Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

10 причини за премахването на данък печалба

Автор: Рута Вайниене / 22.01.2007
Оцени тази статия:
  1. Отмяната на съществуващия данък печалба и данъчната отчетност ще позволи на компаниите да посветят повече време, пари и усилия на създаването на стойност и нови работни места, ще открие възможности за осъществяването на по-големи инвестиции и икономически растеж.. Освобождаването на бизнеса от товара на безсмислените бюрократични формалности и изисквания, които реално не създават никаква стойност, ще послужи за създаването на по-благоприятен инвестиционен климат.

  2. Съществуването на данък добавена стойност означава, че една и съща добавена стойност се облага с данък два пъти: първо с данък доход и данък печалба, и после с данък върху добавената стойност. Паралелното използване на данък върху доходите и данък добавена стойност не само създава двойно данъчно облагане, но и облагане на самите данъци.

  3. Юридическите лица не съществуват априори, от само себе си. Те са организации, формирани от физически лица. Доходът на юридическото лице е съвкупност от доходите на физическите лица, които участват в него. Следователно са налице предпоставки за двойно данъчно облагане. Механизмите за данъчни отчисления не винаги помагат то да бъде избегнато.

  4. Обектът на данък печалба – облагаемата печалба – е изкуствено установен, подлежащ на калкулиране обект. Според приетите норми, за да бъде изчислен размера на данъка, първо първо трябва да се установи облагаемата печалба. За тази цел са създадени специални правила, които въпреки, че продължават да се развиват от много години насам, все още са неточни, не могат да покрият много от реалните ситуации. Следователно това, което се облага не е реалният резултат от дейността – финансовата печалба – а по-скоро изкуствена стойност, хибрид между печалба и разходи.

  5. Налице е двойна отчетност – финансова (необходима на компанията) и данъчна (необходима за пред данъчната администрация). Изчисляването на облагаемата печалба изисква време и труд. Според представители на бизнеса счетоводителите във всяка компания използват три четвърти от времето си за подготовка на платимите данъци и само една четвърт за финансово счетоводство, финансова политика и управление на активите.

  6. При отсъствието на точни правила за калкулиране на данъците, решаваща дума при тяхното изчисляване има представител на най-долното управленско ниво – данъчният администратор в компанията. Съществуващите възможности за различна интерпретация, както и човешкият фактор стесняват обективността на данъка, прозрачността на администрацията и дискредитират, както самата данъчна администрация, така и цялата данъчна система.

  7. Премахването на данък печалба не елиминира напълно облагането. Отстранява се единствено неправилната данъчна отчетност, която се заменя с данъчно облагане, стъпило на по-обективна база – на основата дивиденти и разпределима печалба.

  8. Данък печалба не е само средство за финансиране на бюджета, той се превръща и в такса, регулираща икономическата активност. Данък печалба се плаща единствено от успяващия бизнес. Наказанието за постигнат успех никога не е било добър пример нито за стимулиране на мотивацията, нито за успешна регулативна мярка. Освен това, докато данък печалба съществува държавата сама ще може да преценява, кое е доход и кое е разход на една компания. Следователно, след като вече изяснихме ролята на данъчния регулатор и желанието за данъчен неутралитет, необходимостта от премахването на данък печалба става по-разбираема.

  9. Тежестта на данък печалба не се поема от компаниите, както често се твърди. Ако предприятието успее да продаде своите продукти, тежестта на данъка се прехвърля на потребителите, които купуват произведените стоки. Когато пазарът, на който компанията продава например стагнира, бремето на данък печалба се прехвърля към служителите. Собствениците на компанията много рядко, само в изключителни случаи поемат тежестта му – когато всички възможности за неговото прехвърляне са изчерпани, но според данъчните правила компанията все още има облагаема печалба.

  10. Премахването на данък печалба може да се отъждестви с постигането на приблизително равенство между данъчното и финансовото счетоводство. До подобни резултати се достига и по заобиколен път, обаче много по-сложен, а именно когато се позволи приспадане на повече и повече разходи.

Възможно и логично е премахването на данък печалба на ниво компания чрез неговото преместване към облагане на печалбата предвидена за разпределяне.

Примерът на Естония перфектно демонстрира това за тези, които не вярват на теоретичните аргументи, че светът няма да се разпадне без съществуването на данък печалба. Напротив, валидно е точно обратното – и хората и правителството печелят от това.

В заключение: Предизвикателства пред малките страни в Европейския съюз

Присъединяването на малки държави към ЕС е предизвикателство, колкото за тях, толкова и за ЕС. Най-основното предизвикателство, с което те трябва да се преборят е в запазването на своята идентичност и непревръщането им в “послушните” деца на Европа. Не всички държави успяват да се справят с това предизвикателство. Оттам днес има и различия в групата на “малките” – някои са смели и решителни, докато други са незначителни и объркани. Смелите малки държави се захващат с големи, дори велики задачи. Тяхната основна задача е да предизвикат Европа, предоставяйки нови, иновативни рецепти за успех. Знаейки, че тези малки държави са гъвкави и способни да вземат решения по-бързо, отколкото старите и големите, можем да кажем, че тяхната мисия е величествена. А тя именно се състои в това да бъдеш първият, който е по-добре и в този смисъл да си голям, да докажеш, че площта на една държава може да се измерва и в смели реформи и свършена работа в името на благото на страната (на нейните граждани). И тогава, нека признаем, класификацията на малки и големи в ЕС не би била напълно приложима към делението на велики и “невелики”, като последните са единствено и само малки.

В края на краищата ЕС ще се превърне в една велика държава единствено тогава, когато успее да приеме с достойнство предизвикателството на малките смели страни-членки.

 

 


 

 


 


 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).