на финансите, изчисления на ИПИ

Бюджетът за 2010г. залага дефицит по консолидираната програма от 0.7%. Трябва да се има предвид, обаче, че бюджетът изхожда от по-оптимистични допускания за бюджетното изпълнение за 2009г., отколкото окончателните данни показват. В този смисъл, постигането на целевото бюджетно салдо за 2010г. би могло да се окаже по-трудно от очакваното и налага допълнителна предпазливост и консерватизъм през новата година. Това се илюстрира и от данните за бюджета през януари, които показват значителен дефицит от 495 млн. лева, дължащ се на плащания по проекти, финансирани от еврофондовете (240 млн. лв.), плащания по външния дълг (214 млн. лв.), и разплатени просрочия по изпълнени обществени поръчки (40 млн. лева). Според финансовия министър бюджетът се очаква да продължи да акумулира дефицити и през февруари и март (освен всичко друго, благодарение на още 160 млн. лева просрочия към фирми, които трябва да се разплатят през първото тримесечие), преди тенденцията да се обърне и месечните салда да станат положителни.

Изводите:

  • Българското правителство все още има прекалено високи разходи, което в период на криза може само да попречи за по-бързо съвземане на икономиката;
  • Полагат се усилия за ограничаване на разходите, но подходът е по-скоро ‘на парче', което не може да бъде дългосрочна стратегия;
  • Реалният ръст на заплатите в бюджетната сфера по време на криза при положение, че не е придружен от сериозно съкращаване на заетите в тази сфера е скандално и отново илюстрира нуждата от спешна реформа в администрацията (съкращаване на персонал и оптимизиране на функциите), която в крайна сметка да доведе до по-ниски разходи за нейната издръжка

 

 


[1] Измерена чрез съотношението на бюджетните разходи към БВП

[2] Разбира се, тази зависимост е обект на различни спорове и критики в академичните среди.