Защо търгуват хората

“Дали склонността на хората да разменят, търгуват и обменят едно нещос друго е един от първичните принципи на човешката природа, или тя е необходимапоследица от способностите да мислят и говорят”, или какви други причиниподбуждат хората да разменят стоки, е въпрос, на който Адам Смит не отговори.Бележитият мислител отбелязва единствено, че е сигурно, че склонността къмбартер и парична размяна е присъща на всички хора и не се среща при никойдруг животински вид.

Първо, за да изясним проблема, да допуснем, че след добра жътва двама фермери-съседиимат голямо количество от един и същи вид ечемик и че няма бариери преддействителната размяна на количества ечемик между тях. В този случай дваматафермери могат да дадат пълна свобода на склонността си да търгуват и бихамогли да разменят 100 бушела или всякакво друго количество ечемик помеждуси. Въпреки че няма причина, поради която те да престанат да търгуват, вслучая когато самата размяната на стоки доставя удоволствие на участницитев нея, аз вярвам, че нищо не е по-сигурно от факта, че тези двама човекаще се откажат изцяло от търговията. Ако те, все пак, участват в подобенвид размяна, те биха били в опасност да бъдат смятани за умопобъркани отостаналите икономически агенти, именно поради удоволствието си от търговиятапри такива обстоятелства.

Сега, да допуснем, че един ловец има изобилие от кожи и следователно отматериал за дрехи, но много малко количество храна. По този начин нуждатаму от дрехи е напълно задоволена, но не и нуждата му от храна. Близкиятфермер е в точно противоположна позиция. Да допуснем, също така, че нямабариери пред размяната на храната на ловеца срещу дрехите на фермера. Очевидное, че в този случай размяната на стоки е по-малко вероятна отколкото в първия.Ако ловецът размени част от оскъдния си запас храна срещу част от също толковаоскъдния запас от кожи на фермера, излишъкът от материали за дрехи на ловецаи излишъкът от хранителни продукти на фермера стават още по-големи отколкотопреди размяната. Тъй като нуждата на ловеца от храна и тази на фермера отдрехи все още не са задоволени, стопанската позиция на търгуващите несъмненоби се влошила. Следователно никой не би могъл да твърди, че тези двама икономическиагенти биха изпитвали удоволствие от такава размяна. Противно на това, нищоне е по-сигурно от факта, че ловецът и фермерът твърдо ще отказват предложениятада участват в търговия, която определено би влошила благосъстоянието имили дори би застрашила живота им. Ако, все пак, се случи размяна от такъввид за тези двама човека няма да има нищо по-спешно от анулирането и.

Следователно, човешката склонност към търговия трябва да има някаква другапричина освен удоволствието от самата нея. Ако самото търгуване представлявашетакава наслада и следователно цел сама по себе си, а не често тежка дейност,свързана с опасности и жертви, не би имало причина, поради която хоратада не участват в търговията в случаи като посочените и в хиляди други. Всъщностне би имало причина, поради която те да не търгуват и да си връщат обратнонеограничен брой пъти. Но навсякъде в реалния живот ние наблюдаваме, чеикономическите агенти внимателно обмислят предварително всяка размяна иче накрая се достига граница, отвъд която двама човека не биха продължилида търгуват при никакви обстоятелства.

След като установихме, че размяната сама по себе си не е цел, и още по-малкое удоволствие за хората, проблемът, който следва е, да обясним природатаи произхода и.

Ще започнем с най-простия случай – да допуснем, че двама фермери – А иБ са работили досега в изолирани домашни стопанства. Но сега, след необичайнодобра жътва, фермерът А има толкова много жито, че е неспособен, въпрекиче изобилно може да задоволи нуждите си, да използва част от него за себеси и за домакинството си. От друга страна, фермерът Б – съсед на А, имапревъзходна реколта от грозде през същата година. Но избата му все още епълна от предишни години и тъй като му липсват допълнителни съдове той обмисляда отлее част от по-старото вино в склад, където се съхранява вино от посредственагодина. Всеки от фермерите има излишък от едната стока и сериозен недостигот другата. Фермерът с излишък от зърно трябва напълно да спре консумациятана вино, тъй като няма никакви лозя, а фермерът с излишък на вино има нуждаот хранителни продукти. Фермерът А може да допусне да се развалят многобушели зърно докато бъчва вино би му доставила значително удоволствие. ФермерътБ е на път да унищожи не само една а няколко бъчви вино, когато би могълда използва много добре няколко бушела зърно в домакинството си. Първиятфермер жадува, а вторият гладува, когато и двамата могат да бъдат облекчениот зърното, което А допуска да се развали на полето и от виното, което Брешава да излее. Фермерът А все още би могъл да задоволи своята и на семействотоси нужда от храна в такава степен, както е могъл и преди това, и освен товада се отдаде на удоволствието от пиенето на вино, а фермерът Б би могълда се наслаждава на също толкова вино, колкото желае, но без да гладува.Следователно е очевидно, че попаднахме на случай, при когото ако някаквоколичество от стоките на А беше прехвърлено на Б и ако някакво количествоот стоките на Б беше прехвърлено на А, нуждите на двамата икономически агентибиха били задоволени по-цялостно отколкото в случая, когато липсва тозивзаимен трансфер.

