Защо някои цени са по-високи от други – случаят БТК?

(един аспект на отношението между държавата и  икономиката) 

Нивото на цените за всеки по отделно е субективно възприятие – за някои хора определени цени са високи, за други същите цени са ниски или приемливи.

Когато цените се съпоставят с доходите може да се прецени колко от какво може да се купи с единица доход и отношението да се съпостави с аналогичното в други страни. Така най-ясно се виждат различията между държавите и тогава се говори за нееднаква степен на икономическо развитие, стандарт на живот и т.н. Процесът на ценообразуване накратко е горе-долу следният: основата се определя на фирмено ниво, в някаква зависимост между разходите и желаната печалба, а крайният си облик цените получават на пазара според субективното усещане на хората за ползата от стоките и услугите, които те представляват. Това е естествен пазарен процес, който с малки изключения успява да гарантира максимално ниски цени. В случаите, когато държавата се намесва било то директно като определя цени или ценови диапазони или индиректно като субсидира, изкупува продукция и т.н., естественият процес на ценообразуване се нарушава, от което страдат и потребителите и фирмите.

Актуален пример в подкрепа на горните разсъждения е пазарът на далекосъобщителни услуги в България. Освен наличието на много други правила и ограничения, държавата чрез своя орган – Комисия за регулиране на съобщенията (КРС) – се намесва директно и в ценообразуването, тъй като, за да е валидна една цена, например за услугата откриване на нов телефонен пост, тя трябва първо да получи одобрението на КРС.

Веднага възниква въпроса защо някой външен за процеса орган, в случая Комисията трябва да играе ролята на “одобряващ”, след като това е основна и неотменна функция на потребителите, тъй като в крайна сметка те плащат цената. От друга страна, как може един орган да определи коя цена е подходяща и коя не за всички потребители едновременно. От всичко това логично следва изводът, че е по-добре Комисията да си спести този труд, едновременно с това да спести малко бюджетни средства и да предотврати възникването в бъдеще на нелепи ситуации като следната:

Тази седмица БТК (тъй като е задължена) внесе предложение до КРС за нови цени на фиксирани гласови телефонни услуги, които да важат от първи юни т.г. Предложеното от дружеството среднопретеглено увеличение на цените от 1,45 % (при позволение до 15 %) е отхвърлено от Комисията с мотива, че то не “съответства на изискванията на Закона за далекосъобщенията” и, че “не може да се направи точна преценка как промените ще засегнат интересите на потребителите”(1).

Според източници от Комисията, публикувани в пресата, конкретните мотиви са следните:

• Не може ясно да се определи точно колко е среднопретегленото нарастване на цените (изчислено от БТК на 1,45 %), защото някои от услугите са премахнати за сметка на нови, което “прави нещата несъпоставими”.

Първо, сравнението не е невъзможно по принцип (ако в КРС не могат да го направят, това е друг въпрос) и второ, което е по-важно, ако КРС очаква услугите да не се обогатяват с времето и вече неактуалните да отпадат, то потребителите очакват точно обратното (кой е по-добрият вариант: само аналогова или и цифрова телефонна връзка; Интернет само през модем или и по кабел). И на трето място, трудът на служителите в Комисията за определянето с колко се увеличават или с колко се намаляват дадени цени и доколко това е “правилно” е абсолютно напразен, тъй като това се прави така и така от всеки потребител по отделно.

• Вторият аргумент е, че за някои услуги БТК предлага на крайните потребители по-ниски цени, отколкото са цените на едро за останалите оператори, което би застрашило конкуренцията на пазара.

Логично е БТК да иска, при наличието на конкурентен натиск и разнообразни стоки-субститути на нейните услуги, да намали някои цени, за да задържи или привлече потребители. Явно обаче КРС счита за по-правилно цените да бъдат на завишени нива, вместо да предложи да бъдат премахнати точно тези бариери, които пречат на конкуренцията и естественото намаляване на цените.

Ако предположенията се окажат правилни и КРС наистина притиска БТК да предложи нова тарифа с по-високи цени, това би било прецедент в българската история, и по-точно случай, при който регулатор иска от една компания да вдигне цените с повече, отколкото самата тя е предложила.

За да бъдем абсолютно честни обаче, не трябва да виним единствено КРС за относително високите цени, неуредиците и напразно изразходвания човешки труд, тъй като тя изпълнява това, което предписва Закона за далекосъобщенията (ЗД). В този смисъл, основната отговорност се пада на законодателите, които са го приели и на всички следващи, които не го променят, както и на Министерски съвет, който определя държавната политика в областта на далекосъобщенията.

Някои моменти от ЗД:

В Закона за далекосъобщенията е записано, че една от целите му е да стимулира конкуренцията. Това може да бъде единствено пожелание. Принципите на функциониране на пазара за далекосъобщителни услуги са почти същите, както например на пазара на ябълки. Разликата сега е, че цената на ябълките не се определя от комитет или комисия, а цената на услугите, свързани с излъчване и предаване на сигнали се определя. На първия пазар цената се определя по естествен начин и има пълна конкуренция, а на втория цените трябва да бъдат предварително одобрени и истинска конкуренция не може да има.

Освен това в закона е записано, че се цели защита на обществения интерес, т.е. на интереса на всички хора в България. Това е още едно противоречие, тъй като явно КРС възнамерява да приеме предложението на БТК, но само ако компанията предложи по-високи цени. Дружеството има над 2,5 млн. фиксирани телефонни поста, което означава, че ако цените ще са по-високи, почти всички домакинства и фирми в България ще трябва да плащат повече (с изключение на тези, които никога не са ползвали или вече са се отказали от услугите на БТК). От това няма как да не се заключи, че на практика прилагането на някои разпоредби от закона противоречи на други и като цяло не е и не може да бъде в интерес на обществото.

Едно трето твърдение на закона е още по-неадекватно: трябва да се следва принципа за свеждане на регулаторното въздействие до минимално необходимото равнище. След като трябва да се получи разрешение за всяка една цена и то такава, която е по вкуса на КРС, не може да се говори за минимално ниво на регулиране. Още по-неприятно е ако правителството и законодателят считат, че това е минимално необходимото равнище.

Както се вижда от много други пазари, не е необходимо да има закон, който да определя принципите на ценообразуване и регулатор, който да одобрява цените, за да съществува пазарът, ценообразуването и те да работят добре. Когато процесът е естествен, цените се понижават, когато не е, цените по принцип се покачват, и дори да са фиксират на изкуствено ниско ниво, се заплащат, не от директния потребител, а от фирмите и данъкоплатците, които обаче са другата страна на същите тези потребители.

––––––––––––––––––

(1) Комисия за регулиране на съобщенията / Новини – http://www.crc.bg/v1/bul/news112.htm