Занезнанието на закона и ДВ

Както е известно, в римската държава за първи път се кодифицира обичайнотоправото като основен регулатор на обществените отношения. Тогава за първипът се появяват таблици, които представляват правото в писмен вид – те сабили излагани на достъпно за всички граждани място. За първи път се формулиратосновните презумции – ”Незнанието на закона, знанието на който се предполага,не служи за извинение на лицето, нарушило закона” и ”Никой не можеда се извинява с незнанието на закона”. По този начин правото се дефиниракато фундаментален регулатор на обществото. Идеята, която е залегнала втези презумции е, че правото е неосъществимо без гражданите да го познават.

Затoва, за да се осигури осведоменост на гражданите, българската държаваналага задължително публикуване в Държавен вестник на нормативните актове,има изискване за публикуване на български език, достъпност и др.
Вероятно повечето хора в страната имат представа за съдържанието на ДВ –в официалния раздел се публикуват единствено измененията и поправкитев законите без пълния (последен) вариант на закона. Това вероятносе прави от гледна точка на обема на броя на ДВ, но със сигурност не е отпомощ за ползвателите.

Имат ли гражданите свободен достъп до информация за законите в България?

– Според закона за Държавен вестник, председателят на Народното събраниеопределя цената на отделен брой и абонамент. В момента те са 0,60 лв заброй и 72 лв. за едногодишен абонамент – печатно издание. Без правона препродаване и преотстъпване на получената информация и без право наразпространение на съдържанието, цените за получаване на брой на „Държавенвестник“ по електронен път или на магнитен носител в деня на издаванетому са 60,00 лв. – за един брой и 6 010,00 лв. – абонамент за еднагодина без цената на магнитните носители. Колко ли хора и фирми биха моглида си позволят тази цена? И какви са приходите на ДВ? Отчет за последнитегодини не можахме да намерим (той е част от отчета на Народното събрание)– може би всички отчети все пак трябва да са достъпни на Интернет страницатана събранието.

– На пазара има няколко утвърдени фирми, които предлагат абонамент заДВ и допълнителни услуги с добавена стойност. Цените им са много по-поносимии е логично хората да ги предпочитат. Присъствието на такива фирми всъщносте причина всички да имаме по-достъпна и лесна за работа законова информация.Дали обаче трябва основната информация за законите въобще да се заплаща?

– Трябва да се прави разлика между текст на един закон в последния муизменен вариант и предлагането на много допълнителна информация, свързанас определена дейност (например база данни за юристи, строители, финансистии др.). Основно задължение на държавата трябва да е представяне на достъпнаи пълна информация по отношение на законите. В изследване* , обхващащо 90%от страните в Европа, единствено в България, Румъния и Кипър няма онлайнзаконова база данни, поддържана от издателя на официалния вестник. В останалите22 страни тази база е с безплатен достъп.

– Създаването на онлайн база на ДВ разбира се зависи от техническите възможностина потребителите, защото България все още има сравнително невисоко нивона навлизане на компютърните технологии и използването на Интернет (в сравнениес останалите европейски страни). Това обаче, бързо се променя и не е далечвремето, когато ще стане предпочитан начин за работа в цялата страна. Издаванетона печатни броеве трябва да продължи, но в много по-малък тираж и най-вечеза да покрие разходите по поддържането и техническото модернизиране на онлайнбазата (вместо да се субсидира от нея).

– Наличието на онлайн база ще даде възможност за бързо публикуване наинформацията и за поправяне на грешки (граматически, смислови и печатни)почти веднага.

– Създаването и поддържането на онлайн база от издателя на ДВ (или частнафирма с държавно участие) гарантира сто процента достоверност и съответствиесъс закона. От прегледа на няколко Интернет страници на фирми, занимаващисе с разпространение и актуализация на ДВ човек не може да намери изричнотвърдение, че информацията е законово обвързваща.

– Не на последно място стои въпросът за правната образованост на българскитеграждани – знанието и умението да четат законите и да разбират съдържанието.Често се използва терминология, която е неразбираема дори и за специалистии объркването и неразбирането е пълно. Като вземем в предвид процеса наприсъединяване към ЕС и хармонизирането на законодателството ни, бързият,лесен и безплатен достъп до законите е от изключителна важност.