Представеният случай, при когото нуждите на два индивида могат по-добреда бъдат задоволени отколкото преди чрез взаимен трансфер на стоки, коитонямат стойност за никой от тях преди размяната и следователно без икономическажертва за никоя от страните е особено удобен да ни внуши по най-поучителнияначин природата на икономическите връзки, водещи до търговия. Но ние бихметълкували тази връзка в твърде тесен смисъл ако ограничим вниманието сикъм случаите, в които човек притежава по-голямо количество от дадена отколкотоса нуждите му и страда от недостиг от втора стока, докато друг човек имасравнителен излишък от тази втора стока и недостиг от първата. Въпроснатавръзка може също да бъде наблюдавана в по-малко очевидни случаи, при коитоедин човек притежава стоки, определени количества от които имат по-нискастойност за него, отколкото количествата от друга стока, притежавана отвтори индивид, намиращ се в противоположна ситуация.

Като пример, да допуснем, че първият от двама изолирани фермери не е пожъналтолкова много зърно, така че да може да си позволи част от него да се развалина полето без да навреди на задоволяването на нуждите му, и че вторият няматолкова вино, за да може да го излее без подобна вреда. Вместо това, всекиот двамата фермери може да използва цялото количество от стоката, коятовладее по начин, който е полезен за него и домакинството му. Първият фермерможе да използва цялото зърно като отделя оставащото количество след пълнотозадоволяване на по-важните си нужди за угояване на добитъка си. Вториятфермер няма толкова много вино така че да е необходимо да излива част отнего, но точно колкото е достатъчно, за да разпредели малко на робите сикато награда за по-големите им усилия. Така, въпреки че за зърнения фермеропределена част от зърното (например един бушел) и за производителя на виноопределено количество вино (например една бъчва) има само малка стойност,но все пак има стойност, тъй като пряко или непряко задоволяването на някакванегова нужда зависи от тази част. Но фактът, че дадено количество зърно– например бушел – има определена стойност за първия фермер не изключвавъзможността определено количество вино – например бъчва – да има по-високастойност за него, какъвто би бил случаят ако удоволствието от бъчва виное по-важно за него от повече или по-малко грижливото угояване на добитъкаму. Подобно е и при втория фермер – фактът, че бъчва вино има определенастойност за него, не изключва възможността бушел зърно да има по-високастойност, какъвто би бил случаят ако той можеше да си осигури по-адекватнадиета и дори може би да избегне болката от глада.

Най-общата форма на връзката, отговорна за човешката търговия е както следва:икономическият агент А разполага с определено количество от дадено благо,което има по-ниска стойност за него отколкото дадено количество от другоблаго притежание на друг икономически агент Б, който изчислява стойноститена същите количества блага по обратен начин – дадено количество от второтоблаго има по-ниска стойност от дадено количество от първото благо, коетое на разположение на А. Нека количеството от първото благо притежание наА да бъде 10а и нека количеството от второто благо притежание на Б да е10б. Да допуснем, че стойността на единица от а да е Т, стойността на единицаот б за А, ако може да придобие владение над нея, да е Т+х, стойността на1б за Б да е т и стойността на 1а за Б, ако може да придобие владение наднея, да е т+у. Очевидно е, че А ще получи стойност х и Б ще получи стойносту от трансфера на 1а притежание на А към Б и на 1б, притежание на Б къмА. С други думи, след размяната А ще се намира в същата позиция, в коятоби бил ако благо на стойност х за него е добавено към богатството му, аБ ще е в същата позиция, в която би бил ако благо на стойност у за негое добавено към богатството му.

Освен това, ако двамата икономически агенти (а) осъзнаят ситуацията и (б)имат възможността действително да извършат трансфера на благата, съществувавръзка, която прави възможно чрез обикновено съгласие да се осигури по-доброили по-пълно задоволяване на нуждите им отколкото в случая, когато тазивръзка не се използва.

Същият принцип, който насочва хората в тяхната стопанска дейност изобщо,ги води към изследване на полезните неща, които ги заобикалят в природатаи да ги поставя под свое владение и който ги кара да се интересуват от подобряванетона икономическите им позиции, усилието да задоволяват нуждите си колкотое възможно по-цялостно ги води към най-усърдното търсене на тази връзка,където и да я намерят, и да я използват в името на по-доброто задоволяванена нуждите си. Следователно, в описаната ситуация двамата икономически агентище осигурят действителното реализиране на трансфера на блага. Усилието дазадоволят нуждите си толкова цялостно колкото е възможно следователно епричината за всички феномени в стопанския живот, които обозначаваме с думата“размяна”. Трябва да се отбележи, че този термин се използва в науката съсспециално значение с много по-широко приложение от популярното и особеноот юридическия език. В икономическия смисъл той включва още покупка и продажбаи всички частични трансфери на икономически блага (наемане, даване под наем,даване на заем и т.н.) срещу заплащане.

Ако обобщим казаното дотук ще достигнем до следните твърдения като резултатот изследването ни досега. Принципът, който води хората към размяна, е същиятпринцип, който насочва цялата им стопанска дейност; това е желанието дасе осигури възможно най-пълното задоволяване на техните нужди. Удоволствието,което извличат хората от стопанската размяна на блага, е общото чувствона наслада, което изпитват когато някакво събитие им позволява да задоволяватпо-добре нуждите си, отколкото иначе би било възможно. Но ползите от взаимниятрансфер на блага зависи, както видяхме, от три условия: (а) един икономическиагент трябва да владее количество блага, които имат по-малка стойност занего отколкото друго количество стоки на разположение на друг икономическиагент, който оценява благата по противоположен начин, (б) двамата икономическиагенти трябва да осъзнаят тази връзка, (в) те трябва да имат възможносттадействително да извършат размяната на благата. Ако дори едно от тези условияне е в сила, тогава една съществена предпоставка за стопанската размяналипсва и размяната на блага между двата икономически агента е невъзможна.