Алтернативният бюджет на ИПИ

Шестият пореден Алтернативен бюджет с ниски данъци на Институт за пазарна икономика беше представен наскоро, в периода между първо и второ четене на Бюджет 2009 в парламента. Алтернативните бюджети на ИПИ винаги са имали за цел да покажат един различен поглед върху държавните финанси, изграден върху вярването, че промените в България са възможни и то не отложени във времето, а предприети сега, на момента. 

Дебатът за основните функции на държавата винаги е бил отворен, а в условията на световна финансова криза е по-актуален от всякога. Факт е, че делът на публичния сектор в повечето страни по света е меко казано „раздут" и България далеч не прави изключение. В нашата страна дори основните функции на държавата (като защита на правото на собственост и прилагането на договорите) като че ли са останали на заден план и на преден план излизат други непривични за държавата дейности, като предприемането на стопанска инициатива, например. Държавата контролира енергетиката (Български енергиен холдинг), вози пътници из страната (БДЖ), произвежда цигари (Булгартабак), субсидира земеделието и т.н. и т.н. Всичко това има видим ефект – хората имат ток, возят се, пушат цигари – но това, което се пренебрегва, са невидимите ефекти от тази намеса. Не случайно името на тази рубрика е „Видимото и невидимото". Пазарните сили се основават на индивидуалните интереси и поведение и когато тази основа се подменя, въпросните пазарни сили не могат да функционират. Резултатите от всичко това са по-малкото възможности пред хората, по-малко избор, забавено развитие и защо не „отнето щастие".

Оптималният размер на публичния сектор (преразпределението през бюджета / БВП) е интересна тема, като изследователите достигат до различни изводи в зависимост от използваната методология. Въпреки това, прави впечатление, че изследванията се обединяват около схващането, че оптималният размер на държавата е в рамките на 20-25 % от БВП. В това отношение България е далеч от тези оптимални нива, като преразпределението през последните години е в рамките на 40%. Ние вярваме, че оптималните нива са постижими, но това върви ръка за ръка с по-високата ефективност на публичните разходи и предприемането на ключови за страна реформи в областта на образованието, здравеопазването и пенсионната система.

Световната финансова криза безспорно поставя българските управници в една непозната среда, като техните решения могат да имат много по-сериозен ефект върху отделния човек, ако не бъдат точно съобразени с реалността. В борбата с кризата е лесно да се увеличи публичният сектор, но това само ще влоши нещата. Вместо да компенсираме отлива на чуждестранни инвестиции с парите на данъкоплатеца, по-добре да направим така, че тези инвестиции да се завърнат и дори да привлечем нови. Харченето на излишъка по-скоро би изплашило чуждите инвеститори, а това моментално би неглижирало ефекта от самите разходи (дори и да приемем, че те са целесъобразни и ефективни, а това е повече от спорно). От друга страна, повечето спестявания в страната също биха означавали повече ресурс и съответно инвестиции. Механизъм за генерирането на тези спестявания е наличието на лични пенсионни сметки, които са необходима реформа в областта на пенсионната система. Нека всеки български гражданин отделя част от дохода си в лична сметка, която да гарантира старините му.

Нашата позиция е, че кризата прави благоразумната фискална политика още по-необходима. Това означава 1) по-малко, но по-ефективни държавни разходи; 2) рязко намаляване на данъчно-осигурителното и квазиданъчното бреме; 3) поддържане на макроикономическа стабилност.

 


Свързани публикации.