Частичните избори за ВСС

Сложната ситуация за осмия състав на ВСС

През настоящата година приключи един от съществените за Висшия съдебен съвет (ВСС) евро проекти по оперативната програма „Добро управление” със срок на изпълнение от 5 години. Дейностите предвиждаха оптимизация на съдебната карта, разработване и внедряване на Единната информационна система на съдилищата и Единния портал на електронното правосъдие и др. Общата стойност на проекта е приблизително 5 млн. лева. Общата полезност от самия проект клони към нула – предложеният модел за реформа на териториалното разположение на съдилищата бе отхвърлен в цялост както от съдиите, така и от адвокатурата и изобщо от юридическата общност, както и от местната власт. ВСС се опитва деспотично да наложи Информационната система на съдилищата, но и тук намира автентична съпротива от ВКС, адвокатурата и съдилищата по места. Към настоящия момент дори върви кампания от страна на съдиите от Софийския районен съд за ревизия на системата и понасяне на отговорност от страна на отговорните лица.

Засега отговорност от страна на Съвета понесоха единствено двама от членовете му от съдийската колегия – Боряна Димитрова и Красимир Шекерджиев – като подадоха оставки след многократния призив на Съюза на съдиите в България  целият състав на ВСС да признае несъстоятелност да изпълнява задълженията си и да се саморазпусне. Интересното в случая е, че Димитрова и Шекерджиев са от избраните от самите съдии членове на ВСС, докато другите основни представители на ВСС в проекта, получили и солидни възнаграждения – Гергана Мутафова и Вероника Имова – някак се измъкнаха неопетнени между капките. С това си действие тези две представителки на парламентарната политическа квота в Съвета, издигнати от ГЕРБ, забравиха и изоставиха какво обещаваха в предизборните си концепции като кандидати за ВСС. Допълнително дразнение предизвиква и отказът на ВСС да предостави публична информация за точните суми за изплатените възнаграждения по проекта. Ето защо тези частични избори за нови двама членове на съдебния съвет са толкова важни. Новоизбраните двама могат да бъдат свежата сила в оставащата година от осмия състав на ВСС.

Кандидатите и техните концепции

За двете освободени места има само двама кандидати – съдия Марина Михайлова от Върховния административен съд и съдия Деян Денев от Окръжен съд-Варна. Разбираем е ниският интерес към тези избори. Факторите за това са основно два. Първо, от сегашния мандат на Съвета остава едва година и повечето редови съдии не биха искали да се откъснат от делата си за такъв кратък период, след което отново да се върнат като редови съдии в системата, но с променени съдебни състави и натовареност. Второ, този състав на ВСС се ползва с изключително ниско ниво на доверие и искането за оставки е регулярно събитие.

Концепцията на Михайлова разглежда познатите проблеми с атестирането и конкурсите за повишаване на съдиите, обученията, актуализацията на възнагражденията, нормата за натовареност. Особен акцент е поставен именно на болезнения въпрос с електронното правосъдие (стр. 13 и сл. от концепцията ѝ). Изложени са редица предложения, но без да се отправят конкретни бележки по дефицитите именно на новоизградената информационна система на съдилищата. Вторият ключов въпрос – провалът на ВСС по съдебната карта е коментиран доколкото се застъпва тезата за запазване на съдилищата, без масово закриване на районни съдилища и намиране на работа на ниско натоварените.

Вторият кандидат Деян Денев изрично подчертава в мотивите си за участие, че не би се ползвал от популярния „кариерен бонус”, който му дава Законът за съдебната власт. Този т. нар. бонус е основен метод за влияние от политическата власт към членовете на ВСС. Той предвижда след изтичане на мандата на ВСС неговите членове, били съдии, прокурори или следователи, да могат да бъдат назначени на длъжност с една степен по-висока от заеманата преди избора. И това спорно повишение е основен дразнител за редовите от системата.

Денев излага в концепцията си някои принципни виждания за изменения в състава на структурата на ВСС чрез редуциране на парламентарната квота и периодично обновление на състава по подобие на Конституционни съд. Важно за отбелязване е изразената подкрепа към съпротивата на ВКС и съдилищата по места срещу въвеждането на ЕИСС (стр. 16) както и отхвърлянето на Модел 4 за реформа на съдебната карта.

Ако двамата кандидати последователно удържат обещанията си в оперативната дейност на съдебния съвет определено работата им би имала положителен ефект. А има ли механизми за контрол на тези обещания?

Имат ли концепциите практическо измерение

Не, те служат като ориентир за избиращите ги, но реален механизъм за обвързване на поведението на избраните с обещаното няма. Няма и достъпна изпълнима процедура за отзоваване на излъчен от съдебната власт представител. И това обяснява защо тъй често лошото управление на публични ресурси от страна на членовете на ВСС и призивите за оставка остават без последствия. Така процедурата се движи по оста – контрол на входа, безконтролен мандат и шут нагоре към кариерния ръст на изхода.