Амбициите на новия EU-SILC

Преди броени дни Евростат публикува обширен доклад, в който представя подробен анализ на досегашните резултати от изследванията на доходите и условията на живот в ЕС (EU-SILC). Това е статистическото изследване, което дава информация за редица ключови индикатори на национално и европейско ниво като относителния дял на лицата в бедност и относителния дял на живеещите в материални лишения, провеждано у нас от НСИ.

Анализът на отделните индикатори и тяхната методология е прекалено обширен (над 500 стр.), за да правим какъвто и да е опит за неговото обобщение, но заявената посока за промяна на структурата на годишните изследвания определено заслужава внимание. На база на направения анализ Евростат предвижда редица промени в начина, по който се провежда EU-SILC, които се очаква да доведат до:

• Подобряване на актуалността на изследванията чрез по-навременно публикуване на резултатите от тях, включително изработването на методология за експресни оценки от типа на тези за БВП. В момента резултатите от изследванията се публикуват през м. декември на годината, последваща провеждането на проучването. Освен това, въпросите се отнасят за доходите и условията на живот през предходната година, което ще рече, че в края на 2017 г. ще разполагаме с данни за 2015 г. Стремежът ще е периодът, необходим за обработка на данните, да се съкрати с 6 месеца, т.е. публикуването да става през м. юни, а за някои индикатори – дори през януари.
• Поставяне на акцент върху динамиката на бедността и социалното включване чрез удължаване на престоя на домакинствата в ротационния панел от 4 на 6 години. Така всяко домакинство ще бъде наблюдавано за по-дълъг период от време, което ще даде възможност за по-добра оценка на въздействието, което различни фактори оказват върху неговото благосъстояние.
• Повишаване на качеството на регионалните данни, включително чрез промени в размера на извадките. Това ще е особено полезно за по-точната оценка на случващото се в българските области, в много от които данните рязко се влошават или подобряват през годините именно заради относително малките извадки и голямата грешка като следствие от тях.
• Преструктуриране на част от променливите и модулите с цел събирането на повече информация за децата, структурата на домакинствата, тяхното потребление и благосъстояние, здравето, достъпа до услуги, вида социални помощи, които домакинството получава и др.
• Повишаване на съвместимостта между данните от EU-SILC и тези от други редовни статистически наблюдения като наблюдението на работната сила.
• Ревизия на методологията за изчисляване на относителния дял на лицата, живеещи в материални лишения – един от най-често критикуваните показатели от EU-SILC.
• Опити за “допълване” на традиционните измерители на икономическия растеж с данни, отразяващи социалното развитие.

В допълнение, Евростат си поставя за цел повишеното качество на изследването да не доведе до нарастване на разходите за неговото провеждане или до усложняване на процеса от гледна точка на самите респонденти. Това може да стане както чрез разширяване на набора от статистически инструменти, така и чрез повишаване на относителния дял на интервютата, провеждани онлайн или по телефон (особено в страни като България, Чехия, Гърция, Литва, Унгария, Полша, Румъния и Словакия, където все още директните интервюта са с най-голям дял).

Въпреки че съществуват известни опасения за качеството на информацията, добивана по алтернативни на традиционните методи, е възможно те да помогнат за преодоляването на един от проблемите, с които НСИ се сблъсква при провеждане на изследването. Това е способността за повторно интервюиране на лица, които са напуснали дадено домакинство поради различни причини (виж таблицата). Разбира се, тук нещата не винаги зависят от НСИ и можем спокойно да предположим, че част от проблема се дължи на вечния сблъсък между постоянния и настоящия адрес, както и на емиграцията от страната.

Ако можем да определим някоя от замислените промени като “притеснителна”, то това е завоят на Евростат в посока, станала известна като “отвъд БВП”. Най-просто казано, това е схващането, че статистиката и политиките, базирани на нея, следва да отделят повишено внимание на социалните индикатори и да правят опити да ги интегрират в традиционно макроикономически концепции като икономическия растеж. Евростат си поставя за цел да обвърже данните за социално включване и условията на живот със статистиката за националните сметки, като счита, че е необходимо данните за БВП да бъдат “допълвани” с индикатори, които показват “социалните и екологичните аспекти на растежа”.

Тази идея не би била особено притеснителна, ако целта беше просто да се разшири наборът от индикатори на разположение на изследователи, политици и журналисти. Остава обаче впечатлението, че една от целите на Евростат е тези индикатори да бъдат използвани в контекста на оценката на макроикономическите дисбаланси – в доклада изрично се говори за „развитие на социални индикатори в контекста на макроикономическите оценки в ЕС”.

Подобна идея не е в никакъв случай безспорна от гледна точка на икономическата теория и изначалния замисъл на процедурата. В зависимост от начина на прилагане на един такъв подход, това може да означава още една червена колонка за България в редовните наблюдения на ЕК. Включването на индикатори за социалното развитие в процедурата ще измести фокуса на оценката от такава за риска от икономическа криза/сътресение към нещо коренно различно. Като най-бедна страна членка на ЕС, България очаквано изостава в редица социални индикатори, чиято констатация и евентуална препоръка за отстраняване в паралел с оценка на икономическата политика, не е нищо друго освен слагане на каруцата пред/до коня.