Защо толкова много американски консерватори все още подкрепят Виктор Орбан?

Текстът е публикуван за пръв път на 01.08.2022 г. на www.capx.co, превод Владимир Дончев, стажант в ИПИ

От години Виктор Орбан е любимец на западните консерватори, особено на американската десница. Будапеща се превърна в своеобразно място за поклонение на десните, които искат да научат тайната на изборния и културен успех на Орбан.

Сред почитателите му е Род Дреер, обикновено просветляващ журналист във вестника „The American Conservative“, който подкрепя Орбан от известно време. Дру е водещият на „Fox News“ Тъкър Карлсън, който миналата година посети Орбан, за да занесе унгарското послание в Америка. Самият Орбан е посещавал конференции в Западна Европа, посветени на „националния консерватизъм“, а CPAC [1] не само организира своята учредителна конференция в Будапеща през май, но и покани Орбан в Тексас, за да говори пред републиканската публика през този месец.

Други представители на десницата обаче отдавна имат сериозни опасения за това какво всъщност означава орбанизмът – характерен със своята токсична смесица от кронизъм и откровен расизъм, маскирана като легитимно политическо движение.

Самият Орбан не се притеснява да изложи основанията за твърдата си позиция относно миграцията. В речта си миналата седмица, той открито заяви, че унгарците: „не искат да се превърнат в народ от смесена раса“ – изказване, което дългогодишната му съветничка Жужа Хегедус описа в гневно писмо за оставката си като „чист нацистки текст… достоен за Гьобелс“.

И не е сякаш това първият случай, в който Орбан излиза извън рамките на допустимото. Неговото управление се характеризира с явни репресии върху върховенството на закона, свободата на сдружаване, свободата на словото и, може би най-съществено – срещу свободната преса. Той е изградил икономическа олигархия с корумпиран държавен апарат, който подкрепя неговите приятели и членове на семейството. Защитавал е и се е сприятелявал с личности като Си Дзинпин и Владимир Путин.

Като се има предвид постоянното му възмутително поведение, какво точно виждат в Орбан толкова много влиятелни западни консерватори?

За начало, Орбан обича да се представя за последната надежда на западната цивилизация. Според него, той е християнин, който смята, че европейското наследство е християнско, и който вярва, че Европа може да оцелее само ако се придържа към своите: „интелектуални и духовни основи“. Той е защитник на традиционното семейство и с удоволствие пръска държавни пари за повишаване на раждаемостта (макар че резултатите са меко казано смесени и самият той признава, че раждаемостта все още е ниска). Голяма част от тази програма съвпада с възгледите на доста популярни социални консерватори от двете страни на Атлантическия океан.

Орбан е водил и важни битки в  областта на данъчното облагане, като в началото въвежда плосък данък, а сега се бори срещу предложената глобална минимална данъчна ставка. Заедно с Полша, Унгария е единствената държава, която след Брекзит последователно се противопоставя на централизацията на ЕС. Това отново го поставя на страната на доста популярни консервативни мислители и политици, особено тези, които са скептични по отношение на постоянно нарастващите правомощия на Брюксел.

Но дали всичко това е достатъчно, за да компенсира неговата реторика за расова чистота и последователен авторитаризъм? Дали много западни консерватори биха търпели ограниченията, които Орбан въвежда върху свободата на словото, ако те се появят в САЩ или някоя западноевропейска държава? Всъщност, ако прекарат повече от няколко дни в Будапеща, те биха си изградили различно мнение за благотворността на програмата на Орбан.

Заслужава си да се вгледаме в това, което Орбан каза в неотдавнашната си реч за „смесените раси“. Тя не е нищо повече от ксенофобска тирада, в която той нарича миграцията „замяна на населението или нашествие“. Според Орбан, държавите, които допускат имиграция от други раси – а той многократно казва „раса – извършват самоубийство, особено ако тези раси се смесват.

В речта имаше и сериозна доза от обичайните му теории на конспирацията, чиято любима мишена винаги е възрастният финансист Джордж Сорос. „Свързаните със Сорос войски“, твърди Орбан искат да „наложат мигрантите“ в Унгария. Получихме информация откъде Орбан черпи някои от по-безумните си идеи, когато посъветва поддръжниците си да прочетат „Лагерът на светците“[2]. За непосветените, това е една уж пророческа книга от 1973 г. за това как масовата миграция от Третия свят в крайна сметка ще унищожи Запада чрез „атаката срещу личността; християнството и… бялата кожа“.

Четейки подобни расово-подстрекателни глупости е трудно да повярваме на оправданията, които западните десни все още са готови да намират за Орбан. Да вземем например статията на Род Дреер от началото на седмицата – шедьовър на увъртането, озаглавен: „Визията на Виктор Орбан“. Той описва унгарския политика като „нестандартен политик, визионер на десницата“, който би могъл да играе ролята на Маргарет Тачър за един бъдещ Роналд Рейгън. Що се отнася до коментарите му за „раса“, Дреер счита, че Орбан използва думата само като „символ на религията и културата“. Впрочем, ако Орбан е толкова загрижен за трайната стабилност на Европа, защо е толкова готов да се присламчи към такива като Путин и комунистически Китай, които, бих се осмелил да твърдя, не приемат интересите на Европа присърце?

Вместо да се опитваме да измислим някакво интелектуално обяснение на авторитаризма и мрачната расова политика на Орбан, защо просто не признаем, че той е злонамерена личност с лоша политика и съмнителни идеи? В края на краищата е напълно възможно да се подържа твърда позиция по отношение на сигурността на границите и да се изразява загриженост за масовата миграция, без да се изпада в параноя за великата замяна[3] и „расова чистота“, която Орбан толкова обича.

В крайна сметка „консерваторите на Орбан“ трябва да осъзнаят, че заявката му да е враг на враговете им не е достатъчно основание за непоклатима подкрепа.  Също така не е достоверно да се създава някакъв бинарен свят, в който единственият избор е между авторитарен национализъм в стил Орбан и глобализма с отворени граници, срещу който „националните консерватори“ се борят.

Така или иначе, не вярвам, че поддръжниците на Орбан ще направят същите изводи като мен. Може би, най-уместният въпрос сега е следният: какво точно трябва да направи Орбан, за да се отрекат от него западните му почитатели?

[1] Conservative Political Action Conference – Консервативна конференция за политическо действие

[2] Жан Распай, „Лагерът на светците“, 1973 г.

[3] Вярата, че бялата раса ще бъде заменена.