Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

АЕЦ "Белене" завинаги

Автор: Красен Станчев / 19.10.2007
Оцени тази статия:

Какъв е изводът от развитието на преговорите по повод изграждането на АЕЦ Белене през тази седмица?

Много просто - проектът се прояснява като загубена кауза и се доказват или дори биват надминати отрицателните предвиждания дори на големите скептици.

Равносметка

За подробности всеки може да прегледа пресата.

По-общата картина се състои в следното:

  • малко над 2% от БВП ще е държавната гаранция - засега,
  • само 1/16 от предполагаемата стойност ще бъде финансирана със синдикиран заем,
  • фактическото финансиране ще е с държавни гаранции, заеми и договори за изкупуване на електроенергия от новата централа
  • съществуват спорове с водещата руска фирма в търга по повод оценката на „старо оборудване и дейности".

В превод на по-нормален език това ще рече:

  • Частният сектор смята, че не повече от 6-7 на сто от дейностите и доставките за „Белене" са банкуеми;
  • Участниците в наддаването са мотивирани предимно от държавните гаранции;
  • Неяснотите по дейностите ще продължават не зависимо от това какво ще се реши на този етап, а това ще продължи да оскъпява проекта и най-вероятно той ще се отнеме доста повече време;
  • НЕК е нещо като пощенска кутия, през която минават договорите на участващите в строежа на централата, за да се превърнат в тежести на фиска и съответно на данъкоплатците за време от около едно поколение;
  • Неопределеността и рисковете на регионалния пазар на електроенергия се поемат от НЕК, но дивидентът на участниците в консорциума изгледа осигурен.

Политически смисъл

На езика на политиката развитията на тази седмица също могат да бъдат ясно формулирани. И става дума за това, че:

  • Без ясни ангажименти руски и свързани с руски компании фирми получиха предимствено общо право да изграждат атомна централа на българска територия на по-рисково и скъпо място от алтернативните места за строителство на нови ядрени мощности;
  • Старата съветска идея за българо-съветски индустриални начинания, финансирани със заеми от западни банки, които плащат българските граждани сега се осъществява с държавни фирми от Руската федерация, но без съществени изменения в същността на механизма: работата на тези фирми се плаща от тукашните данъкоплатци;
  • До тази схема се стигна с усилията на две правителства, които съзнателно манипулираха общественото мнение и успяха да приспят бдителността на българското общество с помощта на президента и неговите съветници и мозъчни „тръстове" като БАН, един икономически център и други.

Съзнателна заблуда

Можеше ли да се предвидят тези развития?

Категорично „да". Достатъчно е да се видят публикации по въпроса за АЕЦ „Белене" в настоящия бюлетин и развитието на аргументите на ИПИ в пресата, както и публикациите на Георги Касчиев. Практически общата насока на случващото се днес бе очевидна още през февруари 2002 г., когато премиерът на България Сакскобурготски пое ангажимент през премиера на Гърция Симитис по повод АЕЦ Козлодуй.

Съзнателното заблуждаване на общественото мнение от последните две правителства, най-вече от министрите на енергетиката премина през няколко етапа:

  • първо, бе направен опит да се покаже, че проектът е изгоден и ще бъде финансиран от бъдещи продажби на електроенергия;
  • второ, когато аргументите по този повод бяха доказани за „афиф", бе издигната тезата, че в никакъв случай новата атомна централа няма да бъде финансирана чрез държавни гаранции и договори за изкупуване на електроенергия от нея; уж благодарение на тези аргументи, на процедурата по преговорите бе дадена зелена улица;
  • трето, изведнъж списъкът на желаещите да участват компании и банки се оказа по-широк от само руски и дъщерни дружества (защото всички техни анализи показваха, че в крайна сметка правителството ще плаща);
  • четвърто, когато сега се оказва, че не е вярно, че нямало да има гаранции и договори за изкупуване на електроенергия, започва период на просто разбиване на финансирането по фискални години, който ще бъде съпроводен с планирането на претенциите на изпълнителите на проекта „Белене" по фискални години.

В дъното на успеха на тази тактика на подмяна на правила по време на играта стои обаче и една съзнателна самозаблуда - че правителството на България по принцип не може да бъде толкова нагло арогантно и че в основата на действията му са благи намерения в интерес на гражданите.