Занаятите и облекченията, ВМЗ Сопот, земеделците и тържищата

Тази седмица на заседание на икономическа комисия бяха обсъдени няколко интересни теми. Началото бе дадено със Закона за занаятите, който се лута из парламента повече от година (повече тук). Причината този законопроект все още да е в комисията е един единствен параграф, който третира данъчно облекчение за занаятите – отнася се до лицата, които използват работното място за обучение на чираци и поради това заплащат наполовина от дължимия патентен данък.

Към момента това облекчение важи само за бръснарски и фризьорски услуги, козметични услуги, маникюр и педикюр. Въпреки това, в новия закон козметичните услуги, маникюрът и педикюрът най-вероятно ще отпаднат като занаяти, така че облекчението ще остане само за фризьорските услуги. Волята на депутатите от икономическата комисия е подобно облекчение да не съществува, но промяната на данъчни задължения и права се оказа трудна задача, особено в течение на годината.

Комисията получи становища по този параграф от бюджетна комисия и от Министерство на финансите, като двете становища бяха твърде различни и толкова сложни, че дебатът се насочи към тяхното осмисляне като текстове, а до избор на един от двата текста така и не се стигна. Въпреки идеята на депутатите да няма облекчения за занаятите, беше изказана тезата, че подобна промяна не бива да се прави текущо, а да намери място в новите данъчни закони за 2012 година. В този ред на мисли, това следва да се решава от Министерство на финансите и бюджетна комисия, като дойде време за промени на текстовете в Закона за местните данъци и такси.

В крайна сметка, текстът отново бе отложен, което забавя законопроекта с поне 2 седмици. Тази случка показа още един принципен недостатък на данъчните облекчения – те не само са несправедливи и трудни за администриране, но очевидно затрудняват и работата на законодателните органи.

По време на тези дебати обаче се появи друг, по-сериозен въпрос. В един момент бе предложено връщане към списъка на занаятите и изваждане на фризьорството от там – така се решаваше и въпросът с облекченията. Това предложение, направено в този конкретен момент, се нуждае от някои пояснения.

При дискутирането на текстовете от законопроекта (на предходни 2-3 заседания) присъстваха множество гости – предимно засегнати занаятчии, в това число представители на камарата и такива, които искат независимост. Дебатите бяха тежки и са частично описани тук. Тъй като за тазседмичното заседание бе останал само този параграф, то и никой от гостите не присъстваше – явно приемайки, че дебатите в комисия по същество са свършили. Да, но този параграф отваря вратата за връщане към всеки един вече гласуван параграф, неговото ново обсъждане и прегласуване. Чисто процедурно, оставянето на един параграф от преходните и заключителни разпоредби дава възможност за изменението на целия законопроект.

Така, предложението за връщане към списъка и отпадането на фризьорството, означаваше удар по интересите на стилиста Капанов и Националната занаятчийска камара, при това без тяхното знание. Направи впечатление, че депутати от всички парламентарни групи бяха съгласни с подобна трактовка – отпадане на фризьорството – но все пак предложението бе оттеглено, тъй като очевидно не това бе моментът за подобна промяна.

Проблемът донякъде се появи и от логиката на новия закон – дава се избор дали да бъдеш занаятчия или да се регистрираш като търговец, но този избор важи само за фигуриращите в списъка на занаятите. Многократно бе изказана тезата, че след като вече има избор, то може би няма нужда от такъв списък – всеки сам да реши дали иска да е занаятчия или търговец. Подобно разбиране най-вероятно ще се дискутира допълнително в бъдеще.

 

Заседанието продължи със Стратегията за приватизация на ВМЗ Сопот. Стратегията се обсъжда и гласува само веднъж в комисия, така че заседанието бе разделено на две – кратко обсъждане и задаване на въпроси сега, след което дебат и гласуване на следващо заседание. Желанието на депутатите бе самите те да направят промени в стратегията, което не е често срещана практика. Въпреки това, бяха дадени няколко примера за нанасянето на промени в подобни документи на ниво комисия (например със стратегията за „Булгартабак’ преди години).

Стратегията не е публична, но някои от параметрите станаха ясни:

  • Купувачът трябва да има поне 120 млн. лв. приходи от последните три години – определено като нисък праг от депутатите; може да се вдигне при гласуване;
  • При офертите се взимат под внимание следните компоненти – цена (60% тежест), инвестиции (30% тежест) и работни места (10% тежест). Очевидно желанието е да се вземат „свежи” пари на момента, а да не се разчита на дългосрочни ангажименти.

Във ВМЗ Сопот са заети около 3,400 човека, като в момента текат преговори със синдикатите за повече ангажименти за запазване на работни места. Точно в тази посока ще са промените, нанесени от депутатите, като това няма как да не доведе до по-ниска цена. Тезата е ясна – поемаш повече ангажименти за инвестиции и работни места, плащаш по-ниска цена. Не това е основната цел на министерството, което е видимо и от тежестта на компонентите в офертата – на първо място цената и малка роля за работните места.

През следващите седмици темата ще бъде дискутира, като очакваме да получим и самата стратегия. Едно трябва да е ясно – държавните предприятия трябва да бъдат продадени час по-скоро, като това трябва да става с цел предотвратяване на източване и бюджетни субсидии.

 

ЗИД на Законът за стоковите борси и тържищата също предизвика сериозни дебати. Новите текстове на практика са в ущърб на земеделските производители. Към момента те могат да продават стоката си на тържищата. С новите разпоредби се регламентира, че само земеделските производители, регистрирани като търговци (по условията и реда на Търговския закон) могат да продават. Другите земеделци, които не са регистрирани като търговци, ще трябва да продават чрез организатора на пазара – по цени определени от земеделците, но очевидно се създават предпоставки за натиск върху тях.

Причината за тези нови текстове, е че „фалшиви” земеделски производители „изкривявали” пазара. Правилата са насочени към това земеделците максимално лесно да продадат собствената си продукция, но това се използва като вратичка. Бяха дадени примери за нелегален внос или дори крадена стока, която после се разделя на по-малки количества и се продава като собствена стока от „фалшиви” земеделци. Конкретно бяха посочени проверки на 300 земеделски производители от които само трима били изрядни и продавали своя собствена стока.

Данните наистина показват наличието на проблем, но така предложеното решение е опасно. Земеделците очевидно не са тръгнали масово да се регистрират като търговци и много от тях ще попаднат под ударите на новите текстове, т.е. ще се ограничи възможността им сами да продадат стоката си. Ефектът върху тези производители и потребителите е очевиден – ограничаване на бизнеса, увеличаване на разходите за продажба, ограничаване на предлагането и избора и нарастване на цените. Депутатите като че ли забелязаха тази опасност, така че дебатите тук предстоят. 


Свързани публикации.