Защо отново телекомуникации…
(кратък очерк на един проблем)
Някои от секторите в икономиката държавата традиционно регулира повече – телекомуникации, енергетика, водоснабдяване, ж.п. транспорт (в българските условия поради определени обстоятелства към тази група може да се добави и производството на тютюн). Разпространено е схващането, което обаче не означава, че е напълно или винаги вярно, че това е необходимо поради възможността за извличане на монополна рента, възпрепятстване на конкуренцията и като цяло много високи цени за потребителите. Особеностите на тези сектори са свързани с наличието на вече изградена инфраструктура, независимо дали тя е частна или държавна, разбирането, че алтернативни такива биха стрували скъпо и никой не би инвестирал в тях, поради което държавата трябва да се намеси и да защити потребителите от монополен диктат.
Въпреки, че във водо- и електроснабдяването тези разсъждения все още имат определен икономически смисъл, за останалата част те са безнадеждно остарели като основната причина за това е наличието на услуги заместители. За ж.п. транспорта това са всички алтернативни способи за превоз, а за телекомуникациите (по отношение на фиксираните гласови телефонни услуги) всички останали възможности за пренос на глас – мобилни, алтернативни фиксирани мрежи, Интернет базирани приложения за пренос на глас в реално време, както и техни комбинации. Т.е. да се говори за монополно положение, ценови преси и прочие, съответно да се налагат специфични изисквания на някой оператор е неуместно. Освен ако … отделните сегменти не се разглеждат и регулират по единично.
До тази година (и все още) в сферата на телекомуникациите Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) разграничава 3-4 сегмента, като много високата взаимозаменяемост на гласовите услуги явно не е аргумент те да се разглеждат като един пазар, съответно налагането на определени изисквания изглежда дори оправдано. Това обаче няма да се промени и не само.
Според изказване на главния секретар на КРС г-н Любомир Стоичков, след влизането в сила на Закона за електронните съобщения, за целите на регулирането телекомуникационния пазар ще се раздроби на 18 индикативни пазара. Точно какви дейности ще бъдат включени във всеки един от тях още не се знае, но това което е ясно е, че държавният контрол ще е много по-голям и със сигурност това ще навреди на развитието на пазара или на многото сегменти ако се придържаме към очевидно предстоящата практика.