Защо трябва (и може) да се намали осигурителната тежест
Има множество причини, поради които осигурителната тежест би трябвало да се намали. Ще разгледаме най-важните от тях.
Осигуровките са най-високият данък в България
Общата тежест на осигуровките е над 42% и по този начин те се явяват данъкът с най-висока ставка в страната. Като приходи в държавния бюджет осигуровките си делят първото място с ДДС – ставката на ДДС е 20%, но облагаемата база е значително по-висока от тази на осигуровките.
Високата ставка на осигуровките е проблем само по себе си. Причината е, че това, което се отнеме чрез данъчната ставка не е единственият негативен ефект, създаван от високите данъци. Допълнителен проблем е т.нар. свръхданъчно бреме, т.е. загубата на благосъстояние, надхвърляща отнетото с данъци. То представлява чистата загуба на блага, които биха били произведени ако нямаше данъчно облагане.
В резултат загубата на благосъстояние за данъкоплатците е по-голяма от събраните приходи за правителството и един допълнителен лев приход в бюджета струва на данъкоплатците повече от един лев. При това свръхданъчното бреме нараства с квадрата на нарастване на данъчното бреме. С други думи, двойно увеличение на един данък води до четворно увеличение на свръхданъчното бреме. Именно поради тази причина изключително високите ставки по осигуровките причиняват несъразмерно по-големи щети на икономиката.
В сравнителен план осигуровките отново се явяват прекалено високи – според данни на работодателите в България осигурителната тежест е третата най-висока в цяла Европа. Сравнението с икономическия “тигър” на Европа, Ирландия, е още по-неблагоприятно – осигуровките там са между 10.75% и 16.75%, което е 3 до 4 пъти по-ниско от България.
Осигуровките намаляват доходите на работещите и работодателите
Колкото по-високо е облагането на доходите, толкова по-малко остава като разполагаем доход за работещите. Нека да разгледаме един човек, получаващ брутна заплата от 300 лева. Заради наличието на осигуровки работодателят прави разход за труд за този работник от 390 лева /300 лева заплата + 90 лева осигуровки/. От своя страна, работникът плаща около 38 лева осигуровки, т.е. от заплатата му остават 262 лева. В допълнение, тази сума се облага с данък върху доходите и резултатът е разполагаем доход от 237 лева.
Виждаме, че от 390 лева, които работодателят отделя за труд, до работника достигат само 237 лева. Останалите 153 лева се отнемат от държавата. Ако осигуровките не съществуват или са по-ниски, спестените средства ще се разделят между работниците и работодателите като заради нееластичността на предлагане на труд вероятно по-голяма част от намалението на осигуровките в крайна сметка ще отиде при работещите.
Осигуровките намаляват стимулите за труд и предприемачество
Носителят на Нобелова награда за икономика за 2004 година Едуард Прескът публикува изследване, целта на което беше да изясни защо в момента хората в САЩ работят повече време отколкото тези в Европейския съюз при положение, че преди 30 години са работили еднакво. Обяснението, до което стига Прескът е промяната в данъчното облагане на труда и получилите се в резултат различия между САЩ и ЕС.
Високата ефективна пределна данъчна ставка за облагане на доходите от труд в Европа води до дестимулиране на труда и прави по-изгодно за хората да почиват повече. В резултат на по-малкото положен труд доходите на работещите в ЕС са значително по-ниски от тези в САЩ. Доколкото осигуровките в България представляват най-голямата част от облагането на труда, ефектът от високата им ставка върху труда в България е подобен на този в останалите страни в Европа.
Тъй като едноличните търговци и самонаетите се облагат с осигуровки за целия си деклариран доход, негативните стимули от високата ставка на осигуровките се пренася и върху тях и намалява техните стимули за поемане на риск, за нови начинания, за проявяване на предприемчивост. Така осигуровките удрят значително малкия и средния бизнес. Не е учудващо, че все повече малки фирми избягват регистрацията като едноличен търговец и избират регистрация като ЕООД, при което плащат данък печалба, който е 15% – значително по-нисък от осигуровките.
Осигуровките намаляват стимулите за откриване на работни места
В момента минималната работна заплата е 150 лева, от които работникът получава около 130 лева след осигуровки. Работодателят също е задължен да плати осигуровки върху тази заплата, поради което неговият разход за труд е 195 лева. Работникът има нужда от машини и оборудване, т.е. от капитал, за който също се плаща – под формата на лихви по заем или дивиденти по емисия акции. В допълнение, работодателят би искал да получи и печалба от наемането на допълнителен работник.
Следователно, работникът трябва да произвежда месечно доход за поне 250 лева, за да е ефективно неговото наемане на работа. Безработните, особено тези, които не са работили от дълго време или пък са млади и тепърва започват кариерата си, нямат висока производителност на труда. Наличието на минимална работна заплата и задължението да се плащат осигуровки увеличава значително границата, под която наемането на работник става неефективно. Така безработните и младежите имат проблем с натрупването на опит, който да им позволи да получават по-високи заплати в бъдеще.
