Законът за туризма: Туризмът снася златни яйца, но хотелиерите и техните клиенти са идиоти

Преглед на стопанската политика – Word Format (Word Format)

През тази седмица комисията по икономическа политика посвети две свои заседания на закона за туризма с цел да го приведе във вид, подходящ за гласуване в пленарна зала. От комисията са вече окончателно приети разделите „Туристически сдружения“, „Финансово подпомагане на туризма“, „Условия и ред на извършване на туристически дейности“, „Организиране на групови и индивидуални туристически пътувания с обща цена“, „Хотелиерство и ресторантьорство“, „Система за единна туристическа информация“.

Това е рекордно бърза работа в рамките на философията, за която разказахме в предишни коментари по проектозакони и обсъждания. По-значителните постижения на този цикъл работа по закона са следните.

1/ До вчера проектът предвиждаше, че „хотелиерство и ресторантьорство се извършва въз основа на лиценз, издаден от министъра на икономиката“. По предложение на народни представители от ОДС и НДСВ тази разпоредба отпадна. На нейно място ще стои нов чл.48, който няма засега ясна формулировка – тя ще бъде предложена от вносителя. Смисълът на новата редакция ще бъде, че хотелиерство и ресторантьорство се осъществява в „категоризиран обект“(сиреч хотел или ресторант).

2/ Вместо лиценз за хотелиерство и ресторантьорство ще има изисквания, които се свеждат до регистрация по търговския закон, извършване на дейността и “ не е в процедура по ликвидация или несъстоятелност“. Последното е просто процедурна глупост. От проектозакона обаче отпадат изискванията към персонала, нает от търговеца и необходимостта от препоръка от туристическо сдружение. Тази разпоредба в чл.49 е ярка илюстрация на енергията, която е била необходима на туристическия бранш за оборване и премахване на предварителните несъобразните идеи на вносителя. За съжаление титаничните усилия са по дребни поводи и без съществен резултат. Лицензирането като пречка пред навлизане в отрасъла се прехвърля към процедурата към категоризация и изискванията към хотелиерите и ресторантьорите.

3/ Освен тези изисквания на „лицето, извършващо хотелиерство и ресторантьорство“, се вменяват определени задължения: а) „да предоставя туристически услуги, отговарящи на изискванията за определената категория обект“; б) „да извършва съответната дейност само в категоризиран туристически обект“; в) „да спазва българското законодателството, уреждащо престоя на туристи на територията на РБ“; г) да постави в близост до входа на туристическия обект табела,“ която сочи фирмата и седалището, работното време и името и фамилията на лицето, отговорно за обекта“.

4/ Между другото трябва да кажем, че законът променя значението на „туристическо сдружение“ в българската езикова практика. Има специален раздел в закона, който не добавя нищо ново към общия режим на регистрация на неправителствените организации, но всъщност казва че законът разрешава да се създават такива сдружения (виж чл.12). Задълженията на така разрешените сдружения са следните: да съдействат за рекламата на туристическите продукти и изграждането на информационни центрове и бюра; да повишават професионалната квалификация на кадрите; да „регламентират професионалната етика в туризма и недопускането на нелоялна конкуренция“; да „сезират компетентните органи; за нарушение, включително и на своите членове“ и други подобни. Оттеглено бе предложението на народни представители от ОДС да се създаде Национална туристическа камара, която би се занимавала с тези неща.

5/ Ако някой смята, че изискваните „препоръки“ от туристическо сдружение са отпаднали, това е заблуда. Препоръките от сдружения са необходими, за да бъде категоризиран обекта. В момента категоризациите и лицензиите са с кратък срок – една, съответно три години. Тъй като лицензът „отпада“, законодателите се занимаха с въпроса за срока на категоризация. Някои народни представители имаха идея категоризацията да стане почти безсрочна, например валидна 10 години. Представителят на вносителя г-н Хаджиниколов бе категорично против с аргумента, че „жизненият цикъл на туристическата услуга е около година и половина“, и че не било така в много страни. В края на краищата обаче, все пак става дума за категоризация на „обект“ (хотел, ресторант, средство за подслон и пр.), а не за услуга. Разпоредбата от проектозакона (чл.21, ал.4), която задължава хотелиера или ресторантьора „да предоставя услуги, отговарящи на изискванията за определената категория на обекта“, означава че министърът или преценяващият категорията трябва да налага стандарт за услуга като стандартни изисквания към обекта. Това едва ли е възможно.

6/ Категоризацията на различни туристически обекти се определя като „елемент от политиката по управление на качеството“. Тя се дава от различни инстанции, например министъра на икономиката или кмета. Според духа на закона излиза, че онези които категоризират управляват качеството на услугите в туризма.

7/ С наредба на Министерски съвет ще се урежда и процедурата по отнемането на права за извършване на туристическа дейност. Тарифите за оказване на тези „услуги“ също ще бъде публикувана в нарочна наредба на Министерски съвет.

8/ Както е известно, туризмът бе обявен за приоритетен отрасъл, затова и законът се занимава с финансовото подпомагане на туризма. Според чл.16 това става чрез: осигуряване на средства за национална реклама, контрол върху качеството на туристическия продукт, единна система за туристическа информация, единна система за обучение и квалификация, анализи и прогнози и социологически проучвания. Цялата тази работа ще се върши с държавни средства. Те ще се отпускат като субсидия и освен от данъци ще се набират от такси за категоризация и лицензиране (на туроператори), глоби, имуществени санкции, дарения и помощи. Аналогични са структурата и източниците на приходи за общинските фондове за развитите на туризма. Доколкото субсидиите са прехвърляне на средства на други данъкоплатци към нуждите на така определените дейности, свързани с туризма, нарастването на техния обем и изобщо прилагането на закона в този му вид ще изисква заделяне на повече средства от общите приходи. В същото време отпадането на един лиценз намалява източниците на преки приходи от кандидатите да работят в областта на туризма. В крайна сметка се оказва, че колкото повече са налаганите от Националната инспекция по туризъм глоби и имуществени санкции по този закон, толкова повече ще бъдат средствата за подпомагане на туризма. Иначе казано: колкото е по-лошо качеството на туристическите услуги, толкова повече средства ще има за неговото подпомагане.

Казаното може би не се нуждае от коментар, но все пак трябва да посочим следното.

Първо, може да се очаква, че и за другите приоритетни отрасли ще последват законодателни действия. Вероятно на дневен ред са т.нар. високи технологии. Едва ли може да се очаква, че качеството на законодателната уредба ще се подобри значително в обозримо бъдеще. Работата не е в липсата на способности да се приемат нормални закони. Проблемът е, че самата философия и подходът към отрасловите политики са поначало сбъркани. От приемането на стария закон за туризма (март 1998 г.) досега измина достатъчно време, за да се разбере, че първоначалният замисъл за регулиране на туризма е неправилен.

Второ, законът разглежда туризма като кокошка, която снася златни яйца. Предполага се, че колкото повече институции се грижат за тази кокошка, толкова повече ще бъдат яйцата. Досега туризмът се развива и носи национален доход не благодарение, а въпреки грижите, които се полагат за него. Тъй като за проектозакон си поставя неосъществими цели, отвъд изискванията на директива 90/314, той неизбежно стига до разглеждане и на предлагащите туристически услуги и на техните клиенти като пълни идиоти. И допуска, че министрите и кметовете разбират по-добре от всички останали какво е качествена туристическа услуга.

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!


Свързани публикации.