Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

25 години валутен борд в България

Автор: Петър Ганев / 01.07.2022
Оцени тази статия:

Днес се навършват 25 години от въвеждането на паричния съвет в България. На 1 юли 1997 г. официалният валутен курс на лева е фиксиран към германската марка. Към онзи момент в Закона за Българска народна банка е записано, че официалният курс е 1000 лв. за 1 германска марка. На 1 януари 1999 г., след като Германия приема еврото, курсът автоматично се променя на 1955,83 лева за 1 евро – спрямо официалния курс, по който германската марка се конвертира към еврото. Следва деноминацията на лева и от 5 юли 1999 г. курсът се фиксира на познатото 1,95583 лева за 1 евро. На 10 юли 2020 г. този курс е потвърден при включването на българския лев в механизма на валутните курсове (ERM II).

25 години не са малък период. Валутният борд е една от най-големите и успешни реформи в България, които позволяват на страната да се измъкне от финансовата бъркотия на 90-те – пълен крах на паричната политика, хронично висока инфлация, неконтролируем държавен дълг, фалити на банки и т.н. Най-голямата котва на борда безспорно е фиксираният курс – стабилността на парите у нас идва от обоснованото предположение, че курсът 1,95583 лв. за 1 евро е непоклатим. Управление „Емисионно“ в БНБ, което управлява брутните международни валутни резерви поддържа пълно валутно покритие на общата сума на паричните задължения на БНБ – това са всички банкноти и монети в обръщение, както и всички наличности по сметки в БНБ, в т.ч. депозита на правителството и резервите на търговските банки. Пълното покритие е гаранция за доверие в паричната единица.

Разбирането за валутния борд обаче не може да се свежда само и единствено до валутния курс. Всъщност борда променя по-дълбоко паричната политика у нас от самото фиксиране на курса. Преди въвеждането на валутния борд централната банка у нас не е независима, рефинансира безконтролно и необезпечено търговските банки, финансира директно и бюджетните дефицит на държавата. Точно това променя и бордът – дава независимост на БНБ, не допуска централната банка да предоставя кредити на правителството и дава много ясни и строги правила за финансиране на търговски банки – само ако банката е платежоспособна, има ликвиден риск за цялата финансова система и при спазване на строги изисквания за вида и качеството на предоставеното обезпечение.

Всичко това дава новата рамка на паричната политика у нас след 1997 г. и носи широко познати позитиви – обуздаване на ръста на цените, разумна фискална политика и чувствително намаление на външния дълг като дял от БВП и стабилна банкова система, въпреки фалита на КТБ през 2014 г. И двата периода на сравнително висока инфлация след въвеждането на борда – през 2008 г. и сега през 2022 г., са породени предимно от външни фактори, а не от пропуски на паричната политика у нас. Бордът не може да гарантира растеж, но полага основата за две поредни десетилетия на икономически подем у нас и постепенно догонване на средноевропейските нива на доходи – БВП на човек от населението в стандарти на покупателна способност се покачва от под 30% от средноевропейското при въвеждането на борда до 55% към момента (виж тук). Паричната ни система удържа успешно предизвикателствата на поредица кризи в различни десетилетия – от войните в съседна Югославия, през голямата финансова криза и пандемията от Ковид-19 – и България премина през тях без катастрофични сътресения и разрушаване на благосъстояние. 

Тези успехи обаче не бива да изграждат и представа за някаква всесилна роля на паричния съвет. Бордът е голяма спирачка за държавния дълг, тъй като забранява директното кредитиране на правителството. Той обаче не може да спре правителствата да правят дефицити и да се финансират на дълговите пазари – било у нас или в чужбина. Точно затова и в средносрочен план се очаква държавния дълг да се увеличи и да достигне близо 30% от БВП към 2024 г., или поне два пъти над нивата опреди 10-15 години. Дебатът за дълга е по същество разговор за бюджетния дефицит, който и към момента е актуален на фона на приетата актуализация на бюджета. По подобен начин и дебатът за състоянието на банките е разговор и за качеството на банковия надзор, а не просто за липсата на възможност за безконтролно финансиране на търговски банки от страна на централната банка.

Четвъртвековната годишнина на валутния борд идва в малко по различна ситуация от предходни години. Само след няколко дни – на 10 юли 2022 г., ще изтекат две години от включването на лева в механизма на валутните курсове (ERM II). Напълно очаквано, въпреки турбулентния икономически период, нищо съществено не случи за валутата и курса на лева през тези две години. На практика на 10 юли отпада и тази нормативна пречка пред приемането на еврото в България. С това предизвикателствата съвсем не свършват – тепърва предстои дебат по темата евро у нас, предстоят промени в Закона за БНБ и гласувания в парламента, предстои да покрием и числовите критерии за приемането на еврото. Тези теми вече разгледахме в коментар на конвергентните доклади на ЕЦБ и ЕК преди точно месец. Разговорът за еврото очевидно ще продължи, но 25-ият рожден ден на валутния борд само напомня, че 1) това е една от най-успешните реформи за последните над 30 години и 2) дискусията за еврото трябва да се води с поглед не просто към злободневието, а отчитайки по-дългата история на паричната политика и функциониране на валутния борд в България.