Осигуровките са проблем според бизнеса
Според изследванията осигуровките се възприемат за сериозен проблем от страна на бизнеса. Изследване на ЦИР например показва, че над 70% от фирмите споделят тезата, че “ Социалните и здравните осигуровки са сериозна тежест за бизнеса ”. Такова единодушие по въпроса показва, че наистина това е повсеместен проблем, който създава пречки през развитието на бизнеса и националната икономика.
Гражданите също предпочитат по-ниско облагане. Според изследване, проведено в края на 2004 година по поръчка на Института за пазарна икономика, между 80 и 90% от хората в различни възрастови групи споделят, че предпочитат “ниски данъци, малка бюрокрация и ефективно правителство”.
Осигуровките увеличават сивата икономика
Според изследване на НЦИОМ от 2005 година, което включва 800 интервюта на пълнолетни работещи граждани, едва 41% от работещите в частния сектор плащат пълния размер на осигуровките, а 22% признават, че изобщо нямат договор. На практика това означава, че 59% от заетите в частния сектор се осигуряват върху част от получаваното възнаграждение или въобще не се осигуряват. Малко по-ниски, но подобри резултати има и според изследване на ЦИД.
Едва ли тези хора не плащат осигуровки заради любов към надлъгването с държавната администрация. Причината е по-дълбока – високата ставка на осигуровките, ако бъде плащана от всички, ще увеличи значително бедността в страната. Практически избягването на осигуровки е единственият начин за част от гражданите да свързват двата края, да издържат семейството си.
Изследванията на Института за пазарна икономика на работодателите потвърждават този резултат и показват, че осигурителната тежест е една от основните причини за значителната сенчеста икономика в България (по различни изчисления между 20% и 30% от БВП). Международните изследвания за сивата икономика също са единодушни – високите данъчни ставки неминуемо водят след себе си високи нива на сива икономика.
Влияние върху икономиката
Осигуровките намаляват предлагането на труд, забавят процеса на създаване на нови работни места и задържат безработицата висока. В допълнение, те изкривяват икономическите стимули, което води до загуба на благосъстояние и в същото време отнемат значителна част от доходите на работещите. Не на последно място, те увеличават сивата икономика /и корупцията/ и се възприемат като сериозен проблем от засегнатите. От всичко, посочено до тук, става ясно, че осигуровките влияят негативно на икономическия растеж и благосъстоянието.
Възможности за намаление
Приходите от осигуровки от частния сектор и работещите са около 3.3 милиарда лева. При ставка от над 42% това означава, че всеки процент намаление на осигурителната тежест ще струва на бюджета бруто около 78 милиона лева загубени приходи. От друга страна, обаче, едно по-сериозно намаление на осигуровките ще намали сивата икономика, ще намали изкривяванията по линия на свръхданъчното бреме, ще увеличи стимулите за труд и откриване на нови работни места и като цяло ще насърчи икономиката. Не на последно място, намалението на осигуровките ще увеличи облагаемите доходи на работещите и фирмите и по този начин ще увеличи приходите в държавния бюджет от данък печалба и данъка върху доходите.
Всички тези ефекти влияят в обратна посока – към увеличение на приходите в бюджета. С други думи, едно по-сериозно намаление на осигуровките /с поне една трета/ би могло да струва на бюджета по-малко от очакваното. Реалистична оценка за “цената” на 1% намаление на осигурителната тежест е около 50-60 милиона лева нето. В такъв случай намалението на осигуровките от сегашните над 42% до 10% би струвало около 1.6 – 2 милиарда лева.
Оттук идваме до въпроса откъде да се вземат пари за намаление на осигуровките. Първо, от няколко години насам бюджетът отчита преизпълнение, което постоянно нараства и през 2005 година ще достигне около 2 милиарда лева. Второ, оптимизирането на бюджетните служители и тяхната издръжка както и реформирането на неефективни държавни дейности може да освободи допълнителни средства в размер на повече от 1 милиард лева. Трето, увеличението на акцизите носи допълнителни приходи на бюджета в размер на почти половин милиард лева през 2006 година.
Откъдето и да се погледне, има достатъчно възможности за намаление на осигуровките и сега е благоприятен момент за това. Това намаление ще окаже позитивен ефект върху икономиката не само в краткосрочен, но и в дългосрочен план. В същото време, намалението на осигуровките ще увеличи веднага доходите на работещите и печалбите на компаниите, което ще компенсира ефекта от повишението на акцизите, горивата, парното, електричеството и пр.
За реализирането на всички положителни ефекти от по-ниските осигуровки е задължително промяната в осигуровките да е по-бърза. Шестте процента намаление, предложени от правителството, не са малко, но може и значително повече /особено при предлаганото шоково увеличение на акцизите, което шоково ще увеличи приходите в бюджета/. Може би е трудно да се правят големи данъчни намаления наведнъж, но там където са направени резултатите идват много бързо и са изключително позитивни. Едно посещение в Ирландия или Естония веднага потвърждава това.
–––––––––––
*Статията е публикувана за първи път във вестник Капитал в брой 40, октомври 2005 г.
© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: [email protected]).