Законовата уредба на пристанищата: дебат в икономическата комисия
Word Format
(Word Format)
На редовното си заседание в сряда (19 март) депутатите от Комисията по икономическа политика разгледаха на първо четене промените в Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. Законопроектът беше представен от зам.министъра на транспорта Красимира Мартинова, а дискусията беше съсредоточена в следните насоки:
1/ Според вносителя на законопроекта с промените се цели постигането на баланс между търговския характер на пристанищната дейност и защитата на обществения интерес от гледна точка на морската и бреговата безопасност. Визията на държавната администрация за намирането на такъв баланс се ограничава до обявяването на пристанищата за публична държавна собственост и недопускане на частна собственост върху пристанищата за обществен превоз. Тезата е, че държавата може да опази живота и здравето на пътниците и целостта на товарите, а частникът не може. Затова и „държавата трябва да си запази лостовете за контрол и въздействие“ (зам.министър Мартинова). Това е и мотивът да се ограничи възможността на общините да изграждат пристанища за обществен транспорт. Според министерството на транспорта и съобщенията и част от депутатите в икономическата комисия не е оправдано изграждането на голям брой пристанища, които „ще бъдат хвърлени на свободната конкуренция“, защото „какво ще стане, ако част от тях нямат работа“. От практическа гледна точка обаче проблем с общинските проекти за строеж и експлоатация на пристанища може да възникне, ако за целта се инвестират публични пари и/или се харчат публични пари за поддържане на неефективно пристанище. Ако за целта се привличат частни инвеститори, проблем няма.
2/ В проектозакона се детайлизират процедурите за концесиониране на пристанищата. Според вносителя досегашната практика показва, че липсата на прозрачни и конкретизирани процедури по отдаване на концесия е проблем. Депутати и вносител обаче така и не се разбраха за какво се дава концесия – за земята или за дейността. Според зам.министър Мартинова концесията се дава само за земята. Според Михаил Миков (КБ) концесията се дава за монополна дейност. Според Петър Жотев (ОДС) пък „държавата трябва да се погрижи пристанищата да останат държавна собственост“ и „България не е готова за концесиониране на пристанищата“.
3/ На сериозен дебат беше подложено предложението на вносителя за уреждане на казусите със заварените частни пристанища. Тези пристанища са станали частни по линия на приватизацията, тъй като са били включени в активите на раздържавявани дружества. Такива в момента са около 20 пристанища. Предлага се тези пристанища да плащат акваториална такса, определяна от правителството според обема на извършваните стопански дейности. Те ще бъдат „задължени да обслужват всички“. Протестът на депутатите е, че „трябва да има равнопоставеност на всички и спрямо всички трябва да се прилага еднакъв режим“ (А.Папаризов). Което вероятно отразява разбирането, че ако в бъдеще пристанищата ще бъдат само държавни, то частните такива не трябва да се третират по различен режим, т.е. трябва и те да станат държавни.
© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент:[email protected]).
